Образувано е по касационна жалба от Г. И. Г. от [населено място] против решение № 448/17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 705/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1075/12.08.2015 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане /”СП”/ [населено място], с която е отказано отпускане на целева социална помощ за отопление за отоплителния сезон 2015/2016 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” [населено място], не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд – [населено място] е отхвърлена жалбата на Г. И. Г. против заповед № 1075/12.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” – [населено място], с която е отказано отпускане на целева социална помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2015/2016 г., потвърдена с решение № РДСП 14-35/27.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане [населено място].

За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано на жалбоподателя отпускане на целева социална помощ за отопление, тъй като не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/ - извършил е разпоредителна сделка с жилищен имот срещу заплащане през последните пет години. Съдът е посочил, че жалбоподателят е декларирал в подадената молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление факта на прехвърлянето на недвижим имот, но е твърдял, че не е получил плащане по сделката. Въз основа на извършената справка в Служба по вписванията е безспорно установено, че през 2013 г. жалбоподателят е сключил в нотариална форма договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че сделката е по реда на Закон за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и е извършена с отложено плащане и все още не е получил заплащането на уговорената по нея цена, поради което отговарял на нормативно предвидените изисквания за отпускане на помощта.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна е безспорно, че Г. И. Г. е подал молба-декларация с вх. № 1075/24.07.2015 г. до директора на дирекция „СП” – [населено място] за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г., в която е декларирал, наред с останалото, че е извършил прехвърляне чрез договор за покупко-продажба на собствен жилищен имот през последните 5 години. Въз основа на тази молба-декларация е извършена проверка в Службата по вписванията, за което е съставена съответна справка за лице. От тази справка е видно, че на 04.10.2013 г. Г. Г. и Н. Г. са сключили в нотариална форма договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер] с площ 57.880 кв. м. и изба № [номер] с площ 5.91 кв. м., находящи се в [населено място], при стойност на продажбата 18 987,32 лв. Това обстоятелство е отразено в изготвения във връзка с искането за отпускане на целева помощ социален доклад от социален работник при дирекция „СП“ - [населено място] и е посочено като основание да бъде отказано отпускането на целевата помощ за отопление на Г. Г.. В издадената заповед исканата помощ е отказана поради това, че лицето е извършило прехвърляне през последните 5 години на недвижим жилищен имот срещу заплащане, което надхвърля 3 900 лв. и затова лицето не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП.

Предвид тази фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ЗСП/. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Според мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е отказано отпускане на целева помощ за отопление е извършването на прехвърляне срещу заплащане на недвижим имот през 2013 г., тоест в рамките на 5-годишния срок, предвиден в чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП. Следователно, жалбоподателят не е имал право на целева помощ за отопление, тъй като за него не е било изпълнено отрицателното условие, предвидено в чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, към което препраща разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Изискването на посочената норма е императивно. След като безспорно е доказано прехвърлянето на недвижим имот от вида на посочените в цитираната разпоредба, правилно е прието, че не са налице предпоставките за предоставянето на исканата помощ. Сделката е сключена по нотариален ред и по делото няма данни, нито твърдения същата да е била обявена за нищожна, да е унищожена или да е развалена. Не може да бъде прието за достоверно твърдението на жалбоподателя, че по договора не е осъществено плащане на цената, след като такова плащане е отразено в нотариалния акт и съответно е отразено в регистъра, воден в Служба по вписванията. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените извода във връзка с доводите на жалбоподателя за така нареченото "отложено плащане" са правилни и се споделят от настоящия състав.

При преценката за основателността на искането за отпускане на социална помощ от съществено значение е обективният факт на прехвърляне на недвижим имот срещу заплащане през последните 5 години преди подаване на молба-декларацията и след като в случая е установено такова прехвърляне, правилна е преценката на административния орган, потвърдена и от съда, че лицето няма право на целева помощ за отопление.

Не са налице твърдяните касационни основания за отмята, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 448/17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 705/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.