О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1600

гр. София, 27.05.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2192 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. А. и И. А. А. - чрез пълномощник адв. П. К. от САК, срещу постановените от Апелативен съд - София в производството по в. гр. д. № 685/2019 г. решение № 10007 от 22.03.3024 г. и решение № 10012 от 17.04.2024 г. С първото от посочените решения, след частична отмяна на решение № 6465 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 16464/2015 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Г. А. и И. А. против ЗК „Олимпик“ АД - чрез ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ (в ликвидация), искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 100 000 лв. до присъдените на всеки от ищците по 150 000 лв., ведно със съразмерните на главниците от по 50 000 лв. законни лихви от 12.10.2015 г. до изпълнение на задълженията, като са коригирани размерите на присъдените от първоинстанционния съд държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК и адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.8 ЗАдв. В частта, с която исковете са уважени до размер на сумите 100 000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2015 г. до окончателното плащане, въззивното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. С второто решение е допусната служебно поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 22.03.2024 г. по отношение на началния момент на задължението за законна лихва като е постановено вместо 12.10.2019 г., датата да се чете 12.09.2015 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваните въззивни решения са нищожни, тъй като не съдържат задължителни реквизити по чл.236, ал.1 ГПК - съд, в който е разгледано делото, имена на съдиите, участвали в постановилия акта съдебен състав, име на съдебен секретар, номер на делото, по което е постановен актът, както и мотиви по всички възражения в отговора на въззивната жалба и по предмета на спора. Излагат се и оплаквания за неправилност на решението, с което съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение, инкорпорирано в касационната жалба, с препращане към поддържаните в жалбата доводи за нищожност на двете обжалвани решения, с позоваване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на решението по съществото на спора, и с твърдения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с посочена практика на ВКС по формулирани в изложението въпроси, свързани с прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и със задълженията на въззивния съд да обсъди в пълнота всички доказателства по делото и всички твърдения доводи и възражения на страните, като мотивира решението си по спора.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация ЗК „Олимпик“ АД със седалище в Р. К. действащ чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ (н.).

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по в. гр. д. № 685/2019 г. е образувано пред Апелативен съд - София по въззивна жалба на ЗК „Олимпик“ АД - чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, срещу решение № 6454 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 16464/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с която застрахователното дружество - жалбоподател е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД на Г. К. А. и на И. А. А. суми в размер на по 150 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 12.09.2015 г. смърт на сина им А. И. А., ведно със законната лихва от 12.09.2015 г. до окончателното плащане.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.11.2019 г., въззивният съдебен състав е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, като се е мотивирал със служебно известния му факт, че по отношение на жалбоподателя е открито производство по несъстоятелност, и е приел, че производството по предявените осъдителни искове следва да бъде спряно до изготвяне на окончателните списъци на вземанията на кредиторите, „каквито се явяват ищците по делото“. На 27.10.2020 г. по делото е депозирана молба от ЗК „Олимпик“ АД - чрез „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, съдържаща уведомление до съда, че производството по несъстоятелност в Р. К. не е приключило и че тече процедура по приемане на вземанията от постоянните ликвидатори на дружеството - принципал при прилагане на кипърското законодателство. Молба с идентично съдържание е постъпила по делото и на 01.11.2022 г., като в допълнение на първата молба е отразено, че „българският Гаранционен фонд е извършил плащания към кредитори с вземания по съдебни дела, приключили преди датата на обявяване на несъстоятелността на ЗК „Олимпик“ АД - Кипър, като кипърският Гаранционен фонд е започнал реимбурсиране на погасените главници, а за вземания, които не са установени с влязъл в сила преди датата на несъстоятелността съдебен акт, процедурата по разглеждане на вземания продължава“. С определение, постановено в закрито заседание на 09.10.2023 г., съставът на Апелативен съд - София е възобновил производството по делото и е насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание, мотивирайки се с „постигнато споразумение от ГФ - Кипър и ГФ - България за изплащане на присъдените обезщетения“.

След разглеждане на делото в открито заседание е постановено обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд и предявените от Г. А. и И. А. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са отхвърлени за разликите над сумите 100 000 лв. до присъдените на всеки ищец по 150 000 лв. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съдебен състав е приел, че спрямо момента на настъпване на застрахователното събитие, при което е причинена смъртта на сина на ищците А. А., обезщетенията от 150 000 лв. са завишени и че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди е 100 000 лв. Размерът на обезщетенията е определен след преценка на доказателствата и на приетите за установени въз основа на тях факти относно причиняването на смъртта на А. А., съществувалите отношения на близост и взаимна обич между ищците и техния син, тежестта на моралните болки и страдания, понесени от ищците по повод загубата на сина им. Съобразени са и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите през 2015 г. Неоснователността на исковите претенции за разликите над сумите 100 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд по 150 000 лв. е обусловила и извод за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на законни лихви върху подлежащите на отхвърляне претенции в размер на 50 000 лв. от датата на деликта, посочена като 12.10.2015 г.

Към въззивното дело е приложено решение № 10012 от 17.04.2024 г., подписано от член на съдебен състав (без поименното посочване на участвалите в състава съдии), с което е допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 10007 от 17.03.2024 г., в който датата на дължимост на лихвата да се чете вместо 12.10.2015 г. - 12.09.2015 г.

По основанията за допускане на касационно обжалване :

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, касационно обжалване се допуска и на основанията по чл.280, ал.2 ГПК, когато при осъществяване на правомощията си за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд констатира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо или че решението е очевидно неправилно. В съобразителната част на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че Върховният касационен съд следи служебно за валидността и за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК, поради което допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 и предл.2 ГПК не е обвързано с изискване за наличие на въведени с касационната жалба доводи по чл.281, т.1 и т.2 ГПК.

В случая касаторите - ищци са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК, като са препратили към развитите в касационната жалба оплаквания за нищожност на постановените от въззивния съд решения. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не констатира обстоятелства, създаващи предположение за нищожност на решение № 10007 от 22.03.2024 г., с което въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор. Твърденията в касационната жалба, че в решението няма данни за постановилия го съд, за участвалите в съдебния състав съдии и за номера на делото, не кореспондират със съдържанието на приложеното на хартиен носител към въззивното дело решение № 10007 от 22.03.2024 г., в титулната част на което е посочено, че решението е постановено по гр. д. № 685/2019 г. от поименно изброен състав на Софийски апелативен съд. Липсата на данни в решението за името на съдебния секретар, участвал в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания пред въззивната инстанция, не се отразява на валидността на решението. Непълнотата на мотивите - с оглед твърденията на касаторите, че мотивите не съдържат произнасяне по възраженията във въззивната им жалба и фактически констатации по предмета на спора, е от значение за правилността на решението, не и за неговата валидност. Поради изложеното съставът на ВКС приема, че по отношение на решението от 22.03.2024 г. не е налице предвиденото в чл.280, ал.2, предл.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване. До касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.1 ГПК следва да се допусне решение № 10012 от 17.04.2015 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението от 22.03.2024 г., тъй като с оглед съдържанието на решението е необходимо да се извърши проверка за неговата валидност по реда на чл.290 ГПК.

Постановеното от въззивния съд решение по съществото на спора също следва да се допусне до касационно обжалване, но на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост. Необходимостта от извършване на такава проверка произтича от обстоятелството, че във въззивното дело не се съдържат доказателства и няма данни за отпадане на пречките за надлежно упражняване на правото на иск от страна на ищците (сега касатори), с оглед на които производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК с определение в закрито съдебно заседание на 13.11.2019 г., респ. за настъпване на обстоятелства в хода на откритото по отношение на застрахователното дружество - ответник производство по несъстоятелност в Р. К. предпоставящи възобновяване на спряното производство и разглеждане по същество на спора, предмет на предявените срещу дружеството осъдителни искове.

Разглеждането на формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага допустимост на обжалваното решение и поради това тяхното обсъждане на настоящия етап от развитието на производството пред касационната инстанция е безпредметно.

Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса за производството по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) по силата на закона - чл.83, ал.4 ГПК, поради което не следва да бъдат задължавани да внасят държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София в производството по в. гр. д. № 685/2019 г. решение № 10007 от 22.03.3024 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 6465 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 16464/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Г. К. А. и И. А. А. против ЗК „Олимпик“ АД - чрез ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ (н.), искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 100 000 лв. до присъдените на всеки ищец по 150 000 лв., ведно със съразмерните на главниците от по 50 000 лв. законни лихви от 12.10.2015 г. до изпълнение на задълженията, както и в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение по отношение на държавната такса и адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10012 от 17.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 685/2019 г. на Апелативен съд - София.

Делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните без предварително събиране на държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :