Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на сдружение "Независим обществен контрол", [населено място] и на Гражданско сдружение "Хармония", [населено място] против решение № 7469 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 10202/2014 г. на Административен съд София - град, с което са отхвърлени жалбите на двете сдружения и на "Национално сдружение за защита на собствениците на имоти", [населено място] против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-07-04/2014г. на директора на РИОСВ-С., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за "Експлоатация на кариера за добив на доломити от находище "М.", в землищата на [населено място] и с Б., [община], Софийска област с възложител [фирма], [населено място],Софийска област и жалбоподателите са осъдени да заплатят на останалите стани разноските по делото. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, тъй като изводите на съда за липса на основания за отмяна не съответстват на събраните доказателства, които установяват, че административния акт не съдържа мотиви и е издаден в противоречие с изискванията за форма, а при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като засегната общественост не е уведомена, не са взети предвид становищата на всички заинтересовани страни и са допуснати съществени нарушения на процедурата по обществено обсъждане. Излагат съображения, че съгласуването на инвестиционното предложение е извършено от издателя чисто формално и единствено с дирекции на РИОСВ, които са в негово подчинено положение.. Поддържат също, че няма извършена проверка за допустимост от издателя по признак кумулативни въздействия спрямо индикативни програми на инвестиционното предложение от Общински план за развитие 2015-2020 година, както и на съседните общини от Средногорската промишлена зона. Касаторите оспорват решението и в частта за разноските, за сумите които са осъдени да заплатят на ответника и заинтересованата страна. Твърдят, че същото противоречи на Директиви на Европейската комисия, които не позволяват гражданите да бъдат наказвани, включително с финансови пречки за стремежа си към чиста околна среда.
Ответникът - директорът на РИОСВ - С.,чрез своя процесуален представител - адв. М., оспорва касационните жалби в съдебно заседание и с представени писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - "Национална сдружение за защита на собствениците на имоти", [населено място] не изпраща представител и не взема становище.
Отвтникът-[фирма], чрез адвокат Ч. оспорва касационните жалби като неоснователни. Желае присъждане на разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Законосъобразно е заключението, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.94,ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) Директорът на съответната РИОСВ/в случая РИОСВ-С. / е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения за случаите, извън ал.1 с. з.,които са от изключителната компетентност на министърът на околната среда и водите В случая инвестиционното предложение е за "Изграждане на кариера за добив на доломити от находище "М.", в землищата на [населено място] и [населено място], [община],Софийска област.
Спазени са и формалните изисквания на закона - решението е в писмена форма и е мотивирано с конкретни съображения относно характеристиките на инвестиционното предложение, неговото местоположение, с оглед чувствителността на средата и съществуващото ползване на земята и терена, изложени са съображения за липсата на потенциални въздействия върху факторите на околната среда и човешкото здраве, взета е предвид отдалечеността от защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флоура и фауна; съобразен е и обществения интерес към инвестиционното предложение, като са отчетени както становищата подкрепящи инвестиционното предложение/кметът на [населено място] и Общински съвет М./,така и възраженията срещу експлоатацията на кариерата за добив на доломити. Поради това следва да се приеме, че формалните изисквания на закона са изпълнени, а доводите на касационните жалбоподатели в обратния смисъл са неоснователни.
Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, също следва да бъде споделен. В съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) възложителят уведомява компетентния орган, като представя необходимата съгласно чл. 4, ал. 3 от НУРИОВОС информация. Проведени са обществени обсъждания, в селата М. и Б., като обществеността, чрез кметът на населеното място и общинският съвет, са изразили положителното си становище към инвестиционното предложение, поради което доводите на касаторите за съществено нарушение на административно производствените правила поради непровеждане на обществено обсъждане, са неоснователни.
В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "б" от НУРИОВОС е извършено съгласуване на инвестиционното предложение със специализираните дирекции на РИОСВ - С. и със съответните ведомства ,Регионална здравна инспекция (РЗИ)- С. и на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район.
Аргументирано е и заключението на административния съд, че оспореното решение на директора на РИОСВ - С., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за "Експлоатация на кариера за добив на доломити от находище "М." в землищата на [населено място] и [населено място], [община], с възложител [фирма], е постановено в съответствие с изискванията на относимите материалноправни разпоредби.
Преценката на административния орган е направена съобразно критериите на чл. 99, ал. 4 от ЗООС, при съобразяване с чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР) и изискванията на чл. 39,ал.4 от Наредба за ОС и съгласно условията на чл. 19,ал.1 от НУРИОВОС. Обсъдени са характеристиките на инвестиционното предложение, като е взето предвид, че същото е насочено към експлоатация на кариера за добив и първична преработка на доломити. Отчетено е, че не се предвижда промяна в инженерната инфраструктура, не се очаква кумулиране на вредни въздействия и инвестиционното предложение няма да доведе до допълнителни замърсявания и увеличен риск от увреждане на човешкото здраве.
В оспореното решение № СО-07-04/2014 г. на директора на РИОСВ - С. е обсъдено местоположението на инвестиционното предложение, изследвана е чувствителността на средата, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района. Съобразено, че инвестиционното предложение е разположено на находище "М.", като имотите за които се предвижда да се обособи площадката /ПИ №176005 в землището на [населено място] и ПИ№№086003 и 085011 в землището на [населено място], [община]/, са с обща площ от 217,398 дка. Самото находище е с площ от 161,7дка, с посочени координати на характерните точки на контура на концесионната площ и външния контур на запасите в координатната система от 1970 година.Взето е предвид, че режимът на работа ще е целогодишен-260 дни в годината, при петдневна работна седмица и едносменен режим на работа. Изрично е посочено, че кариерата няма да се експлоатира нощно време, както и, че срокът на съществуване при зададената производителност е 36 години. Съобразено е също, че инвестиционното предложение не засяга защитени територии, не попада в защитена зона (разстоянието до най-близката защитена зона е над шест километра), поради което няма опасност да предизвика унищожаване, увреждане или фрагментиране на природни местообитания.
Изследвани са възможните въздействия, в периода от завършване на минно-строителните дейности до 35 -та година и генерираният шум от различните дейности свързани с експлоатацията на кариерата, като е направен извод, че шумът от всички дейности, заедно и поотделно, няма да оказва негативно въздействие върху населените места, с оглед тяхната отдалеченост, естеството на терена и поради естественото разсейване на звуковите вълни .Отчетен е факта, че при реализацията на инвестиционното предложение не се предвижда пряко и непряко отвеждане на отпадъчни води съдържащи опасни и вредни вещества в повърхностни водни обекти, в земните недра и подземните води. Съобразен е местния обществен интерес към инвестиционното предложение -изразената подкрепа от органите за местно самоуправление; предвидени са конкретни условия и мерки във връзка с експлоатацията на обекта, чиято цел е да гарантират спазване на законодателството, регулиращо третирането на отпадъци и защита на околната среда и да предотвратят и ограничат всякакви потенциални въздействия върху факторите на околната среда и човешкото здраве.
Изводите на административния орган са проверени и чрез назначени от съда експертизи. Експертите са категорични, че не се очаква влошаване настоящото качество на атмосферния въздух в района на кариерата, като концентрацията на евентуалните прахови замърсители е значимо под нормата и ни създава условия за вреден за здравето кумулиращ ефект при експлоатацията на кариера "М.".
Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд София-град, приема, че критериите на ЗООС са спазени и оспореното решение на директора на РИОСВ - С. съответства на изискванията на закона. Не са налице основания за неговата отмяна, а доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни.
Доводите на касаторите за нищожност на решението на директора на РИОСВ - С. № СО-07-04/2014г. г., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за "Експлоатация на кариера за добив на доломити от находище "М." в землищата на [населено място] и [населено място], [община], с възложител[фирма] и съображенията за незаконосъобразност на този акт поради противоречието му с императивни норми на закона.
Неоснователно е възражението, че инвестиционното предложение излиза извън зададените параметри за територия. Обосновано, въз основа на експертно заключение, е прието, че не е нарушена определената площ, предмет на установяване, съгласно сочените координати. Правилно е прието, че възложителят, имащ предоставена концесия по силата на сключен концесионен договор за доби на подземни богатства - доломити, за находище "М.", е поискал изготвяне на ОВОС за същия обект, в площта сочена и в акт за държавна собственост от 16.11.2009 година.
Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на съда е в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото доказателства за уведомяване на компетентния орган и на засегнатото население за инвестиционното предложение, проведените със специализирани дирекции и ведомства консултации, мотивират извода на съда, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изводът за съответствие на административния акт с материалния закон е направен след анализ на събраните доказателства и заключения на експерти, както и с оглед отсъствието на доказателства, ангажирани от жалбоподателите, които да ги опровергават. На тази база са направени изводите, че решението на директора на РИОСВ - С. е взето при съобразяване на критериите, предвидени в закона, което обосновава и крайното заключение за липса на основания за отмяна на оспорения административен акт
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания.
Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения решението на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските. Последните са правилно определени с оглед изхода на спора и обстоятелството, че страните са представлявани от адвокат, респективно юрисконсулт.
Съображенията на жалбоподателите, че не следва да понесат отговорност за разноски на основание чл. 9, ал. 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие, са неоснователни. Разпоредбата засяга достъпа до правосъдие и предвижда да се обмисли създаването на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие.
Отговорността за разноските принципно не засяга достъпа до правосъдие, а се определя съобразно разрешаването на правния спор. Правото да получи разноски възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а следва да бъде належно упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл, направено до приключване на устните състезания и след представяне на доказателства за действително направени разходи по водене на делото, включително възнаграждение за адвокат, което се определя при свободно договаряне, т. е. тази отговорност е част от правораздавателната дейност, а не от регламентацията, уреждаща достъпа до съдебната институция. Ето защо цитираното по-горе изискване на чл. 9, ал. 5 от Конвенцията не може да намери приложение. Освен това разходите за неоснователно воден процес не могат да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято полза е решен спора, нито да бъдат заплатени от държавата, тъй като отговорността за разноските има за цел и да обезщети страната за направените разходи по делото при неоснователно воден срещу нея процес.
По направените искания за присъждане на сторените разноски, в настоящата инстанция. С оглед изхода на спора касаторите, по сочените по-горе съображения, следва да понесат отговорността за разноските и в касационната инстанция. Ответника -[фирма],претендират присъждане на разходваните средства за един адвокат. Към искането е приложена фактура за договорен и изплатен адвокатски хонорар, в размер на 24 000 лева.
Пред първоинстанционния съд, договореното и претендирано като разноски възнаграждение от тази страна - е 20 000 лева. Правилно, с оглед направеното възражение за прекомерност - АССГ е намалил присъдената сума на 3 000 лева. За да стигне о този резултат съда е отчел сложността на делото, наличието на три жалби и осъществената активна процесуална защита - поради което е присъдил сумата от 3 000 лева.
Пред настоящата инстанция касаторите отново твърдят, че не дължат разноски, респективно възразяват относно прекомерният им размер.
Касационният съд, изхождайки от фактическата сложност на делото/обемистия доказателствен материал/ и неговата правна същност - също приема, че касаторите следва да заплатят на ответника [фирма], сумата от 3 000 лева, разноски по заплатено възнаграждение за адвокат.
Разноски в настоящото производство се претендират и от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С., за осъщественото от адвокат процесуално представителство. По делото обаче не са представени доказателства относно размера и начинът на заплащане на уговорен хонорар, поради което съдът не присъжда разноски на тази страна.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7469 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 10202/2014 г. на Административен съд София - град.
[фирма]