Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 430/12.11.2015 г., постановено по адм. дело № 286/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отменен РА № Р-11-1400178-091-01/11.11.2014 г., поправен с РАПРА № П-04001514065621-003-01/11.12.2014 г. издадени от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 126/20.03.2015 г. на посочения по-горе директор в частите за установените на В. И. Д. като [фирма] – [населено място] задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 1 666,10 лв. и лихви – 769,20 лв., както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 700,27 лв. и лихви 253,77 лв., вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 318,27 лв. и лихви – 115,32 лв. и вноски за ЗО в размер на 271,50 лв. и лихви – 98,34 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в обжалваните части на решението липсват фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството. Изводите, направени от съда според касационния жалбоподател са направени при липса на обективна преценка на доказателствата, както и игнориране на редица факти и обстоятелства. Според жалбоподателя изводите на съда са направени и при противоречие с правилата за преценка на доказателствата и при игнориране на релевантни за спора факти, а...