Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – Пловдив чрез юрк.. С и на М. Сюлейман от [населено място] чрез адв.. К против решение № 1945/14.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по административно дело № 2868/2018 г.

И.д. директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив оспорва решението в частта му, в която е отменен ревизионният акт /РА/ относно установеното задължение за лихви, с доводи за неговата неправилност, поради противоречие с чл. 16, ал. 3 вр. чл. 14, т. 3 ДОПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 2 500 лв. и разноски за държавна такса в размер на 180.71 лв.

Ответникът по касационната жалба - М. Сюлейман – не изразява становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

М. Сюлейман оспорва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА с доводи за неговата неправилност поради неправилно приложение на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – и. д. директор на Дирекция ОДОП – Пловдив - оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. С по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноски в размер на 2 500 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение...