О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 678

ГР. София, 16.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.09.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1390/18 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. И. Д. и Е. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр. д. №449/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Е. С. Д. срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален сключеният с нот. акт №11606/93 г. между ищцата и нейния син С. Д. /поч. на 22.11.15 г. и наследен от ответниците - касатори/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позозават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намират, че от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е правният въпрос: Допустимо ли е разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между родител и дете с оглед личността на приобретателя, ако същият не съдържа клаузи за гледане от трето лице, сключен е именно с оглед личността на приобретателя и е изпълняван приживе от него, а след смъртта му наследниците не са поканени да продължат изпълнението? Съдържащите се във въпроса подвъпроси за характера на договора, необходимостта от покана към наследниците на приобретателя и неизпълнението като основание за...