Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А. С. Ц. от [населено място] за отмяна по реда на чл.239, т. 2 от АПК на влязлото в сила Решение № 3724/18.12.2010 г. по адм. дело № 6249/2010 г. на Административен съд София-град. С искането за отмяна молителят твърди, че представените по делото оправдателни присъди установяват по безспорен начин неистинност на показанията на свидетелите, върху които е основан актът. По тези съображения прави искане съдебното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав.

Ответникът по молбата за отмяна – Главният директор на Главна дирекция „Охрана”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 14.11.2016 г. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на соченото в него основание.

Искането за отмяна е допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С Решение № 3724 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 6249/2010 г. на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на А. С. Ц., против Заповед № ЧР-98/04.08.2010 г. на главния директор на Главна дирекция „Охрана”, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал.1, т.10 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) отм. и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилник за приложение на ЗМВР отм. , на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР отм. е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” е посочено, че наказанието са налага за това, че А. Ц. се е заканил на съседите си – Е. Т., Д. М. и Н. Т....