Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на и. д. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – В. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП/, съгласно заповед № ЗЦУ-1310/13.10.2014 г. на изп. директор на НАП, и на Н. И. И. с адрес: [населено място], [община], област Ш., [улица] /съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 11/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. С, против решение № 1533/06.07.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3386/2014 г.

В касационната жалба на и. д. директора на Дирекция „ОДОП“ – В. се излагат доводи за неправилност на решението, в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 271401376/20.06.2014 г., а именно относно определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 5 420.03 лв. и лихва за разликата над 1 745.04 лв. и за 2011 г. за разликата над 1 869.50 лв. и лихва за разликата над 408.10 лв. вкл. в частта за разноските, присъдени в полза на жалбоподателя по компенсация, в размер на 345.23 лв. Твърди се необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК. Според касатора съдът неправилно се е позовал единствено и само на графологичната експертиза без да обсъди останалите доказателства по делото. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Н. И. И. – не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на Н. И. И....