Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.[населено място], срещу решение № 195 от 18.05.2015 г. по адм. дело № 101 по описа за 2015 г. на административен съд - [населено място].

От касационната жалба могат да се изведат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.М. Д. и чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - [населено място] е бил сезиран с жалба срещу ревиционен акт № Р-04-1401384-091-01 от 27.10.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.[населено място], потвърден в обжалваната част с решение № 7 от 8.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.[населено място]. Ревизията е по повод прилагането на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2011 г. -31.12.2011 г. и с издадения в резултат на реализирането й ревизионен акт е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 476 622.54 лв. и лихви за забава в размер на 136 882.32 лв....