Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на 'Български пощи' ЕАД, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Д., чрез пълномощника му главен юрисконсулт А.М срещу решение № 7963 от 13 декември 2019 год., постановено по адм. дело № 11065 от 2019 год., по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество против решение № 468 от 02 септември 2019 год. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията).
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение като вместо него съдът да постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрискоснултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, чрез пълномощника юрискоснулт В.Г, в писмено становище от 19 май 2020 год. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция и прави възражение за прекомерност заявеното от касатора, тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо.
Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба от 'Български пощи' ЕАД, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Д. против решение № 468 от 02 септември 2019 год., постановено по преписка № 429 от 2018 год., на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. Същият е определен със заповед № 146 от 10 август 2017 год. на председателя на КЗД, по реда на чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр., и с решението на основание чл. 65 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от същия закон и чл. 47, т. 1 – т. 4 от цитирания, е установено, че при осъществяване на своята дейност ’’Български пощи’’ ЕАД е поддържало и продължава да поддържа към настоящия момент архитектурна среда на Пощенска станция гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. ’’Милеви скали’’ № 4, което представлява нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 37 от същия закон по признак ’’увреждане’’. Наложена е на търговското дружество имуществена санкция, в размер на 250, 00 лева (двеста и петдесет), която на основание чл. 83 от ЗЗДискр., следва да бъда внесена по сметка на КЗД. Предписано е на основание чл. 47, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от цитирания закон на ’’Български пощи’’ ЕАД да преустанови дискриминацията по признак ’’увреждане’’, състояща се в поддържане на достъпна архитектурна среда до и в сградата, в която се помещава Пощенска станция гр. П., като бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за лица с увреждания.В едномесечен срок от получаване на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр., дружеството е длъжно да уведоми Комисията за предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания. Съдът е приел, че обжалваният, пред него, административен акт, е издаден от компетентния административен орган, в пределите на неговата власт, съгласно чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 48, ал. 3 от същия, във връзка с параграф 1, т. 11 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., при спазване на законовите изисквания относно формата и съдържанието на акта, с оглед разпоредбите на чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., чл. 66 от същия и чл. 59, ал. 2 от АПК. Не е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са от категорията на съществените, за да мотивират отмяната на акта само на това основание. Установил е и правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган при издаване на оспорения акт и постановяването му в съответствие с целта на закона, поради което предвид липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно. По делото не се спори за фактите. Предмет на обжалване са правните изводи на първоинстанционния съд за наличие на допуснато именно от "Български пощи" ЕАД нарушение, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", с оглед нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
Оплакванията, изложени в касационната жалба са относно правното значение на параграф 6 от ПЗР на ЗИХУ (в приложимата редакция) към настоящия спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и не е определял собствеността на имота като държавна, а се е позовал на чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с уврежданията и Наредба № 4 от 01 юли 2009 год. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с иизискванията за достъпна среда за населенеито, включително за хората с увреждания. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на ’’Български пощи’’ ЕАД в гр. П., поради придобиването й в собственост на търговското дружество. Възможността клиентите на ’’Български пощи’’ ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване, да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а ’’достъпна среда’’, съгласно параграф 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01 юли 2009 год. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Сградата на Пощенска станция 4021, в гр. П., ул. ’’Милеви скали’’ № 4 е с недостпна архитектурна сграда за лица сд вигателни увреждания, има 1 стъпало с около 10 см височина, без рампа към 23 май 2018 год., което е отразено е приетия по делото и неоспорен констативен протокол за извършена проверка в рамките на кампания ’’Д. Б’’, поради което и Комисията, и инстанцията по същество обосновано са приели, че ’’Български пощи’’ ЕАД при своята дейност поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания.
Изложените от касатора доводи, че определени услуги, в това число и изплащането на пенсии, може да се извършва в дома на пенсионера и др. лица – по арг. на чл. 62 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, по постоянния или настоящия адрес също не изклщчва задължението на търговското дружество да осигури достъп за всички лица, които желаят да я посетят, тъй като предназначението на процесната е за обществено ползване. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а ’’достъпна среда’’, по смисъла на параграф 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01 юли 2009 год., сградите и съоръженията, които хората с увреждания и/или с намалена подвижност може да ползват свободно и самостоятелно.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка адмнистртаивният съд е обосновал законосъобразни правни изводи.
Съображенията в касационната жалба относно необходимостта от конституиране на ’’БТК’’ ЕАД като страна в административното и съдебното производство поради обстоятелството, че е съсобственик на сградата по отношение, на която е установен затруднен достъп на лица с увреждания, не обуславят касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. В производството пред КЗД е конституирано „Български пощи’’ ЕАД и спрямо това дружество е постановено протоколно решение от 18 април 2019 год. на КЗД, което не е оспорено в законоустановения 14-дневен срок пред Административен съд София – град, поради което оплакването на касатора за конституиране на ’’БТК’’ ЕАД, в развилото се съдебно-административно производство, е неоснователно. Отговорността на съсобствениците на недвижимия имот не е солидарна и те не са необходими и задължителни другари в съдебните производства, поради което по аргумент на по-силното основание не са налице предпоставки за задължителното им конституиране като страна в съдебното производство, инициирано от другия съсобственик. Оспореният съдебен акт като постановен при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон следва да се остави в сила.
При този изхода на спора и с оглед заявената претенция от страна на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съдът счита, че същата е основателна и следва да се присъдят в размер на 100,00 лева (сто). Посочената сума следва да се възложи в тежест на касационния жалбоподател „Български пощи’’ ЕАД.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7963 от 13 декември 2019 год., постановено по адм. дело № 11065 от 2019 год., по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА ’’Български пощи’’ ЕАД да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100,00 (сто) лева съдебни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.