Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).
Образувано е по касационна жалба на „Колиант“ ЕООД със седалище от гр. П. срещу решение № 84 от 28.06.2019г., постановено по адм. дело № 4/2019г. на Административен съд – гр. Г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 584 от 26.11.2018г. на Кмета на община Т., с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надзид на покрив и дървена покривна конструкция на хотел „Хилез“, намиращ се в ПИ № 659, УПИ I – хотел, кв. 74 по плана на гр. Т., с административен адрес: ул. „Стара планина“ № 17, извършен от жалбоподателя без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж и с което дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати разноските по делото.
В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел наличието на незаконен строеж, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж, като посочва, че този извод е в противоречие с доказателствата. Твърди, че това е така, тъй като е представил и съдът е посочил в решението си, че е налице разрешение за строеж № 37 от 17.05.2005г. на Главния архитект на община Т. за строеж „Дървена покривна конструкция на съществуващо общежитие“ от една страна, както и разрешение за строеж № 62 от 27.07.2005г. за строеж „Преустройство на съществуващо общежитие в хотел и кафе - аперитив“, като посочва, че приетия за незаконен строеж е извършен именно въз основа на посочените разрешения за строеж и одобрените проекти, за които са издадени. Посочва и че от приетата СТЕ е установено, че геометрията на покрива отговаря на предвиденото по проектите. Твърди, че действително е установено отклонение във вътрешните части на подпокривното пространство, но това не се отразява на законността на наредения за премахване строеж, който не касае тези части, а само законно изградените такива в частта на надзида и покривната конструкция. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед № 584 от 26.11.2018г. на Кмета на община Т.. Претендира разноски за двете инстанции.
О. К на община Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Г. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон безспорно е установено незаконен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а именно реконструкция на сградата, изразяваща се в изпълнение на нови основни части и конструктивни елементи на сградата – новоизграден надзид и покривна конструкция, както и вътрешни преградни стени в подпокривното пространство. Приел е, че за така изградените елементи не са налице строителни книжа, одобрени проекти и разрешение за строеж, поради и което безспорно у приел, че е установен незаконен строеж, подлежащ на премахване. Приел е, че в представеното разрешение за строеж № 37 от 17.05.2005г., което е за строеж на „Дървена покривна конструкция“ няма отбелязване за извършената реконструкция на покрива. Приел е, че преустройството е съществено и извършената реконструкция на покрива не може да се определи като текущ ремонт, поради което е неприложим чл. 151 от ЗУТ. Поради това е приел, че е налице незаконен строеж. Приел е, че не е установено от административния орган кога е извършен строежа, но е приел, че това е станало в периода малко след 2005г. и издаване на разрешенията за строеж, до към 2007г., поради и което е приел времева неприложимост на разпоредбите на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Въз основа на тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно.
На първо място съдът се е произнесъл извън рамките на оспорването, с което е сезиран. При преценката за законосъобразност на административен акт съдът е обвързан от установеното и посочено с оспорения акт. В случая с оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж „надзид на покрив и дървена покривна конструкция“, като съдът в своите установявания е обвързан от така посочения от административния орган като установен незаконен строеж. В оспореното решение съдът е подменил предмета на оспорения административен акт, като е приел, че е налице реконструкция и преустройство на покрива и подпокривното пространство, а в оспорения акт такъв незаконен строеж не е установен. Предвид това обаче, че в описателната част на заповедта са изложени фактите, приети от съща, които той е приел, че съответстват на реконструкция и преустройство, а в диспозитивната част на акта не се съдържа установяване на незаконен строеж съответстващ на това описание, то е налице противоречие между мотивната и диспозитивна част на заповедта, което представлява нарушение от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Предвид това обаче, че по делото са установени всички релевантни за спора факти, както и поради това, че са събрани относимите доказателства, настоящата инстанция може да се произнесе по спора по същество.
На второ място оспореното решение е постановено в противоречие със закона. Видно от оспорената заповед с нея е наредено на правно основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ премахването на незаконен строеж „надзид на покрив и дървена покривна конструкция на хотел „Хилез“. Посочената разпоредба се отнася до премахването на незаконен строеж, изграден без строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В случая от доказателствата безспорно се установява, че са налице строителни книжа, а именно и одобрени проекти и издадени разрешения за строежа, а именно разрешение за строеж № 37 от 17.05.2005г. на Главния архитект на община Т. за строеж „Дървена покривна конструкция на съществуващо общежитие“ от една страна, както и разрешение за строеж № 62 от 27.07.2005г. за строеж „Преустройство на съществуващо общежитие в хотел и кафе - аперитив“, които съобразно и приетата по делото СТЕ обхващат извършените строително монтажни работи. От СТЕ се установява единствено, че е налице отклонение при изпълнение на строежа от одобрените инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж. Не се установява обаче липсата на строителни книжа, а напротив установява се, че такива са налични и строежът е извършен съобразно тях, но с отклонения. Нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е основание да бъде наредено премахване на незаконен строеж само и единствено при пълна липса на строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. А в случая от доказателствата по делото не се установява наличието на това основание за премахване на строежа, тъй като е установено, че има строителни книжа. Установеното нарушение при издаване на заповедта, а именно несъответствие на правните и фактическите основания за издаването й, е достатъчно основание за отмяната на същата като незаконосъобразна, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Като е достигнал до обратен извод за законосъобразност на оспорената заповед, АС – гр. Г. е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед.
Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като за първата инстанция са доказани претендираните разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за депозит за допуснатата СТЕ, а за настоящата инстанция са доказани строени разноски в размер на 370 лв. за държавна такса или общо за двете инстанции 820 лв. Искането на ответника по касация предвид изхода на спора като неоснователно не следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 84 от 28.06.2019г., постановено по адм. дело № 4/2019г. на Административен съд – гр. Г. И В. Н. П.:
ОТМЕНЯ Заповед № 584 от 26.11.2018г. на Кмета на община Т..
ОСЪЖДА О. Т да заплати на „Колиант“ ЕООД със седалище гр. П. сума в размер на 820 (осем стотин и двадесет) лева, разноски за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.