Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53а от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Б.д, чрез процесуалния му представител адв.. П, срещу решение № 1493 от 08.07.2019г. по адм. д. № 908/2018г. на Административен съд – гр. Б.д, с което е отменено по жалба на Е.О от [населено място] изменение в кадастралния регистър (КР) на гр. П., състоящо се във вписване на основание чл. 53а от ЗКИР в кадастралния регистър на А.У като собственик на имот идентификатор № 56126.245.9, обективирано в уведомление от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Б.д до И.О, А.Д, К.О и Е.О в качеството им на наследници на А.О. С решението административната преписка е изпратена на Началника на СГКК – гр. Б.д за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и е осъдена СГКК – гр. Б.д да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като се твърди липса на годен за оспорване акт. Твърди, че съгласно чл. 69 ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. е бил задължен да извърши вписването, тъй като е бил представен от А.У нотариален акт за придобито право на собственост по давност на имота, поради и което само е уведомил другите лица за извършеното вписване. Поради това твърди, че обжалваният акт представлява само съобщение, което административно производствено волеизявление, което не подлежи съгласно чл. 64 от АПК на самостоятелен контрол. Твърди и че се касае за изменение на КР по чл. 53а от ЗКИР, което съгласно чл. 53 ал. 1...