Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” В. при ЦУ на НАП против Решение №1724 от 24.07.2015г. на Варненски административен съд по адм. д.№2266 по описа за 2014г., с което по жалба на Й. П. П. с [фирма] е отменен ревизионен акт №181304704 от 19.03.2014г., на органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 272 от 13.06.2014 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” В. при ЦУ на НАП, с който за периоди 2006-2010г. на ревизираното лице са установени задължения по КСО - ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 4759,20лв. и лихви в размер на 4127,17лв.; за ДЗПО за самоосигуряващо се лице 1469,33лв. и лихви в размер на 1196,77лв.; по ЗЗО –ЗО от самоосигуряващо се лице в размер на 2089,89лв. и лихва в размер на 897,15лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, изразяващи главно в несъобразяване на процесуалния характер на нормата на чл.124а ДОПК, която била приложима за случая. Съдът приел обратното и неправилно отменил установените с РА осигурителни задължения. Иска се отмяна на решението и отхъврляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Й. П. П. с [фирма], чрез адв.. Д, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С РА, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания търговец...