О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2646

София, 26.05.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б. ЧЛЕНОВЕ: Б. Ц. МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 926 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Я. Р., А. Х. Р. Й., Ю. Х. Р. (наследници на починалия в хода на процеса ищец Х. Р.), срещу въззивно решение № 1065/24.10.2024 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 406/2024 г., в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 12000 лв., на осн. чл. 2б ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от считано от 05.08.2021 г., до окончателното издължаване. Касационната жалба е поставила във висящност и въззивния съдебен акт относно съдебноделоводните разноски.

Касаторите излагат съображения за неправилност. Обосноват допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Насрещната страна Прокуратурата на Р. Б. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Х. М. Р. (заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Б. Я. Р., А. Х. Р. Й., Ю. Х. Р.) сумата от 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ за забавено разглеждане на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП – София, понастоящем ДП № II-048/1999 г. на ВОП – София, за периода от образуването на първоначалното дело през януари 1991 г. до предявяване на иска, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 05.08.2021 г., до окончателното издължаване. Искът по чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетението за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част от главницата.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът Х. М. Р. е роден ... г.. На 23-годишна възраст е бил осъден за шпионаж в полза на друга държава, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години; освободен е 1981 г. Със заповед № I - 227 от 25.02.1985 г. на ищеца е наложена превантивна административна мярка по чл. 39 от ЗНМ /отм./, като е бил въдворен в ТВО - Б. за срок от три години. Със заповед № I - 93 от 19.03.1986 г. му е наложена превантивна административна мярка по чл. 39 от ЗНМ (отм.), като е бил принудително установен в [населено място], област М. за срок от три години. Със заповед № 1в - 517 от 16.08.1988 г. е прекратена мярката по чл. 39 от ЗНМ /отм./. През месец май 1989 г. ищецът и семейството му напуснали България и се установили да живеят в Т.. На 30.01.1991 г. е образувано сл. д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили и са повдигнати обвинения на пет лица за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984 - 1985 г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, с постановление от 14.01.1993 г., на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984 - 1985 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация, чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Б., принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. Обвиняемите са били предадени на съд с обвинителен акт, внесен в съда на 20.07.1993 г., но образуваното съдебно производство е било прекратено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на прокурора с указания. След проведено разследване делото повторно е внесено в съда на 19.12.1997 г. и съдебно производство повторно е било прекратено, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и върнато на 28.04.1998 г. на прокурора. Наказателното производство е било преобразувано в ДП № 11-048/1999 г. по описа на Военноокръжна прокуратура-София; прокуратурата е осъществила функциите по ръководство и решаване по досъдебното производство, по което са били установени 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани; разпитани са 369 лица. С постановление от 08.10.2018 г. на прокурор при ВОП – София, производството е спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, като са възложени съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали. Ищецът по настоящото дело е едно от пострадалите лица. С решение на парламентарната комисия за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на законността в държавния, обществения и икономически живот, е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Б. 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, измежду които и ищецът, изрично посочен като петнадесетия по ред в списъка с имена. Решението на парламентарната комисия е публикувано в Държавен вестник, бр. 44 от 01.06.1990 г.; с постановление от 31.05.2022 г. на прокурор при Военноокръжна прокуратура София е прекратено наказателното производство по II -048/1999 г., поради настъпилата смърт на последния от петимата обвиняеми. С определение № 1223 от 22.12.2022 г., постановено по в. ч.н. д. № 821/2022 г. от Апелативен съд София, е отменено определението от 20.06.2022 г., постановено по ч. н.д. № 2337/2022 г. от СГС, с което е било потвърдено постановлението от 31.05.2022 г. на прокурор при Военноокръжна прокуратура София за прекратяването на наказателното производство по II -048/1999 г.Делото е върнато на прокурора за продължаване на съдопроизводствените действия;

Съдът изложил принципни съображения за същността на иска по чл. 2б ЗОДОВ. Липсват фактически изводи за това има ли и какви неимуществени вреди, търпени от ищеца, резултат от забавеното производство. Посочил, че обезщетение по чл. 52 ЗЗД, към който препраща пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, се определя по справедливост, съобразно критериите, установени с ППВС № 4/1968 г. на ВС на РБ, и те са: възрастта на ищеца и неговото обществено положение; общата продължителност на наказателното производство, а те се е развило се само в досъдебната фаза; предметът на наказателното производство, което в случая разкрива изключителна фактическа и правна сложност и изпълнението на стотици съдебни поръчки, извън българската държава; здравословното състояние, възрастта и броя на обвинените лица, които обстоятелства са препятствали срочното извършване на процесуално-следствени действия.

При тези съображения, въззивният съд намерил, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 12 000 лв., който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост, при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.

Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: кои са релевантните обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; за задължението на съда, при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост“; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка по доказателствата; как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник (зададен по три различни начина).

Считат, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, намерила израз в решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о.; решение № 62 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4227/2022 г., III г. о.; ППВС № 4/1968 г.; решение № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 395 по гр. д.№ 159/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о.; решение № 222 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 120/2020 г., IV г. о.; решение № 320 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2016 г., IV г. о. и решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2017 г., IV г. о.; решение № 43/04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2021 г., IV г. о.; решение № 60268/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2021 г., III г. о.; Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; решение № 211/21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 64/2020 г., IV г. о., ГК; решение № 21/26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г. о., ГК; решение № 194/11.01.2021 на ВКС, по гр. д. № 4488/2019, IV г. о.; решение № 65 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 183/2018 г., II т. о.; решение № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2017 г., IV г. о.; решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., IV г. о., решение № 50280 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2021 г., IV г. о., решение № 50062 от 2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2022 г., IV г. о., решение № 283 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2023 г., IV г. о.; решение № 338 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2023 г., III г. о.; решение № 667 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 4616/2023 г., IV г. о., решение № 126 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 4374/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 117 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2023 г., III г. о.; решение № 506 от 30.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2023 г., IV г. о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че част от въпросите съставляват частен случай на по-общо формулирани питания в изложението. Всички те са включени в предмета на спора и от значение за постановения резултат, като се установява противоречие с част от посочената от касаторите съдебна практика. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне по обобщените от състава на ВКС въпроси: по тълкуването на чл. 2б ЗОДОВ - кои са релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; по тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – следва ли въззивният съд да обсъди релеватните за въззивното производство обстоятелства, доводи и възражения на страните и по тълкуване на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 269 ГПК – за необходимото съдържание на въззивното решение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1065/24.10.2024 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 406/2024 г., в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 12000 лв., на осн. чл. 2б ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от считано от 05.08.2021 г., до окончателното издължаване, както и относно съдебноделоводните разноски.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: