Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Медовина“ ЕООД, с. С., обл. Пловдив, ЕИК 115128932 чрез процесуалния си представител адв. В.И, срещу решение № 1724/12.08.2019 г., постановено по адм. дело № 3605/2018 г по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001618000719-091-001/30.07.2018 г. и РА за поправка на очевидна фактическа грешка № П-16001618139542-003-001/06.08.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 616/22.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 50 лв., допълнително е начислен ДДС в общ размер на 13 600,45 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 4 833,60 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилно приетото от съда, че процесните автомобили се използват за лични нужди на едноличния собственик и управител на дружеството, като твърди, че по делото са налични достатъчно доказателства, оборващи тази теза. Възразява, че съдът не му е указал, че следва да посочи доказателства конкретно за кои клиенти и сделки са използвани автомобилите. Моли решението да бъде отменено и по същество да се отмени обжалвания РА, с присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Калдъшев, в представената по делото писмена защита, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 5...