Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище в [населено място], представлявано от проц. представител адв. Р. Н, против решение № 131/02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1262/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-107243/10.06.2015 г. на началника на Митница Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушения на материални и процесуалния закон, се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. В съдебното заседание ответникът се представлява от юрк.. Т, която оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и обосновано, настоява за оставянето му в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], срещу горецитираното решение на началника на Митница Б., с което е определен нов размер на митническото задължение и дължимите публични държавни вземания (в общ размер на 1144.44лв., от които 953.45 лв. мито и 190.69 лв. ДДС), при внос на стоки, поставени под митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба - "керамични плочки за настилане", по ЕАД МРН №13BG001007Н001545 4/20130527, след неприемане на тарифна преференция. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че общата система за преференции на ЕС, в сила от 1971г., се основава на Регламент (ЕО) 732/2008 на Съвета, като, съгласно съображение 21 правилата за произход, свързани с определението на понятието "продукти с произход", процедурите и методите на административното сътрудничество, свързани с тях, установени с Регламент 2454/93, следва да се прилагат към тарифните преференции, предвидени към настоящия регламент, за да се гарантира, че от тази схема ще се облагодетелстват само тези държави-бенефициери, за които тя е предназначена. И след като в производството е останало недоказано, че процесните керамични плочки са с произход И., жалбоподателят не може да ползва преференциалната ставка на митото от 1,5%, вместо 5%.

Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице.

За да постанови акта си, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, отхвърляйки жалбата, решаващият съд е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Съмненията за действителния произход на процесните внесени от жалбоподателя керамични плочки, правилно са обосновали извършването на последваща проверка на сертификата за произход Форма А, по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМ, респективно чл. 78, ал. 1 от Регламент 2913/92, завършила с констатацията за необходимост от определяне на нов размер на възникнало митническо задължение и задължение за ДДС. Същата е продиктувана както от писмо рег. инд. №44/125/05.08.2013 год. на Директора на Агенция „Митници“, с което последният е задължил началниците на митници в страната при внос на стоки по посочените тарифни номера, вкл. с тарифен № 6907908000, какъвто е номерът и на цитираните плочки, с произход И., така и от информация на ОЛАФ, относно заобикаляне на антидъмпингови мерки върху внос на такива стоки с произход Китай. В случая използването на преференцията от 1.5% конвенционално мито, вместо 5%, в полза на жалбоподателя, се установява единствено и само от посочването на код 200, в кл. 36 на митническата декларация, като нито в кл. 44, нито в кл. 31 е посочен наличен сертификат за произход форма А. Последният няма самостоятелно правно битие. Издава се и служи единствено и само във връзка с извършването на митнически операции, в частност оформяне на стоки при внос, с цел установяване на произхода им и прилагане на перефренциална ставка за мито.

И след като Агенцията за контрол на износа М., при министерството на търговията и промишлеността на И., е отговорила, че при последващата проверка на представените им 4 бр. сертификати, (единият от които, посочен по-горе и касаещ процесната стока), не може да се установи критерият за произход “Р“ на стоките, поради липса на достатъчно удостоверяващи документи от износителя, които да го потвърдят, органите на митница Б. с основание са приели, че въпросните керамични плочки не са с индийски произход. По тази причина правилно са определили, че вносителят следва да бъде обложен с 5% конвенционално мито, вместо с преференциалното. Затова оспорваният административен акт се явява законосъобразен и с решението си съдът правилно и обосновано е отхвърлил жалбата срещу него.

Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № решение № 131/02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1262/2015 г. по описа на Административен съд - Б. Р. е окончателно.