О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2669

Гр. София, 27.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.05.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №462/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Общинско предприятие „Г. п.“, [населено място] /ОП/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №5249/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност Ръководител „Г. п.“, извършено със заповед от 21.09.23 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следния материалноправен въпрос: Приложими ли са последиците в уредената фикция по чл.354, ал.1 КТ за признаването на трудов стаж на уволнения работник или служител от момента на незаконното уволнение до възстановяването му на работа със съдебно решение по чл.344, ал.1,т.2 КТ по отношение на задължението на работника или служителя по чл.126, т.9 КТ да не накърнява доброто име на работодателя и да не злоупотребява с доверието му? Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с въпроса обосновава с липсата на съдебна практика по него, довела до прилагане на законовата разпоредба / на чл.354, ал.1 КТ/ с неточен смисъл при стеснително тълкуване.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение по тр. договор...