О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 677

ГР. С., 15.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.09.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1208/18 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. №802/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „инженер инвеститорски контрол”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, със заповед от 3.10.16 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са правните въпроси: Задължен ли е въззивният съд при констатирано правоприемство по чл.227 ГПК да се произнесе с нарочно определение, за да конституира като надлежна страна в процеса дружеството – правоприемник? Обоснован ли е изводът на съда, че има реално съкращаване на щата при условие, че трудовите функции на съкратената длъжност са запазени и се упражняват в предприятието на работодателя, но са възложени на лице по извънтрудово правоотношение?

По довода за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено спрямо ненадлежен ответник, след настъпило правоприемство на негова страна, което не е отразено в нарочно определение на съда/ според поставения процесуален въпрос/,...