Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Д, с адрес в [населено място], подадена чрез пълномощник по делото адв. Е.И, срещу заповед № 8121К-844/08.02.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, предл. второ и предл. трето от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/ „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи… и на преките ръководители“, чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ „злоупотреба… с доверие“, и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността „началник на смяна в Граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ - А. С от Гранично полицейско управление /ГПУ/ - София към Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ – Аерогари при Главна дирекция “Гранична полиция“ /ГДГП/ - МВР.

В жалбата са изложени оплаквания за издаване на процесната заповед при неспазване на изискванията за форма на акта, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се нарушение на императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. От диспозитива на заповедта не ставало ясно спрямо кого конкретно е извършено нарушението на служебната дисциплина, както и при какви обстоятелства е било сторено това. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е описано от фактическа страна, няма връзка между доказателствата и правните основания за налагане на наказанието. Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е оспорено като несъответстващо по интензитет на тежестта на нарушението. Жалбоподателят поддържа, че по преписката не са налични данни за извършени от него действия, които да представляват злоупотреба с доверие. Нарушенията по чл....