Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк.. К, срещу решение № 364 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. на Административен съд В. Т, с което е отменена издадената на „ДИПЕСТА“ ООД, гр. В. Т. З за налагане на принудителна административна мярка № 10448/21.05.2019 г.

Касаторът твърди, че решението постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва изводите на съда за неустановеност на нарушението. Счита, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, както и предвид изслушаната съдебно-икономическа експертиза, от които по категоричен начин се установява извършеното нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Излага, че за спора е ирелевантна причината, довела до предаване на неверни данни в НАП, като субективното отношение на проверяваното лице не следва да се коментира. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба „ДИПЕСТА“ ООД, гр. В. Т – в депозиран писмен отговор и съдебно заседание, чрез адв.. Ч, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд В. Т е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10448/21.05.2019 г., с която основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е постановено запечатване на търговски обект - бензиностанция, стопанисван от „ДИПЕСТА“ ООД, ЕИК 104511210, находящ се в гр. В. Т, ул. „П. П“ № 3 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че мярката е наложена във връзка с извършена на 16.05.2019 г. съвместна проверка от служители на ТД на НАП-В. Т, МВР „Икономическа полиция“, Агенция „Митници“ и ДАМТН, при която след съпоставка на получените данни за доставка на горива в електронният масив на НАП е установена разлика в наличното по документи количество дизел от 5 000,00 литра и реално установеното по нивомерна система от 2 992,28 литра дизел по АДД № 0000000004536519/10.05.2019 г. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0361430/16.05.2019 г., като съгласно констатациите на приходните органи дружеството е нарушило чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 181/13.12.2006 г. на МФ.

За да отмени издадената заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, тъй като извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. За този извод се е позовал на установеното при проверката и записано в протокола, че всички технически средства на обекта - ФУ, нимомерната система и управляващият софтуер, с които е оборудван обекта, са функционирали, не е установена интервенция по оборудването и че връзката с НАП за предаване на данни се е осъществила нормално. Приел е, че независимо, че към момента на проверката действително безспорно са констатирани посочените по-горе различия и в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, няма данни това обстоятелство да е било известно на служителите на проверяваното дружество. Изложил е, че след като проверяващите не са ангажирали доказателства на какво се дължи тази неточност в отчитането, съответно не са установили дали причината е свързана с технически проблем или с неспазване реда или начина на подаване на данни към НАП, то не може да се приеме за безспорно установено, че дружеството е извършило твърдяното нарушение. За този извод се е позовал и на констатациите в протокола от проверката, че дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. В резултат на горните фактически установявания съдът е приел, че наложената мярка не съответства и на целта на закона - превантивно действие, да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, доколкото в случая такова поведение не е доказано. Така мотивиран съдът е отменил издадената на „ДИПЕСТА“ ООД заповед за налагане на ПАМ. Решение е правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите на Административен съд В. Т за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните доказателства.

Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По своята правна същност, съгласно чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС мярката се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Правилна е преценката на съда, че в случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 181/13.12.2006 г. на МФ от страна на провереното дружество.

Този извод се подкрепя от констатациите в Протокол за извършена проверка № 0361430/16.05.2019 г., съгласно които електронната система с фискална памет, нивомерната система и фискалното устройство с принтер, чрез които се отчитат продажбите в обекта са регистрирани по надлежния ред и функционират, като има и изградена дистанционна връзка с НАП за предаване на данни. Действително, не се спори констатацията при проверката, че нивомерната система не отчита коректно доставките, но при липса на доказателства за обратното, не следва да се приеме, че това се дължи на неправомерно поведение на представители на дружеството. Не се установява на дружеството да е било известно, че техническите средства не предават верни данни на НАП, доколкото такава обратна информация не се получава, нито се установява целенасочена външна намеса върху уредите. Нарушаване на пломбите в случая не е констатирано, като няма доказателствата по делото, от които да се приеме, че нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие. В подкрепа на горното е и записаното в протокола от проверката за съответствие между „блок – схемата“ и действителната конфигурация на ЕСФП и връзките между тях, както и ненарушената цялост на поставените стикери. От така установеното касационната инстанция споделя приетото от съда, че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни данни в НАП за наличното количество дизел на обекта. Същият извод следва и от подробното становище на „Формит“ ООД, осъществяващо техническата поддръжка на системите на бензиностанцията, неоспорено от касатора, съгласно което операторът е подал правилни данни чрез ЕСФП, а информацията, подадена автоматично от нивомерната система е неправилна поради вероятни причини, които са описани в становището. Допълнително, за цялостната преценка на поведението на дружеството, правилно съдът е съобразил и че нарушение при отчитането на продажби в обекта чрез ФУ не е установено, а всички документи на ЕСФП са били налични и представени, като дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. Не може да се приеме, че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане, както счита касаторът. Правилен е изводът на съда, че няма извършено неправомерно действие, обосноваващо прилагането на ПАМ спрямо проверяваното дружество.

Изложеното обосновава извод, че в случая мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 181/13.12.2006 г. на МФ, както и не съответства на преустановителната и превантивна цел на закона.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съответно с представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА ТД на НАП, гр. В. Т да заплати на „ДИПЕСТА“ ООД, ЕИК 104511210 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк.. К, срещу решение № 364 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. на Административен съд В. Т, с което е отменена издадената на „ДИПЕСТА“ ООД, гр. В. Т. З за налагане на принудителна административна мярка № 10448/21.05.2019 г.

Касаторът твърди, че решението постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва изводите на съда за неустановеност на нарушението. Счита, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, както и предвид изслушаната съдебно-икономическа експертиза, от които по категоричен начин се установява извършеното нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Излага, че за спора е ирелевантна причината, довела до предаване на неверни данни в НАП, като субективното отношение на проверяваното лице не следва да се коментира. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба „ДИПЕСТА“ ООД, гр. В. Т – в депозиран писмен отговор и съдебно заседание, чрез адв.. Ч, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд В. Т е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10448/21.05.2019 г., с която основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е постановено запечатване на търговски обект - бензиностанция, стопанисван от „ДИПЕСТА“ ООД, ЕИК 104511210, находящ се в гр. В. Т, ул. „П. П“ № 3 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че мярката е наложена във връзка с извършена на 16.05.2019 г. съвместна проверка от служители на ТД на НАП-В. Т, МВР „Икономическа полиция“, Агенция „Митници“ и ДАМТН, при която след съпоставка на получените данни за доставка на горива в електронният масив на НАП е установена разлика в наличното по документи количество дизел от 5 000,00 литра и реално установеното по нивомерна система от 2 992,28 литра дизел по АДД № 0000000004536519/10.05.2019 г. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0361430/16.05.2019 г., като съгласно констатациите на приходните органи дружеството е нарушило чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 181/13.12.2006 г. на МФ.

За да отмени издадената заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, тъй като извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. За този извод се е позовал на установеното при проверката и записано в протокола, че всички технически средства на обекта - ФУ, нимомерната система и управляващият софтуер, с които е оборудван обекта, са функционирали, не е установена интервенция по оборудването и че връзката с НАП за предаване на данни се е осъществила нормално. Приел е, че независимо, че към момента на проверката действително безспорно са констатирани посочените по-горе различия и в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, няма данни това обстоятелство да е било известно на служителите на проверяваното дружество. Изложил е, че след като проверяващите не са ангажирали доказателства на какво се дължи тази неточност в отчитането, съответно не са установили дали причината е свързана с технически проблем или с неспазване реда или начина на подаване на данни към НАП, то не може да се приеме за безспорно установено, че дружеството е извършило твърдяното нарушение. За този извод се е позовал и на констатациите в протокола от проверката, че дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. В резултат на горните фактически установявания съдът е приел, че наложената мярка не съответства и на целта на закона - превантивно действие, да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, доколкото в случая такова поведение не е доказано. Така мотивиран съдът е отменил издадената на „ДИПЕСТА“ ООД заповед за налагане на ПАМ.

Решение е правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите на Административен съд В. Т за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните доказателства.

Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По своята правна същност, съгласно чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС мярката се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Правилна е преценката на съда, че в случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 181/13.12.2006 г. на МФ от страна на провереното дружество.

Този извод се подкрепя от констатациите в Протокол за извършена проверка № 0361430/16.05.2019 г., съгласно които електронната система с фискална памет, нивомерната система и фискалното устройство с принтер, чрез които се отчитат продажбите в обекта са регистрирани по надлежния ред и функционират, като има и изградена дистанционна връзка с НАП за предаване на данни. Действително, не се спори констатацията при проверката, че нивомерната система не отчита коректно доставките, но при липса на доказателства за обратното, не следва да се приеме, че това се дължи на неправомерно поведение на представители на дружеството. Не се установява на дружеството да е било известно, че техническите средства не предават верни данни на НАП, доколкото такава обратна информация не се получава, нито се установява целенасочена външна намеса върху уредите. Нарушаване на пломбите в случая не е констатирано, като няма доказателствата по делото, от които да се приеме, че нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие. В подкрепа на горното е и записаното в протокола от проверката за съответствие между „блок – схемата“ и действителната конфигурация на ЕСФП и връзките между тях, както и ненарушената цялост на поставените стикери. От така установеното касационната инстанция споделя приетото от съда, че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни данни в НАП за наличното количество дизел на обекта. Същият извод следва и от подробното становище на „Формит“ ООД, осъществяващо техническата поддръжка на системите на бензиностанцията, неоспорено от касатора, съгласно което операторът е подал правилни данни чрез ЕСФП, а информацията, подадена автоматично от нивомерната система е неправилна поради вероятни причини, които са описани в становището. Допълнително, за цялостната преценка на поведението на дружеството, правилно съдът е съобразил и че нарушение при отчитането на продажби в обекта чрез ФУ не е установено, а всички документи на ЕСФП са били налични и представени, като дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. Не може да се приеме, че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане, както счита касаторът. Правилен е изводът на съда, че няма извършено неправомерно действие, обосноваващо прилагането на ПАМ спрямо проверяваното дружество.

Изложеното обосновава извод, че в случая мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 181/13.12.2006 г. на МФ, както и не съответства на преустановителната и превантивна цел на закона.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съответно с представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА ТД на НАП, гр. В. Т да заплати на „ДИПЕСТА“ ООД, ЕИК 104511210 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.