Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, постъпили от Апелативна прокуратура – П. и от Г. С. Г. чрез пълномощник адв.С. Д. против решение № 32 от 22.02.18г. по в. гр. дело № 8/18г. на Пловдивския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 144/21.11.17г. по гр. дело № 138/17г. на Кърджалийския окръжен съд.

К. А. прокуратура – П. обжалва решението в осъдителната му част, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на Г. С. Г. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за имуществени вреди, изразяващи се в размера на заплатените от ищеца здравни застраховки за времето, през което е бил отстранен от длъжност, разликата между изплатения и дължим размер на обезщетението за временна нетрудоспособност и неполучени суми за работно облекло, ведно със законните лихви върху тези суми.

Като основание за допускане на касационното обжалване сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото релевантни обективно съществуващи обстоятелства, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение; 2. Относно съдържанието на понятието „справедливост” и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Касаторът Г. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди за размера над 17 200 лв до 18 404 лв, дължими и неполучени трудови възнаграждения за периода от 27.11.15г. до 13.01.2016г.,както и в частта за мораторната лихва.

В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1.По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, отговаря ли Прокуратурата на РБ спрямо оправдан подсъдим, който е отстранен от длъжност по реда на чл.100 ал.2 ЗДС, за времето от влизане в сила на оправдателната присъда до възстановяването му на работа от държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност; 2.По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, дължи ли се мораторна лихва в абсолютен размер за времето от влизане в сила на присъдата до предявяване на иска.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че Г. Г. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 25.08.14г. за престъпление по служба по чл.282 ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение”подписка”.С присъда, влязла в сила на 27.11.15г. е бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и оправдан. Установено е, че на основание чл.100 ал.2 ЗДС е бил временно отстранен от работа за периода от 1.04.14г. до 13.01.16г.Прието е още, че в причинно-следствена връзка с наказателното преследване е влошаването на здравословното му състояние, изразяващо се в заболяването „умерено тежък депресивен период”,наложило болнично лечение за времето от 8.01.до 31.01.14г., от 1.02, до 28.02.14г. и от 1.03. до 31.03.14г., както и обостряне на заболяването му артериална хипертония.Направен е извод от съда, че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания, за възмездяването на които е счел, че сумата от 20 000 лв справедливо ще го обезщети.При определяне размера на обезщетението е взето предвид, че на ищеца е било повдигнато обвинение за продължавано престъпление по служба, включващо множество деяния, това че ищецът е бил в активна трудоспособна възраст, уважавана личност, с чисто съдебно минало, с опит и знания в професионален план, с професия, към която обществените очаквания и изисквания са повишени.Преценено е, че претърпените негативни последици от ищеца са били значителни по тежест и надхвърлят по тежест и интензивност обичайните стрес и притеснение, свързани с всяко наказателно преследване.Същевременно са отчетени и обстоятелствата, че наказателното производство и приключило в разумен срок – 1 година и 11 месеца, наложената мярка за неотклонение е най - леката – „подписка”, травматичното събитие не е оказало трайно влияние върху психиката му, не са налице остатъчни симптоми и към момента ищецът е с възстановена трудоспособност.Съдът се е позовал и на социално-икономическите условия в страната към момента на водене на наказателното производство. Присъдил е обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 200 лв, представляващи дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.04.14г.- 27.11.15г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.15г. до окончателното изплащане, за заплатени здравно - осигурителни вноски в размер на 356.06лв за периода 01.14г.- 13.01.16г., ведно със законната лихва от 5.07.17г.; както и обезщетение за забава върху тази сума – 58.07 лв – мораторна лихва за времето от 27.11.15г.- 5.07.17г.; за стойността на неполучено парично обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 352 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.07.17г. до окончателното изплащане, заедно с обезщетение за забавено плащане – 45 лв върху главницата 352 лв за времето от 1.04.16г. до 4.07.17г.; за стойността на представително облекло за 2014г. и 2015г. в размер на 800 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.07.17г. до окончателното изплащане, заедно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на 130.48 лв - мораторна лихва върху главницата от 800 лв за времето от 27.11.15г. до 4.07.17г.; за заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство в размер на 150 лв, ведно със законната лихва, считано от 5.07.17г. до окончателното изплащане, заедно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на 24.47 лв - мораторна лихва върху главницата от 150 лв за времето от 27.11.15г. до 4.07.17г.

По жалбата на Апелативна прокуратура – П.:

Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай поставените от касатора въпроси относно задължението на решаващия съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, да извърши преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - /решение № 123 от 23.06.13г. по гр. дело № 254/14г. на ІІІ г. о.; решение № 832 от 10.12.10г. по гр. дело № 593/10г. на ІV г. о.; решение № 480 от 23.04.13г. по гр. дело № 85/12г. на ІV г. о.; решение № 321 от 26.11.14г. по гр. дело № 2516/14г. на ІV г. о. и др./което обуславя допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

В частта, с която са присъдени обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в размера на заплатените от ищеца здравни застраховки за времето, през което е бил отстранен от длъжност, разликата между изплатения и дължим размер на обезщетението за временна нетрудоспособност и неполучени суми за работно облекло, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като са предявени отделни претенции с цена на исковете под 5000лв, които не подлежат на касационно обжалване – чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

По касационната жалба на Г. Г.:

Касационно обжалване следва да се допусне и по касационната жалба на Г. Г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, отговаря ли Прокуратурата на РБ спрямо оправдан подсъдим, който е отстранен от длъжност по реда на чл.100 ал.2 ЗДС, за времето от влизане в сила на оправдателната присъда до възстановяването му на работа от държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност.Настоящият състав намира, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 227 от 26.10.17г. на ВКС по гр. дело № 4488/16г. на ІV г. о.,постановено в производство по чл.290 ГПК.

В съответствие с трайната практика на ВКС е разрешен въпросът за мораторната лихва, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 32 от 22.02.18г., постановено по в. гр. дело № 8/18г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 17 200 лв до 18 404 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Апелативна прокуратура – П. в частта, с която се обжалва въззивното решение по претенциите, изразяващи ес в размера на заплатените от ищеца здравни застраховки за времето, през което е бил отстранен от длъжност, разликата между изплатения и дължим размер на обезщетението за временна нетрудоспособност и неполучени суми за работно облекло.

УКАЗВА на жалбоподателя Г. Г. в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 5 лв и да представи вносен документ.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. за насрочване.

В частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Апелативна прокуратура – П., определението може да се обжалва с частна жалба пред друга състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.