Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт Г. А. Н, против решение № 138/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 553/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменена заповед № СП-02/13-4729/07.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” [населено място] относно началния момент за отпускане на месечната помощ по чл. 7, ал. 8 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ЗСПД, тъй като с нея се регламентира началната дата на отпускане на месечната добавка за деца с увреждания по чл. 8д от същия закон, а в случая е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания съгласно чл. 7, ал. 8 ЗСПД. За началната дата на отпускане на тази помощ приложима е нормата на чл. 19, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, която в случая правилно е приложена от административния орган. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт.

Ответникът по касационната жалба – С. И. Т. от [населено място] не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния...