Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. К. К., подадена чрез Б. Д. срещу решение № 1182 от 10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3279/2014 г. по описа на Административния съд – П. (АСП), в частта с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт (РА) № 16251400130 от 04.08.2014 г., издаден от К. А. Б. – възложила ревизията, и П. С. Д. – ръководител на ревизията, и двете инспектори по приходите в ТД – [населено място] на НАП, потвърден с Решение №1093 от 30.10.2014г. на и. д. заместник-директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – П., при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП).

Касаторът обжалва първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи от касатора, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, а извода на съда за нереалност на процесните доставки е необоснован, тъй като са налице достатъчно писмени доказателства, доказващи извършването на услугите от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. В касационната жалба е посочено, че ненамирането на доставчиците на адресите им за кореспонденция и непредставянето на изисканите документи, не може да послужи като самостоятелно основание за отказване на данъчен кредит по спорните доставки. По отношение на определените задължения за корпоративен данък, във връзка с фактурите по които е отказано право...