№ 1602
[населено място], 28.05.2025 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова
Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 573 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на Й. К. К., постоянен синдик на „ЙЕЛ България“ ООД (в несъстоятелност) срещу решение № 29 от 10.01.2025г. по в. гр. д. № 1816/2024г. на Окръжен съд – Варна. С въззивното решение е обезсилено решение № 2281 от 17.06.2024г. по гр. д. № 4891/2023г. на Районен съд – Варна и производството по делото е прекратено като недопустимо.
Производството е образувано въз основа на искова молба на синдика срещу „Айкарт“ АД за заплащане на сумата от 14 307. 98 лева, дължима по сключен с „ЙЕЛ България“ ООД договор за платежна услуга от 09.03.2018г. Съгласно изложеното в исковата молба и направените по делото уточнения, в периода от 01.06.2021г. до 28.10.2021г. по нареждания на управителя на „ЙЕЛ България“ ООД са били теглени и плащани на трети лица суми в общ размер от 14 307. 98 лева. Същевременно съгласно постановеното по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ решение № 114 от 05.05.2021г. по т. д. № 1093/2020г на Окръжен съд – Варна, обявено в търговския регистър на 11.05.2021г., по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност и то е било обявено в несъстоятелност, с налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му. При тези обстоятелства синдикът има право да претендира платените суми. Приложима е разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК, съгласно която взискателят и присъединените кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което...