Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. П. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк.. Т, против Решение № 438/25.11.2019г., постановено по адм. дело № 667/2019г. по описа на Административен съд – С. З.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неподаване на данни в НАП от дневни финансови отчети с нулиране и запис във ФП (Z отчет) за периода от 21.06.2019г. до 05.08.2019г., за което е съставен протокол за извършена проверка, който не е бил оспорен. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е доказано извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно количествата горива, като неизпълнението на това задължение води до негативни последици за фиска, както и неправилно съдът приел несъответствие на ПАМ с целбата на закона и принципа за съразмерност. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена.
Ответникът – ЕТ „П.Д“-2004, в представен писмен отговор, чрез процесуален представител адв.. Н изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението Административен съд – С. З е отменил по жалба на ЕТ „П.Д-2004“, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-522-0029785/ 21.08.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект – бензино-газстанция, находяща се в с. Ц., общ.Чирпан и забрана за достъпа до нея за срок от 30 дни.
Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че на 05.08.2019 г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – бензино-газстанция, находящ се в с. Ц., общ. Чирпан, стопанисван от ЕТ „П.Д-2004“, при която е констатирано, че ЕТ в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ/, е допуснало работа с фискално устройство без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП и непредаване данни за дневните отчети в НАП за периода от 21.06.2019 г. до 05.08.2019 г. Тази констатация е направена, след като е генериран Z-отчет с № 0002966 от регистрираната в обекта ЕСФП "О. С 2. 0-Д-КЛ" с индивидуален номер на ФУ OS005133 и ИН на фискалната памет 58005133, изпратена е задача в 10. 57ч с СМС, с която са изискани данни за получаване на Z-отчети в НАП. В рамките на един час от отпечатването на отчета не е постъпила информация в ИС на НАП за генерирания Z-отчет. В хода на проверката е направена и справка в ИС на НАП, при която се установява, че наличната в обекта електронна система с фискална памет за периода от 21.06.2019 г. до 05.08.2019 г. не е изпращала данни в НАП за генерирани общо 46 броя Z-отчети, а последният е от 20.06.2019 г.
Административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, в това число са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване, но е издадена в нарушение на материално-правните разпоредби и при несъблюдаване на целта на закона. Мотивите в тази насока са твърде подробни, за да бъдат възпроизвеждани в настоящето изложение, като систематизирани се свеждат до следното:
1. Възпроизведени и тълкувани са разпоредбите на чл. 186, чл. 187 ЗДДС и от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, уреждащи задълженията на лицата, търгуващи с течни горива, да подават информация до НАП за определяне на наличните количества горива. Посочено е, че административният орган е този, който следва да обоснове с конкретни обективни данни факта на извършеното нарушение, вероятността нарушителят да извърши друго такова и необходимостта от налагане на ПАМ за определен срок.
2. Изложени са мотиви, защо съдът приема, че в конкретния случай не е установено по несъмнен начин извършването на нарушение, за което е наложена принудителна административна мярка. В тази връзка е акцентирано на следните обстоятелства:
а/ От събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че в периода 21.06.2019 г. -05.08.2019 г. в НАП не са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби, като посоченото обстоятелство е установено при извършената на 05.08.2019 г. проверка;
б/ Същевременно обаче не се установява, че това обстоятелство е било известно на оспорващото дружество, доколкото ФУ, с което е бил оборудван обектът, е функционирало без да дава индикации, че не предава данни на НАП. В издадените от това устройство фискални бонове на 20.06.2019г. /когато са предадени данни за дневния отчет в НАП/ и издадените след тази дата се съдържа изрична отметка, че съобщението за предаване на документи е предадено /"Съобщение: ОК"/ и липсват данни за обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП. Това било видно и от извършената метрологична проверка на фискалното устройство, обективирана в писмо изх. № 530/ 16.09.2019г от управителя на оторизираното за такава проверка [Фирма 1] /л. 93/. В подкрепа на този извод е и отразеното в протокола от проверката на 05.08.2019г, че непредаването на данни в НАП е установено едва след нарочна справка в ИС на НАП;
в/ От друга страна, от събраните по делото доказателства се установило, че през целия посочен в оспорваната заповед период дружеството в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство, което има изградена дистанционна връзка с НАП, и е издавало дневни отчети, което представлява индиция, че от страна на дружеството стриктно са изпълнявани задълженията, произтичащи от данъчното законодателство и без да има индикации, че дистанционната връзка с НАП е прекъсната.
3. На следващо място е прието, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Освен това е посочено, че процесното нарушение е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. Изводът за несъразмерност на ПАМ се потвърждавал и от обстоятелството, че от страна на търговското дружество незабавно са предприети действия по възстановяване на дистанционната връзка с НАП и тя действително е възстановена още на 08.08.2019 г., което обстоятелство било известно на административния орган към момента на произнасянето му с оспорената заповед на 21.08.2019 г., предвид извършената регистрация на ново фискално устройство, за което не се твърди да не е предавало дължимите данни в НАП. След като легитимно признатите цели на принудителната административна мярка вече са изпълнени към датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането й придобивало характер на наказание за извършеното нарушение, каквото несъмнено не е предназначението й
Решението на Административен съд – С. З е правилно и законосъобразно.
Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно количествата горива, като неизпълнението на това задължение води до негативни последици за фиска.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение от данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на 05.08.2019 г., при извършената проверка е генериран Z-отчет с № 0002966 от регистрираната в обекта ЕСФП "О. С 2. 0-Д-КЛ" с индивидуален номер на ФУ OS005133 и ИН на фискалната памет 58005133, изпратена е била задача в 10.57ч с СМС, с която са изискани данни за получаване на Z-отчети в НАП. В рамките на един час от отпечатването на отчета не е постъпила информация в ИС на НАП за генерирания Z-отчет. В хода на проверката е направена и справка в ИС на НАП, при която се установява, че наличната в обекта електронна система с фискална памет за периода от 21.06.2019 г. до 05.08.2019 г. не е изпращала данни в НАП за генерирани общо 46 броя Z-отчети, а последният е от 20.06.2019 г. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.
Основният спорен въпрос между страните пред първоинстанционния съд е относно това, дали е налице неизпълнение на законово задължение за подаване на данни към НАП относно доставени и получени количества горива. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че това нарушение не е установено и констатациите на съставения констативен протокол от органа по приходите са оборени от жалбоподателя по надлежен ред. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод и го намира за логически обоснован на фактите по делото.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая са тези на алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и на алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В същото време нормата на чл. 118, ал. 11 ЗДДС въвежда изключения, при които данни по алинея 10 не се подават. Едно от тях е това по т. 5 - получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.
В заповедта за ПАМ за нарушена е посочена нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, съгласно която не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Предвид изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира издадената заповед за налагане на ПАМ за незаконосъобразна по следните аргументи:
По делото е установено, че дружеството има монтирано фискално устройство с нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. По какви причини същата не е подала данни на 05.08.2019г. към НАП е обстоятелство, които не е установено. Важното и същественото е, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Следва да бъде посочено, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция.
В светлината на цитираните по-горе разпоредби дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ от 30 дни се явява в нарушение с принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК, в която насока също са изложени мотиви от първоинстанционния съд.
След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – С. З е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за разноски на ответника по касация, доколкото не са представени доказателства за действително направени разноски.
Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 438/25.11.2019г., постановено по адм. дело № 667/2019г. по описа на Административен съд – С. З.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.