Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 15, ал. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН).

Образувано е по жалба, подадена от [фирма] против решение № 325-ПД от 30.05.2016 г. издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” („Н.”).

Жалбоподателят навежда подробни доводи за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон. Сочи, че са неправилни констатациите обективирани в решението, че поканата за свикване на редовно общо събрание на акционерите на [фирма] на 22.06.2016 г. и приложените към нея писмени материали не съответстват на изискванията на чл. 223, ал. 4, т. 5, предложение последно от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), към който препраща чл. 115, ал. 2 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Счита, че поканата е в съответствие с всички приложими законови разпоредби и е изцяло в духа на традиционния дневен ред, който се предлага от страна на Съвета на директорите, видно от вписванията по партидата на [фирма] в Търговския регистър. Предходните покани за свикване на редовни общи събрания на акционерите за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са представяни на КФН и по тях дружеството не е получавало указания или разпореждания за наличие на нередовност или нарушение от КФН. С транспонирането на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до търговия на регулиран пазар (Директива 2007/36/ЕО) в ЗППЦК се гарантира в по-висока степен възможността на акционерите в публични дружества да упражнят правото си на глас в общото събрание на дружеството. По силата на чл. 4 от Директива 2007/36/ЕО, дружеството гарантира равното третиране на всички акционери, които са в еднакво положение по отношение на участието и упражняването на правата на глас на общото събрание. Според чл. 5, § 3, б. „б", т. i от Директива 2007/36/ЕС, поканата за свикване на общо събрание трябва да съдържа информация относно правото на включване на точки в дневния ред и на внасяне на предложения за решения, доколкото тези права могат да бъдат упражнени след публикуване на поканата, и правото на отправяне на въпроси, както и относно крайните срокове за упражняване от акционерите на тези права. Според същата разпоредба съдържанието на поканата може да се ограничи до обявяване само на крайните срокове за упражняване на тези права. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 2 от ЗППЦК, определянето на крайния срок на упражняването на правото на акционерите да включват въпроси в дневния ред на общото събрание и да правят предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред на общото събрание, е предоставено на публичното дружество. В конкретния случай обявената покана за свикване на редовно общо събрание на акционерите на [фирма] на 22.06.2016 г., е изготвена в съответствие с чл. 223, ал. 4 от ТЗ и с чл. 115, ал. 2, т. 2 от ЗППЦК и крайният срок за упражняване на правото да се правят предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред е изрично записан. В поканата съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК е вписана освен информацията по чл. 223, ал. 4 от ТЗ и информация относно останалите изискуеми в закона реквизити. Поради това не е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. В точка девета от дневния ред на събранието, по повод на която е постановено обжалваното решение, е записан и проект за решение. Изборът и освобождаването на членове на Съвета на директорите, както и определянето на възнаграждението на членовете на Съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, са от компетентността на общото събрание на акционерите - чл. 221, т. 4 и т. 5 от ТЗ. С така предложения дневен ред е гарантирана възможността на всички акционери да участват в решаването на въпросите от значение за управлението на дружеството. Не споделя констатацията в решението, че с предложената точка девета и предложението за решение по същата, е нарушен принципът на информираност на акционерите, с което са застрашени техните права. Точката е включена в дневния ред на сведената до знанието на публичността покана и всеки акционер в дружеството би могъл да се възползва от правомощието си да внася предложения за решение по точка, включена в дневния ред. Към датата на обявяване на поканата за свикването на редовното общо събрание на акционерите на дружеството съветът на директорите не разполага с конкретно предложение за персонална промяна на състава и е предоставил възможност на акционерите, упражнявайки правото си по чл. 6, § 1, б. „б" от Директива 2007/36/ЕО, да внесат за обсъждане евентуална кандидатура. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че [фирма] е емитент на ценни книжа, вписан в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор (КФН).

С писмо, изх. № РГ-05-1385-1 от 11.05.2016 г., в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК, [фирма] е уведомено, че на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК във вр. с чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК и чл. 15, ал. 1, т. 4 от спрямо него е открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, както и за срока (3-дневен), в рамките на който разполага с възможността за представяне на писмени обяснения и възражения. За да пристъпи към откриване на производството органът е констатирал, че съдържанието на т. 9 от постъпилата в КФН с вх. № 10-05-10183 от 27.04.2016 г. покана за свикване на редовно общо събрание на акционерите (Р.) на [фирма], насрочено за 22.06.2016 г., съответно за 07.07.2016 г. в хипотезата на чл. 115, ал. 12 от ЗППЦК и приложените към поканата писмени материали, не съответстват на изискванията на чл. 223, ал. 4, т. 5, предложение последно от ТЗ, към който препраща чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК.

Писмото е получено от [фирма] на 14.05.2016 г., като с писмо, вх. № РГ-05-1385-1 от 16.05.2016 г. от дружеството са постъпили възражения в КФН. В тях, от представляващите дружеството е посочено, че в точка девета от дневния ред на Р. и предложението за решение е дадена пълната възможност за упражняване на правото на чл. 6, § 1, б. "б" от Директива 2007/36/ЕО. Посочено е, че изборът и освобождаването на членове на Съвета на директорите, както и определянето на възнаграждението на членовете на Съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, са от компетентността на общото събрание на акционерите - чл. 221, т. 4 и т. 5 от ТЗ. Към датата на обявяване на поканата за свикване на Р. на дружеството Съветът на директорите не е разполагал с конкретно предложение за персонална промяна на състава и следователно е бил в невъзможност да предложи конкретна информация относно дадена кандидатура. Посочено е, че практиката на дружеството по предлагане на дневен ред за Р. е ориентирана към защита на правата на всички акционери и в частност миноритарните акционери с акции, формиращи по-малко от минимума в чл. 223а от ТЗ, които при равни други условия, без включване на точка от дневния ред, която да препраща към компетенциите по чл. 221, н. 4 и т. 5 от ТЗ, не биха могли да упражнят правата, които притежават и които са им гарантирани от европейския законодател. Към представените писмени възражения са приложени покани за свикване на Р. на 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., по които дружеството не е получавало указания или разпореждания за наличие на нередовност.

С обжалваното в настоящето производство решение № 325-ПД от 30.05.2016 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Н.” е счел, че са налице правните предпоставки за издаването на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. Поради това и на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 115, ал. 2 във връзка с чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК, като и на основание чл. 215 от ЗППЦК, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, е приложил ПАМ със следния диспозитив: „З. [] да не подлага на гласуване точка девета от дневния ред на редовното общо събрание на акционерите на дружеството, насрочено за 22.06.2016 г., съответно за 07.07.2016 г. при условията на чл. 115, ал. 12 от ЗППЦК и чл. 227, ал. 3 от ТЗ, със следното съдържание: „Промени в броя и състава на Съвета на директорите и определяне на възнаграждението им по предложение на акционерите. Проект на решение: Общото събрание на акционерите приема предложението на акционерите за промяна в броя и състава на Съвета на директорите и определя месечното им възнаграждение”.

В решението е изложена установената в хода на административното производство и посочена по-горе фактическа обстановка. Прието е, че възраженията на [фирма] не могат да бъдат възприети като основание за прекратяване на производството по прилагане на ПАМ. Изложено е, че разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК въвежда като задължително съдържание на поканата за свикване на общото събрание на две групи информация: първата - информацията по чл. 223, ал. 4 от ТЗ, а втората - информацията по чл. 115, ал. 2, т. 1 - 8 от ЗППЦК. Посочването в поканата на дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения, по силата на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ във връзка с чл. 115, ал. 2, предложение първо от ЗППЦК, задължава публичното дружество да посочи конкретно предложение за решение по точка девета от дневния ред, а именно - по какъв начин се променя Съветът на директорите на дружеството, както и кои са конкретните предложения за промяна в състава на Съвета на директорите. Направен е извод, че след като в представената в КФН, в Търговския регистър и на обществеността, покана за свикване на Р. и в материалите към нея, не се съдържа конкретно предложение за промяна в броя и в състава на Съвета на директорите на [фирма], не е спазено изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК. Посочено е, че фактът, че за поканите за свикване на Р. на 2010 г„ 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на дружеството не е получавало указания или разпореждания за наличие на нередовност, не ограничава преценката за спазване на изискванията на чл. 115 от ЗППЦК и не може да бъде третиран като препятствие пред извършването на проверка за спазване на императивните изисквания на закона. Подлагането на гласуване на проект на решение за промяна в броя и в персоналния състав на Съвета на директорите на [фирма] би било незаконосъбразно, поради факта, че акционерите на публичното дружество няма да разполагат с предварителна информация за конкретното предложение за промяна в броя на Съвета на директорите и за конкретната кандидатура, която ще бъде подложена на гласуване. Посоченото спомага, предвид спецификата на въпросите и решенията по тях, в акционерите да се формира убеждението им дали е необходимо да участват в работата на общото събрание. Направен е извод, че поради факта, че до 07.06.2016 г. не е включено конкретно предложение за решение за избор на конкретна кандидатура за член на Съвета на директорите, публичното дружество нарушава принципа на информираност на акционерите, с което застрашава техните права. Накърнено е правото им на сведение, гарантиращо вземането на информирано решение от тяхна страна при гласуването на точка девета от дневния ред.

Решението е връчено на [фирма] на 02.06.2016 г. и е обжалвано от дружеството пред ВАС с жалба подадена на 16.06.2016 г., в резултат на което е образувано настоящето производство.

При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи:

Жалбата на [фирма] е депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 вр. с ал. 3 от АПК преклузивен 14 - дневен срок. Тя е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия предвид нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 213 от ЗППЦК. Административният орган е изложил в решението фактическите и правни основания за издаването му (съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). При издаване на административния акт са спазени административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, дадена му е възможност да представи възражения и доказателства. Заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ се е произнесъл, след като изяснил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и е обсъдил подробно подадените от дружеството възражения.

Оспореното решение е издадено и в съответствие с материалния закон. Не се спори, че [фирма] е публично дружество и като такова е адресат на нормите на ЗППЦК и на подзаконовите актове по прилагането му. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК предоставя компетентност заместник-председателя на КФН, в случаи на констатирано извършване на дейност в нарушение на ЗППЦК, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, да приложи принудителна административна мярка, като задължи публичното дружество „да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститора, в определен от нея срок”. В настоящия случай, от посочените в текста на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК различни хипотези, ПАМ е приложена поради опасност от застрашаване на интересите на инвеститорите.

При така очертаната компетентност на КФН във връзка с възложената й регулаторна функция, за преценка законосъобразността на обжалваното решение, следва да се направи анализ, дали посочената в точка 9 от поканата формулировка на предложението за промени в броя и състава на Съвета на директорите и определяне на възнаграждението им по предложение на акционерите, е в нарушение на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, съответно застрашени ли са по този начин интересите на инвеститорите, тъй като това е критерият, определящ налице ли е нарушение, обуславящо налагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК.

Нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК регламентира, че поканата за общо събрание на публичното дружество, наред с предвидената в специалния закон информация, следва да включва и информацията по чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, а имено дневен ред на въпросите предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Посочените разпоредби следва да се тълкуват в съответствие с предвидения в чл. 110в от ЗППЦК принцип на информираност на акционерите, за да могат те в пълна степен да упражняват своите права, включително правото им на участие в общото събрание и правото им на глас. З.то за своевременно информиране на акционерите е регламентирано и в Преамбюла на Директива 2007/36/ЕО, като е предвидено, че всички акционери следва да имат достатъчно време да разгледат документите, които предстои да бъдат внесени на общото събрание, и да решат как да гласуват своите акции. С тази цел трябва да се дава навременно предизвестие за общото събрание, а на акционерите да се осигурява пълната информация, която предстои да бъде внесена на общото събрание. Правото на акционерите да включват точки в дневния ред на общото събрание и да внасят предложения за решения по точки от дневния ред следва да бъде подчинено на правилото всички акционери винаги да получават своевременно окончателната версия на дневния ред, за да се подготвят за дискусията и гласуването на всяка точка от дневния ред. [п. к]