Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени касационна жалба от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалия му представител юрисконсулт П.П, и касационна жалба от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния му представител по делото гл. юрисконсулт К.Ц, против решение № 7286 от 16.05.2019 г., постановено по адм. дело № 8622/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

Със съдебното решение е отменено по жалба на „Перла Г“ АД, гр. Б., с ЕИК 147154935, и по жалба на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С., Становище по екологична оценка № 2-2/2017 г. (СЕО) на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на Изменение на Общия устройствен план (ИОУП) на община П. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от тричленния състав на ВАС указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението са отхвърлени като неоснователни подадените срещу СЕО други три жалби, съответно от „Флагман хотел“ АД; Д.К и Ж.Я; и община П.. Съобразно изхода на делото Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати разноски на „Перла Г“ АД, гр. Б. в размер на 1000.00 лева и на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С. – в размер на 1500.00 лева.

Решение № 7286 от 16.05.2019 г. по адм. дело № 8622/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е оспорено от касаторите в частта му, с която Становище по екологична оценка № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите е отменено и преписката е върната за ново произнасяне от органа при съобразяване с дадените в мотивите на съдебното решение указания. В останалата част, с която са оставени без уважение жалбите на „Флагман хотел“ АД; Д.К и Ж.Я; и община П. срещу СЕО в частта на съответно засягащите ги мерки, решението на ВАС не е било обжалвано и е влязло в сила по отношение и на трите постановени отхвърлителни диспозитива.

Предмет на дължимата от настоящия касационен състав проверка на решението касае единствено законосъобразността на постановената с него отмяна на СЕО на министъра на околната среда и водите по жалбата на „Перла Г“ АД и Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“.

В касационната жалба от министъра на околната среда и водите се твърди неправилност на оспореното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за несъответствие на решението с действителното фактическо и правно положение поради пороци както при установяването на фактите, така и при извеждането на правните изводи. Касаторът счита за недоказан и необоснован извода на съда за наличие на неизяснено обстоятелство и за липса на мотиви на административния орган по отношение невъзприетата препоръка в Доклада за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) за запазване в предложените за редукция устройствени зони на имотите, за които има изготвени подробни устройствени планове (ПУП), както и на имотите, за които е стартирала процедура по изготвяне на ПУП. Като неоснователни и необосновани се оспорват и формираните от първоинстанционния състав изводи за непълнота на ДОСВ по отношение на подлежащи на защита местообитания; за неспазване на изискванията на чл. 22, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) спрямо видовете по Приложение № 3 към ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР); за неспазване на критерия по чл. 32, ал. 2 от ЗБР; за липса в ДОСВ на информация относно находища на защитени видове по брой, численост и плътност и засягането им; за невъзприемане в процесното СЕО на някои от смекчаващите мерки, предвидени в Доклада за екологична оценка (ДЕО) и ДОСВ; за неизвършена оценка на въздействието върху местообитания от предвидената реконструкция на общински път Приморско-Китен и превръщането му в булевард. Касаторът сочи като неправилна и преценката на съда относно приетата в СЕО степен на въздействие върху защитените зони и местообитания от гледна точка на очакваната антропогенна намеса с оглед новата леглова база. По тези съображения моли решението на тричленния състав на ВАС да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възражение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа заявените в касационната жалба основания и искания. В допълнение сочи, че оспореното съдебно решение е недопустимо по отношение на „Перла Г“ АД, тъй като за дружеството – жалбоподател пред първата инстанция, липсва правен интерес от оспорване на цялото СЕО. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на всички адвокати за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се твърди постановяване на оспореното съдебно решение в противоречие с материалноправните норми – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подобно на изложеното в касационната жалба от министъра на околната среда и водите, и в тази от министъра на регионалното развитие и благоустройството са изложени подробни съображения за неправилност на фактическите и правни констатации на съда досежно наличието на неизяснено обстоятелство и извършено нарушение посредством неизлагане на изрични мотиви от страна на административния орган за невъзприемане на препоръката в ДОСВ, предвиждаща запазване в предложените за редукция устройствени зони на имотите, за които има изготвени ПУП, както и на имотите, за които е стартирала процедура по изготвяне на ПУП. Изцяло оспорени са мотивите в съдебното решение, въз основа на които е формирано становището на съда за допуснати съществени пропуски и непълноти в СЕО, ДЕО и ДОСВ, обуславящи извод за нарушение на изискването на чл. 81, ал 3 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) относно идентифициране, описание и оценка на всички възможни въздействия върху околната среда от прилагането на плана предвид целите, териториалния обхват и степента на подробност. Конкретните възражения срещу фактическите и правни установявания на съда по жалбата на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С., с които същата е била уважена и преписката – върната за ново произнасяне по неизяснените въпроси, съвпадат по съдържание с тези, заявени в жалбата от министъра на околната среда и водите, описани по-горе. Иска се отмяната на съдебното решение, в оспорената му част. В с. з. процесуалният представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството юрк.. И, поддържа изложените в касационната жалба съображения и искания. Не претендира разноски по делото.

Ответната страна – „Перла Г“ АД, гр. Б., в писмен отговор по двете касационни жалби, изразява становище за тяхната неоснователност. Счита, че същите не съдържат обосновани твърдения за реално и конкретно нарушение на съда в нито една от хипотезите на чл. 209, т. 3 от АПК в поддържания от касаторите смисъл. По изложени конкретни съображения моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. В представена писмена защита, както и в съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител адв.. Б, ответното дружество поддържа направените възражения срещу двете касационни жалби и развива допълнителни съображения в подкрепа на тезата си. Оспорен е релевираният от процесуалния представител на министъра на околната среда и водите довод за недопустимост на съдебното решение по отношение на „Перла Г“ АД. Пълномощникът на дружеството адв.. Б прави изявление за това, че неговият доверител не е претендирал адвокатско възнаграждение нито за първата, нито за настоящата касационна инстанция.

Ответната страна – община П., надлежно призована, не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна – „Флагман хотел“ АД, представя писмен отговор по делото, в който оспорва двете касационни жалби като неоснователни. Излага подробни съображения в тази насока, които поддържа в съдебно заседание чрез пълномощниците адв.. А и адв.. Б. В депозирана писмена защита развива допълнителни съображения, с които моли оспореното решение да бъде оставено в сила, но въз основа на коригиращи мотиви, като бъдат дадени допълнителни указания от съда към административния орган, които последният да съобрази при новото произнасяне. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответната страна – Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С., чрез пълномощника си по делото адв.. В, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, по съображения, изложени в съдебно заседание. Моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски, за което представя списък на разноските, с доказателства за извършените плащания.

Ответните страни – Д.К и Ж.Я, и двамата представлявани по делото от адв.. А и адв.. Б, оспорват касационните жалби по подробно развити доводи и аргументи, изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Допълнителни съображения представят в депозираната писмена защита, в която настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение, но с коригиращи мотиви на съда относно възприемането, респективно отхвърлянето от страна на административния орган на някои от предложените в ДОСВ смекчаващи мерки за предотвратяване или намаляване на вредните въздействия, както и по отношение на твърдените противоречия и разминавания. Претендират разноски, съгласно представения списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счта, че решението на тричленния състав на ВАС е валидно, допустимо и правилно. Като правилни са възприети изводите на съда относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаването на процесното СЕО, с което е съгласуван Проект на ИОУП на община П.. Законосъобразно съдът е приел, че липсата на мотиви по въпроса за неприемането на предложението в ДОСВ (а именно в предложените за редукция устройствени зони да се запазят не само имотите, за които им изготвени ПУП но и тези, за които е стартирала процедура по изготвянето на ПУП), съставлява порок, обосноваващ отмяната на процесното СЕО и връщане на административната преписка с указание за изрично произнасяне и мотивиране на Становището в тази част. Споделят се и доводите на съда, с които е прието, че в случая е налице и нарушение на изискването на чл. 81, ал. 3 от ЗООС за оценка на всички възможни въздействия върху околната среда от прилагането на ИОУП, поради което преписката е върната за ново произнасяне и по отношение на тези пропуски, установени при разглеждане на жалбата от Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С. до ВАС.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба на министъра на околната среда и водите и касационната жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, отменителната част на който е неблагоприятна за същите.

Разгледани по същество, касационните жалби, в които са развити доводи и оплаквания, припокриващите се по своето съдържание, се явяват частично основателни, а именно досежно постановената от първоинстанционния състав на ВАС отмяна на СЕО на министъра на околната среда и водите по жалбата на „Перла Г“ АД, гр. Б.. В тази си част решението е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби и неправилна преценка на относимите към спора факти и обстоятелства, довела до необоснованост на решаващия извод на съда. В останалата си част, с която е уважена жалбата на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С. срещу процесното СЕО и преписката е върната на компетентния орган с указания за издаване на нов акт след изясняване и произнасяне по всички обсъдени от съда въпроси, решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Този извод основава на следните съображения:

1. По отношение на възраженията в касационните жалби, касаещи отмяната на СЕО по жалбата на „Перла Г“ АД, гр. Б..

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, след подробно и точно изясняване на фактическата обстановка по спора, е мотивирал извод за незаконосъобразност на оспореното СЕО на министъра на околната среда и водите поради липса на мотиви във връзка с един единствен въпрос, а именно - защо административният орган, издал процесния акт, не е обсъдил предвидената в ДЕО и ДОСВ препоръка, в предложените за редукция устройствени зони да се запазят не само имотите, за които има изготвени ПУП, но и тези, за които е стартирала процедура по изготвянето на ПУП. Независимо дали ще възприеме или не тази препоръка, административният орган е следвало да изложи съображенията си, по които е достигнал до едно или друго решение в рамките на закона. Като не е сторил това и не е коментирал по какъвто и да е начин описаната препоръка, административният орган е постановил немотивиран акт, в посочената част, който е бил отменен с връщане на административната преписка за изрично произнасяне и мотивиране на СЕО в тази част.

Така постановеният правен резултат почива на следната фактическа обстановка.

Пред тричленен състав на ВАС „Перла Г“ АД, гр. Б. е оспорило Становище по екологична оценка № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 и чл. 88 от ЗООС е съгласуван Проект на ИОУП на община П., изготвен на основание § 4 от ПЗР на Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), обн., ДВ, бр. 48 от 15.06.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.

Правният интерес за „Перла Г“ АД, гр. Б. от оспорване на СЕО се обуславя от факта, че дружеството е собственик на поземлени имоти с идентификатори 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8 и 58356.73.23, местността „Беглик таш“, които попадат в землището на гр. П. и съответно са обхванати от Проекта на ИОУП, във връзка с който е открита процедура за екологична оценка по реда на ЗООС, съгласно императивното правило, на чл. 19, ал. 5, вр. ал. 2 от ЗУЧК. Предвид наличието на територията на община П. на защитени зони по смисъла на ЗБР, процедурата по екологична оценка е обхванала на основание чл. 31 ал. 4 от ЗБР и процедурата за оценка за съвместимостта на проекта на ИОУП с предмета и целите на опазване на съответните защитен зони, предвидена в чл. 31, ал. 1 от ЗБР и подробно регламентирана в Наредбата по чл. 31а от ЗБР - Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г., в сила от 11.09.2007 г., последно изм. и доп., бр. 3 от 5.01.2018 г. Целите на Проекта на ИОУП на община П. са свързани с отразяване границите на охранителни зони „А“ и „Б“, определени съгласно чл. 10 и чл. 11 от ЗУЧК и границите на защитените зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, като същевременно устройствените режими на имотите, попадащи в тях, се приведат в съответствие с въведените изисквания и ограничения.

СЕО, с което на основание чл. 84, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1 от ЗООС министърът на околната среда и горите е съгласувал Проекта на ИОУП на община П., е издадено след проведена процедура по реда на Глава шеста, Раздел II от ЗООС, в хода на която не са допуснати съществени процедурни нарушения, както правилно е установил първоинстанционният състав. Спазени са и специалните разпоредби на ЗБР и Наредба за ОС, свързани с извършване и на оценката за съвместимост на Проекта на ИОУП на община П. с предмета и целите на опазване на попадащите в землището на общината защитени зони, предвид преценката за вероятността от значително отрицателно въздействие върху защитените зони при реализиране на Проект за ИОУП. Въз основа на изготвените ДЕО и ДОСВ, при съобразяване със съответните изисквания на Наредба за ЕО и Наредба за ОС, както и след проведени консултации с обществеността и осигуряване на заинтересованите лица на достъп до материалите по ДЕО, ДОСВ и Проекта за ИОУП, компетентният орган – министърът на околната среда и водите, е обосновал в своето СЕО избора за реализиране на ИОУП на община П. по алтернативния вариант с прилагане на мерки за намаляване на въздействията от реализирането на ИОУП върху околната среда и човешкото здраве, подробно описани в ДОСВ. Сред препоръчаните от авторите на ДЕО и ДОСВ адекватни мерки за намаляване, предотвратяване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на ИОУП са и такива, предвиждащи отпадането/редуцирането на части от територията на устройствени зони (УЗ), съобразно площта на засегнатите природни местообитания.

В този смисъл в т. I.Б.2.7. на СЕО е възприета мярката за редуциране на територията на УЗ Ос/7, като бъдат изключени попадащите в нея 10,87 ха от площта на природно местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори. Това ще доведе до намаляване на въздействията унищожаване на местообитания и прекъсване на биокоридори на видовете прилепи и Triturus karelinii, Bombina bombina, Zamenis situla, Elaphe sauromates, Eurotestudo hermanni boettger, Testudo graeca ibera, Mauremys rivulata, Emys orbicularis, Lynx lynx и Rhinolophus mehelyi.

Аналогично, в I.Б.2.13. на СЕО е посочена мярката за отпадане частите от устройствени зони Ос/6 и Ос/4 в град Приморско, които засягат 0,5370 ха (1,076 %) и 2,035 ха (4,075 %) от площта на приоритетно природно местообитание 91АА* Източни гори от космат дъб, 20,953 ха (0,46%) от площта на природно местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори и 1.4491 ха (4.6503 %) от площта на природно местообитание 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества.

Видно от съдържанието на посочените мерки е, че същите са насочени към реализиране на споменатите по-горе цели на Проекта на ИОУП за установяване границите на защитените зони с оглед опазване на включените в тях природни местообитания и за привеждане на устройствените режими на имотите, попадащи в тези защитени зони, с въведените изисквания и ограничения относно опазването на околната среда.

В качеството си на заинтересовано лице по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗООС „Перла Г“ АД, гр. Б. е оспорило издаденото от министъра на околната среда и водите СЕО за съгласуване на Проекта на ИОУП на община П. с доводи за засягане на правото му на собственост и препятстване реализирането на инвестиционните му намерения по отношение на притежаваните от него имоти в землището на гр. П., които попадат в обхвата на приетите със СЕО мерки и условия за смекчаване въздействието върху околната среда. СЕО е оспорено в неговата цялост и алтернативно – само в частта на ограничителните мерки, отнасящи се до имотите на „Перла Г“ АД, а именно ПИ с идентификатори 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8 и 58356.73.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., местността „Беглик таш“.

Правилно първоинстанционният състав на ВАС е разгледал по същество жалбата на „Перла Г“ АД, като е ограничил съдебния контрол до обсъждане законосъобразността на мерките по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13 от СЕО, които единствени се отнасят до територия, в която дружеството притежава имоти и следователно обуславят правния му интерес от търсената защита срещу предвижданията и мерките, свързани с опазване на околната среда и конкретно – опазване на природните местообитания, попадащи в обхвата на тази територия. Фактическите и правни установявания на съда по повод на жалбата на „Перла Г“ АД, както и постановеният краен резултат по това оспорване, почиват на преценката за законосъобразност на СЕО в частта за точно тези две мерки, поради което не е налице недопустимо произнасяне извън предмета, с който е бил сезиран съдът и спрямо който за жалбоподателя е налице активна процесуална легитимация за обжалване на процесния административен акт. Следователно, неоснователно е касационното възражение за недопустимост на съдебното решение спрямо „Перла Г“ АД, тъй като със същото са разгледани само онези оплаквания на жалбоподателя, за които е налице правен интерес от оспорването, респективно – постановеният диспозитив касае конкретно тези оплаквания.

От представеното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. С. Коен, се установява по несъмнен начин, че мярката по т. I.Б.2.7. и тази по т. I.Б.2.13 от СЕО засягат три от притежаваните от „Перла Г“ АД имоти в землището на гр. П., както следва:

С мярката по I.Б.2.7. (отговаряща на т. 7, стр. 566 от ДЕО и т. 8, стр. 279-280 от ДОСВ) се засяга имот с идентификатор 58356.67.6, който попада изцяло в УЗ ОС/7, като 20 489 кв. м. от имота попадат именно в природно местообитание 91М0 Балкано-планински церово-горунови гори. На стр. 5 от експертизата е посочено, че мярката би довела до редуциране с 20 489 кв. м. на площта на имот с идентификатор 58356.67.6.

С мярката по т. I.Б.2.13 от СЕО се засягат имотите с идентификатор 58356.67.6 и 58356.67.8, които съгласно ИОУП попадат изцяло в УЗ Ос/4, като 10 761 кв. м. от имот с идентификатор 58356.67.6, респективно 6253 кв. м. от имот с идентификатор 58356.67.8 попадат именно в природно местообитание 91АА** Източни гори от космат дъб и природно местообитание 91М0 Балкано-планински церово-горунови гори.

Четвъртият имот, собственост на дружеството, с идентификатор 58356.73.23, не се засяга от мерките по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13 от СЕО, като това е и имотът с различен спрямо останалите имоти статут и начин на трайно ползване. Докато имоти с идентификатор 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8 представляват горска територия с начин на трайно ползване – широколистна гора, природни местообитания с код 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори и с код 91АА** Източни гори от космат дъб (заключение на съдебно-техническата експертиза), имот 58356.73.23 е урбанизирана територия с начин на трайно ползване – курортен хотел, почивен дом, като никоя част от него не попада в някое от природните местообитания, предмет на опазване в Защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“, за които се отнасят оспорените мерки по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13 от СЕО.Стелно по отношение на последно споменатия имот е неоснователно да се поставя въпросът за законосъобразността на така приетите и мотивирани от административния орган мерки в СЕО, след проведена процедура по ЕО и ОС по реда на ЗООС и ЗБР.

Доказано по делото е, че с предвидените смекчаващи въздействието на ИОУП мерки се засягат общо 37 503 кв. м. или 29,52 % от общата площ на притежаваните от „Перла Г“ АД имоти. Практически това засягане се изразява в редуциране на възможните площи за урегулирани поземлени имоти (УПИ), т. е. – изключване спрямо териториите, с които се редуцират УЗ Ос/7, УЗ Ос/6 и УЗ Ос/4, на възможността за промяна на предназначението им, както и изключването им от зони, в които сега е възможно строителство съгласно действащия ОУП на община П. от 2006 г. В допълнителното заключение не вещото лице инж.. К се посочва, че след изпълнение на препоръките, свързани с отпадане на възможността за включване на част от имотите на „Перла Г“ АД в УЗ Ос/7, УЗ Ос/6 и УЗ Ос/4, оставащите за застрояване площи собственост на дружеството са достатъчни за образуване на УПИ.Стелно, незасегнатите части от имоти 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8 могат да се обособят в УПИ, като вещото лице е посочило площта на всеки от тях и показателите им на застрояване.

Основният релевиран от дружеството довод за незаконосъобразност на така приетите в СЕО мерки за смекчаване неблагоприятното въздействие от прилагането на ИОУП на община П. върху засегнатите природни местообитания е свързан с оплакването за отнемане възможността за ефективно упражняване правото му на собственост върху почти 30 % от притежаваните от него имоти, попадащи в Защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“. „Перла Г“ АД претендира, че с предлаганите мерки се нарушава балансът между частния и обществения интерес, като твърди, че засягането на защитени зони не може да бъде абсолютна предпоставка за забрани от каквото и да е естество, в това число и за ограничения, вследствие на които цели имоти остават без практическа стойност за своя собственик.

Всички изложени в този смисъл съображения от страна на „Перла Г“ АД са били правилно оценени от първоинстанционния състав в светлината на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и в контекста на конституционните норми, установени както в защита на частната собственост, така и по отношение опазване на околната среда във връзка с правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи.

Правилно, в съответствие с конституционно прокламираните и законово регламентирани гаранции в сферата на опазване на околната среда, първоинстанционният състав е аргументирал становището, че защитата на природата и осигуряването на възможността за нейното общо ползване от всички граждани на държавата по правило имат приоритет над правото на собственост върху отделните компоненти на околната среда. Този приоритет обаче погрешно бива възприет от жалбоподателя като грубо нарушение, дори отнемане на правото му на собственост, защитимо с конституционно прогласения принцип за неприкосновеност на частната собственост. В случаите на процедури по ЕО и ОС на планове и програми с предложение за конкретни мерки и условия, които да бъдат съобразени при предстоящото реализиране на плана/програмата, е налице ситуация, в която собствеността върху засегнатите от мерките имоти не се губи, а единствено търпи определени ограничения, които имат своето законово основание в специалните разпоредби на ЗООС, ЗБР и нормативните актове по тяхното приложение. Тези ограничения се налагат с оглед постигането на обективна, легитимна, конституционно призната цел – опазване и възпроизводство на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства на страната (чл. 15 от Конституцията на РБ). При налагането им е от значение дали е спазен принципът на съразмерност, т. е. дали предвидените мерки се явяват подходящи, ефективни и ненадхвърлящи необходимото за постигане на крайната цел, свързана с опазване на конкретен природен ресурс (в случая природни местообитания, предмет на опазване в защитените зони).

Именно на тази плоскост е допустимо извършването на проверка за тяхната законосъобразност, с оглед преценката до каква степен наложените ограничения постиган по най-ефикасен и благоприятен начин преследваната законова цел. За извършването на тази преценка следва да бъдат взети предвид изложените в ДЕО и ДОСВ становища на експертите, потвърдени със заключението на вещото лице – еколог Караиванов по назначената в първоинстанционното производство съдебно-екологична експертиза, съгласно които неприлагането на рестриктивните мерки, предвидени в СЕО, касаещи редуциране и отпадане на част от териториите на УЗ, категорично би нарушило екологичния баланс и би увредило защитата на биологичните видове. В оспореното съдебно решение подробно, точно и ясно са изложени съображенията на вещото лице, обусловили крайното становище по този въпрос. С. преценка на същите, както и предвид заключението на вещото лице – еколог, че не е възможно прилагането на по-меки мерки при очакваното значително негативно въздействие от всяка антропогенна намеса и застрояването в подлежащите на опазване местообитания, обосновано се налага изводът, че оспорените от „Перла Г“ АД мерки, които смекчават неблагоприятното въздействие върху околната среда, но се явяват ограничителни спрямо намеренията на дружеството за осъществяване на инвестиционни предложения в притежаваните от него ПИ, в действителност не надхвърлят необходимото за постигане на баланс между частния интерес и обществения интерес. М. по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13, засягащи имоти с идентификатор 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8, се явяват пропорционални по своя характер на преследваните с ОС законови цели, свързани с първостепенния интерес от запазване на природни местообитания 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори и 91АА** Източни гори от космат дъб, предмет на опазване на Защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“.

Независимо от изложените в горепосочения смисъл съображения, първоинстанционният състав приема за основателно възражението на „Перла Г“ АД за незаконосъобразна липса на мотиви в оспореното СЕО относно прилагането на смекчаващите (ограничителните) мерки за имотите със стартирала процедура по изготвяне на ПУП и ОВОС. Този извод на първоинстанционния състав е неправилен, тъй като не е съобразен с установените от самия съд фактически обстоятелства по спора и приложимата към тях нормативна уредба.

Преценената като незаконосъобразна липса на мотиви в СЕО касае необсъждането от страна на административния орган по какъвто и да е начин на предвидената в т. 23, стр. 568 от ДЕО, съответно т. 22, стр. 282-293 от ДОСВ препоръка, която гласи: „В предложените за редукция устройствени зони - да се запазят имотите, за които има изготвени подробни устройствени планове или е стартирала процедура по изготвянето на ПУП, издадени разрешителни за строеж, или е в сила процедура по изключване на имота от земеделския или горския фонд за всички населени места на територията на общината;“.

На първо място, така предвидената препоръка има неясно и вътрешнопротиворечиво съдържание предвид предложените смекчаващи (ограничителни) мерки за редукция и отпадане на част от устройствените зони, с оглед осигуряване опазването на местообитанията в Защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“. Не става ясно как от една страна с т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13 от СЕО се налага редуциране/отпадане на част от териториите на УЗ Ос/7, Ос6/ и Ос4, в които попадат имотите на „Перла Г“ АД с идентификатор 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8, а от друга - се препоръчва, в предложените за редукция устройствени зони да се запазят не само имотите, за които има вече изготвени ПУП, но също и тези, за които е стартирала процедура по изготвяне на ПУП. С прилагането на последната препоръка на практика би се компрометирало действието на мерките по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13 от СЕО, за които подробно и аргументирано в ДЕО, ДОСВ и заключението по изготвената съдебно-екологична експертиза, се установява необходимост от въвеждането им с оглед изключване на възможността за застрояване в границите на природни местообитания 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори и 91АА** Източни гори от космат дъб, както и с оглед минимизиране на останалите неблагоприятни последствия върху тях от прилагането на ИОУП на община П..

Несъмнен факт по делото е, че спрямо засегнатите от смекчаващите (ограничителни) мерки имоти на „Перла Г“ АД е налице стартирала преди Проекта на ИОУП процедура по изработка на ПУП в части регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), която не е приключила към момента на постановяване на съдебното решение.

Тази процедура по изготвяне на ПУП, както и съпътстващата я процедура по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение „Изграждане на хотели и курортни сгради“ в посочените имоти, е неотносима към настоящата процедура по ЕО и включената в нея ОС на Проекта на ИОУП на община П., с който се въвежда нова урбанистична концепция, поставяща като приоритет „Опазване на природната среда и акватория от замърсяване и унищожаване“. За реализиране на урбанистичната концепция изрично е предвидено, че следва да се осъществи отмяна на предложени в предходно действащия ОУП на община П. от 2006 г. устройствени зони, за които няма изработени ПУП, в случаите когато те попадат в защитените зони по „Натура 2000“ BG0002041 „К. Р“ и BG 0001001 „Ропотамо“ – стр. 12 от ДОСВ, стр. 21 от ДЕО и т. 4. 1. от мотивите на процесното СЕО.

Същевременно по отношение на приетите и одобрени ПУП, изготвени в съответствие с действащия ОУП от 2006 г., е предвидено запазване на тяхното действие, при драстично намаляване на устройствените показатели за плътност, интензивност и етажност, в случаите когато те попадат в защитените зони по „Натура 2000“ BG0002041 „К. Р“ и BG 0001001 „Ропотамо“ – стр. 12 от ДОСВ, стр. 21 от ДЕО и т. 4. 2. от мотивите на процесното СЕО.

Изрично изяснено от вещото лице – еколог е обстоятелството, че вследствие прилагането на урбанистичната концепция на Проекта на ИОУП на община П. и съобразно предложените смекчаващи мерки, ще се намали площната загуба от реализацията на устройствени зони в обхвата на защитените зони, както следва – от 8% на 5,38% за Защитена зона „К. Р“ и от 0,49 % на 0,39 % за Защитена зона „Ропотамо“ (стр. 6 от Заключението, л. 1355 от делото).

В настоящия случай, засегнатите имоти с идентификатор 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8 - собственост на „Перла Г“ АД, попадат в Защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“ и за тях няма изработени ПУП, нито е налице приключила с краен акт процедура по ОВОС и ОС на инвестиционното предложение, като причините за това са ирелевантни за решаването на спорния по делото въпрос относно законосъобразността на оспореното СЕО, с което е съгласуван Проектът на ИОУП на община П.. Следователно, имотите, за които няма изработени ПУП, подлежат изцяло на предложените от експертите в ДОСВ и възприети в крайното становище по ЕО смекчаващи (ограничителни) мерки за отпадане и редукция на устройствени зони от плана, с които се цели намаляване до незначителна степен на неблагоприятните въздействия върху съответно засегнатите природни местообитания. Следва да се има предвид, че устройствените зони съгласно ОУП на община П. от 2006 г., попадащи в границите на зони „Натура 2000“, не са били оценявани за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони, тъй като към онзи момент Натура зоните не са били определени.

С оглед на така изяснените обстоятелства и предвид заложените приоритети в Проекта на ИОУП с възложител Министерството на регионалното развитие и благоустройството, следва да се приеме, че не са налице каквито и да е основания за обсъждане на препоръката, в предложените за редукция устройствени зони да се запазят не само имотите, за които има изготвени ПУП, но и тези, за които е стартирала процедура по изготвянето на ПУП. Препоръката е направена в противоречие със заложената в ИОУП на община П. устройствена концепция и с конкретно предвидените условия и мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите негативни последици от прилагането на плана върху местообитанията – предмет на опазване в защитените зони.

Предвид несъстоятелността на тази препоръка и компрометиращия й ефекта от смекчаващите (ограничителни) мерки характер, настоящият петчленен състав приема, че необсъждането й, неизлагането на мотиви относно нейното отхвърляне от страна административния орган не съставлява порок в процедурата по издаване на СЕО, годен да обуслови отмяна на акта и връщане на преписката с указание за изрично излагане на мотивите за невъзприемане на предложението.

В допълнение към извода за неправилна преценка на първоинстанционния състав по отношение липсата на мотиви в административния акт следва да бъдат посочени и следните съображения:

В мотивите, с които обсъжда наличието на неизяснено обстоятелство от значение за случая първоинстанционният съд отбелязва, че мерките за редуциране на територията на УЗ Ос/7 и отпадане на УЗ Ос/6 и Ос/4 ще доведат до „отпадане“ на предходно инициирани процедури за ПУП и ОВОС на инвестиционно предложение „Изграждане на хотели и курортни сгради“ в притежаваните от „Перла Г“ АД имоти.

Направената констатация следва да се разбира в смисъл, че смекчаващите (ограничителни) мерки по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13 от СЕО се явяват нови обстоятелства, свързани с новоприети принципи и концепции за регулиране в устройствено отношение на процесите на по-нататъшна урбанизация на територията на община П. в граници, които не накърняват целостта и стабилността на природната среда. Така предвидените мерки за редуциране на територията на УЗ Ос/7 и отпадане на УЗ Ос/6 и Ос/4 следователно не могат да бъдат поставяни в зависимост от започнали и незавършили производства по изготвяне на ПУП и ОВОС на инвестиционни предложения, почиващи на предходно приети планове и концепции за регулиране на територията.

Неоснователни са доводите на „Перла Г“ АД, поддържани както в първоинстанционното, така и в настоящото касационно производство, че процедурата по ПУП-ПРЗ за притежаваните от него имоти с идентификатор 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.8 е следвало да бъде отчетена от органа, издал обжалвания административен акт, и в същия този акт да бъде мотивирано защо за имоти с одобрени ПУП не се предвиждат ограничителни мерки, а за такива с ПУП в процедура – се предвиждат ограничителни мерки. Така формулираното от дружеството оплакване и свързаната с него претенция за незаконосъобразност на СЕО не намират опора в закона, в това число специалните, приложими в случая подзаконови нормативни актове.

Следва отново да се посочи, че при включването на нови устройствени зони в Проекта на ИОУП са взети предвид вече съществуващи и одобрени устройствени зони с действащия в момента ОУП на община П. от 2006 г., като извършената оценка на въздействието е и спрямо изготвените въз основа на плана от 2006 г. ПУП, разположени върху защитени зони. Резултатът от оценката, потвърден с експертното мнение на вещото лице Караиванов (л. 1356 от делото) е, че приетите и одобрени ПУП са съвместими към момента с режима на опазване на защитените зони. Разгледан и оценен в ДОСВ е кумулативният ефект от ПУП, попадащи в защитени зони, одобрени въз основа на ОУП от 2006 г. и потвърдените с изменението на плана устройствени зони, при което изводът на експертите е относно необходимостта от прилагането на смекчаващите мерки, водещи до намаляване или възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните въздействия от реализацията на плана. Част от мерките се изразяват именно в редуциране/отпадане на части от територията на устройствени зони с цел запазване на засегнатите природни местообитания.

Най-сетне, необходимо е да се посочи, че въпросът за допускане с ИОУП на промени в границите на устройствени зони, без задължение за запазване на имотите с ПУП в процедура, сам по себе си не може да формира годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така, тъй като се касае не за конкретна смекчаваща (ограничителна) мярка, насочена към запазването на определено природно местообитание, а за едно общо положение, заложено в Проекта на ИОУП на община П., с оглед на което се извършват всички предвиждания за съответствие с режима на опазване на защитените зони. Следва да се има предвид и че съгласно чл. 215, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) общите устройствени планове, както и техните изменения не подлежат на обжалване, следователно не подлежи на обжалване и възприетата урбанистична концепция, посочена в т.4.1. и т.4.2. от мотивите на СЕО, оценена от вещото лице - еколог като съвместима с критериите за оценка на вида и степента на въздействие и/или степента на увреждане на защитените зони.

За пълнота, следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗООС, която предвижда, че екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от същата Глава шеста на ЗООС.Сременно, ако би могло да се говори за корелация и връзка на зависимост между ЕО и ОС на ОУП, от една страна, и ОВОС и ОС на ПУП, от друга, то такава се установява не в посока съобразяване на ОВОС в процедурата по изготвяне на ЕО, а в обратния смисъл – съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗООС събраната информация и направените анализи при подготовката на ЕО на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ по ЕО се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 от този закон. Следователно, при висяща процедура по изготвяне на ПУП и ОВОС, в хода на която настъпят изменения в съществуващия ОУП на територията, докладите и решенията по първата процедура би следвало да бъдат съобразени със съответно приетите изменения в ОУП, в това число със становището по екологична оценка, респ. оценката за съвместимост.

Въз основа на гореизложените съображения, като е достигнал до извод за отмяна на процесното СЕО на министъра на околната среда и водите по жалбата на „Перла Г“ АД и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията за мотивиране по невъзприетата препоръка, първоинстанционният съдебен състав е постановил неправилен правен резултат, в противоречие с материалноправните разпоредби и установените по делото релевантни фактически обстоятелства. В посочената част, оспореното решение на тричленния състав на ВАС следва да бъде отменено, като вместо него касационният състав постанови ново, с което жалбата на „Перла Г“ АД срещу Становище по екологична оценка № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите в частта за мерките по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13. бъде отхвърлена като неоснователна.

2. По отношение на възраженията в касационните жалби, касаещи отмяната на СЕО по жалбата на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С..

Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“ е оспорила Становище по екологична оценка № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите с твърдения за отразени в него неправилни фактически констатации и правни изводи. Подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалвания акт е развила в представени по делото писмени бележки. Заявени са оплаквания за непълнота и недостатъчна обективност на ДЕО и ДОСВ с оглед спазване на разпоредите на чл. 86, ал. 3, т. 6 и т. 7 от ЗООС. В ДЕО и ДОСВ не са подложени на оценка на въздействието спрямо предвижданията на Проекта за ИОУП на община П. няколко целеви за опазване типове природни местообитания. Също така в ДЕО и ДОСВ изчисленията за загубата на местообитания са направени погрешно спрямо цялата площ на защитената зона, вместо спрямо общата площ на местообитанието в зоната, както ясно се указва в приложимите към случая насоки на Европейската комисия. Поддържа се, че дори след прилагане на смекчаващите мерки с новите предвиждания общият процент на урбанизираните територии с одобрен ПУП по действащия ОУП от 2006 г. и новопредвидените устройствени зони достига 5,38 % от Защитена зона „К. Р“ BG0002041, което, съгласно европейските стандарти и ръководството за определяне на природозащитното състояние на местообитания и видове по Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ в България, ще доведе до влошаване на състоянието на местообитанията (при допустим праг до 1 %), в противоречие с предмета и целите на защитената зона. Налице е противоречие на СЕО с материалноправните разпоредби поради това, че извършената оценка, представляваща ДОСВ и ДЕО, обективно не отговаря на нормативните изисквания.

За да достигне до извод за основателност на направените от Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“ оплаквания срещу СЕО № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите, първоинстанционният състав се е позовал на релевантните за спора факти, изяснени в резултат на назначените по делото експертизи, извършени от вещи лица – еколог, биолог-зоолог и биолог-фитоценолог. От тях се установява, че в ДЕО и ДОСВ не са подложени на оценка на въздействието целеви за опазване типове местообитания, намиращи се в защитените зони (ЗЗ) BG0000143 „Караагач“ и ЗЗ BG0000208 „Ропотамо“. В стандартните формуляри липсват посочени целеви за опазване в защитените зони видове растения, включени в Приложение № 2 към ЗБР. Липса и характеристика на Защитена зона „Бакарлъка“, съответно – списък на птиците в тази зона. Вещите лица биолог-зоолог и биолог-зоолог и биолог-фитоценолог са констатирали и редица грешки и пропуски в ДЕО и ДОСВ по отношение на растителните и животинските видове, подробни описани в представените експертни заключения и възпроизведени от съда в мотивите към първоинстанционното решение, предмет на касационна проверка. Установено е също така, че в ДЕО и ДОСВ се съдържат мерки относно защитата на определени растителни и животински видове, които не са отразени в оспореното СЕО № 2-2/2017 г. Конкретните мерки са посочени точно и изчерпателно в съдебното решение, поради което не се налага повторното им изброяване. Същото важи и за подробно описаните от първоинстанционния състав, въз основа на експертните заключения, обстоятелства във връзка с констатирани пропуски при изготвянето на ДЕО и ДОСВ, касаещи защитени растителни и животински видове и типове природни местообитания. В обобщение, допуснатите пропуски в процедурата по ДЕО и ДОСВ се изразяват в това, че направената екологична оценка и оценка за съвместимостта на Проекта за ИОУП не включват анализ за потенциалното въздействие върху състоянието на определени популации и местообитания на защитени растителни и животински видове.

По отношение на типовете местообитания и растителни видове становището на експертите е, че оценката в хода на процедурите по ЕО и ОС е била сведена до пряката загуба на площ, без да е извършена диференцирана оценка според местоположението на съответните предвиждания в Проект за ИОУП – така например не са отчетени специфичното въздействие на планирани пътни реконструкции върху дюнни местообитания, горски природни местообитания и популации на защитени растения; въздействието на предвидени кейови съоръжения върху местообитания в Защитена зона „Ропотамо“; възможността за смяна на предназначението на земеделски земи в местообитание на територията на защитена зона „Караагач“. Спрямо 15 местообитания, намиращи се в Защитена зона „Ропотамо“, не е извършена въобще оценка на въздействието от прилагане на Проекта за ИОУП. В ДЕО и ДОСВ не са анализирани и оценени рекреационният капацитет на крайбрежната плажна ивица и плануваната леглова база спрямо поемната способност на природните местообитания с оглед опазване на тяхното природозащитно състояние и намиращите се в тях популации на защитени видове.

Назначените по делото вещи лица изразяват становище, че представените в ДЕО и ДОСВ данни не съдържат достатъчно конкретна информация за численост и плътност на потенциално засегнатите популации, така че да може да се прецени доколко предвидените мерки за редуциране и отпадане на територии на устройствени зони, в конкретно предложените площи, осигуряват необходимата степен на защита на съответните видове растения и животни съобразно предмета и целите на опазване на защитените зони.

Въз основа на горните констатации, които първоинстанционният съд е кредитирал като обективни, обосновани и компетентни, е мотивиран изводът за действително наличие на непълнота в ДОСВ по отношение на подлежащи на защита местообитания с оглед предвижданията на Проекта за ИОУП на община П.. Касае се за дивите животински и растителни видове, посочени в Приложение № 3 от ЗБР, които на основание чл. 37, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 40 от ЗБР подлежат на специален режим на защита, непосредствено злепоставен с предвижданията за бъдещо застрояване в защитените зони и местообитания. По отношение на тази категория защитени растителни и животински видове съдът потвърждава заключението на експертите, че ДЕО и ДОСВ не съдържат посочване на всички потенциално засегнати видове, съответно направената оценка за степента на въздействие на предвижданията в Проекта за ИОУП в тази част е непълна и не може да бъде възприета като отговаряща на нормативните изисквания за съответствие с предмета и целите на опазване на защитените зони, конкретно – на намиращите се в тях целеви видове растения и животни. Правилен, обоснован от доказателствата по делото и съответен на нормативната уредба, е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо видовете по Приложение № 3 от ЗБР не е спазено нормативното изискване на чл. 22, т. 4 от Наредба за ОС, регламентираща основен критерий за определяне на степента на въздействие.

Неоснователно е възражението на касаторите, че критериите, описани в чл. 22 от Наредба за ОС се отнасят единствено за природни местообитания и местообитания на видове – предмет на опазване в защитените зони. Съгласно чл. 21 от същата Наредба, оценката за степента на въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху защитените зони включва оценка за вида и степента на отрицателно въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения върху природните местообитания, местообитанията на видовете и върху видовете - предмет на опазване в съответната защитена зона. В чл. 22 са изброени критериите, въз основа на които се определя степента на въздействие, като т. 4 закрепва изискването за областта на въздействие – следва да бъдат съобразени типовете природни местообитания с оглед на площ, местоположение, приоритетност, уязвимост, състояние (б. „а“), както и местообитанията и популациите на видовете с оглед структура и динамика на популациите, приоритетност на видовете, състояние (б. „б“). Анализът на посочените разпоредби води до недвусмисленото заключение, че преценката за степента на въздействие върху защитената зона включва и тази за предполагаемото отрицателно въздействие на плана върху отделните видове – предмет на опазване в защитената зона. Съображенията, свързани с опазване на защитени растителни и животински видове, като тези включени в Приложение № 3 от ЗБР, не могат да бъдат отделени от цялостния анализ по извършване на оценка за степента на въздействие върху съответната защитена зона. Напротив, те съставляват неразделна част от този анализ, така както видовете растения и животни са елемент от предмета на опазване в защитените зони, поради което правилно спрямо тях следва да намери приложение нормата на чл. 22, т. 4 от Наредба за ОС, което обаче не е било сторени в изготвените ДЕО и ДОСВ.

Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния състав и досежно констатираните непълноти в ДЕО и ДОСВ, изразяващи се в непосочването на конкретни находища на защитени видове по брой, численост и плътност на потенциално засегнатите популации, така че да може да се прецени как точно всяка от предвидените устройствени зони попада в местообитанията на защитени видови, съответно - достатъчни ли са заложените в плана редукции на устройствени зони за защита на съответните популации. Липсата на достатъчно данни в тази насока разколебава достоверността на направените оценки на степента на въздействие на Проекта за ИОУП, като същевременно не предоставя необходимата експертиза, въз основа на която съдът законосъобразно да прецени дали предвидените смекчаващи мерки чрез редукция на устройствени зони съставляват достатъчна гаранция за защита на местообитанията и видовете, в съответствие с нормативните изисквания относно предмета и целите на опазване на защитените зони.

В тази насока, следва да бъде подкрепен и изводът на първоинстанционния състав за непълнота на процесното СЕО вследствие необсъждане от страна на административния орган на съображенията, поради които не са възприети част от смекчаващите мерки, предложени в ДЕО и ДОСВ. Преценени от вещото лице-еколог като относими и адекватни на целите за опазване на съответните защитени зони са немалко смекчаващи мерки, посочени в ДЕО и ДОСВ, които министърът на околната среда не е обсъдил в своето становище и на практика мълчаливо е отхвърлил, без да изложи мотиви за това свое решение. Предвид потенциалната възможност, заложена в ДЕО и ДОСВ, тези мерки да допринесат за смекчаване на неблагоприятните въздействия от реализацията на ИОУП, същите е следвало да бъдат разгледани и съответно - обосновано приети или отхвърлени от административния орган по начин, който да обоснове извод за изготвяне на крайното СЕО при наличие на всестранно, пълно и обективно изясняване на всички релевантните за случая обстоятелства.

Не се споделя направеното по този повод касационно възражение, че не съществува нормативно изискване за възприемане на всички смекчаващи мерки при постановяване на СЕО, както и че специалната нормативна уредба не предвижда изискване за излагане на конкретни мотиви за приемането или отхвърлянето на всяка една от десетките мерки и препоръки, което е обективно невъзможно. Действително, не съществува нормативно изискване, което да предписва задължително приемане в крайния административен акт на всички предложени в ДЕО и ДОСВ смекчаващи/компенсаторни мерки. Това обаче не отменя общото и приложимо и към настоящия случай основополагащо правило на чл. 59, ал. 1 от АПК, съгласно което административният орган се произнася с мотивирано решение. След като СЕО се издава въз основа на изготвен Доклад за ЕО, съответно – на ДОСВ по реда на Глава трета от Наредба за ЕО, вр. с Глава трета, раздел II от Наредба за ОС, и предвид поставените от закона императивни изисквания за обхват и съдържание на тези доклади, следва да се приеме, че посочените в тях мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на отрицателните въздействия на плана върху околната среда, не могат да бъдат игнорирани от административния орган, без излагане на мотивиращи избора съображения. В настоящия случай, в административната преписка по изготвяне на процесното СЕО не се откриват факти и обстоятелства, относими към решението на административния орган за невъзприемане, изцяло или частично, на някои от смекчаващите мерки, подробно описани в заключенията на вещите лица биолог-зоолог и биолог-фитоценолог, приложени по делото.

На следващо място, настоящият касационен състав приема за обосновани, съответни на доказателствата по делото и направените от първоинстанционния състав установявания досежно оплакването на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“ за неправилно извършена оценка на въздействието с оглед показателите за степента на антропогенно въздействие на предвижданията на Проекта за ИОУП. Заключението по този въпрос, дадено в назначената по делото съдебно-екологична експертиза, е коментирано пространно от съда, като са анализирани съображенията на експертите, направени по повод на съдържащите се в ДЕО и ДОСВ оценки на степента на въздействие върху някои природни типове местообитания и видове вследствие реализацията на плана от гледна точка на очаквани преки негативни въздействия, свързани с отнемане на площи от местообитанията.

Въпреки преценката, че в определени случаи предвижданията в ДЕО и ДОСВ за липса или за ниска степен на негативни въздействия вследствие прилагането на предложените мерки са осъществени при наличие на необходимата и релевантна информация, правилен е решаващият извод на съда, че недостатъчно изяснена по преписката остава степента на въздействие от реализирането на новите устройствени зони и свързаното с тях очаквано нарастване на антропогенния фактор (планираната нова леглова база) върху защитените зони и местообитанията, най-вече върху дюнните и други крайбрежни местообитания (респективно попадащи в зоната на най-голямо рекреационно натоварване) и популациите на защитените видове.

Заявената в ДЕО прогноза, че не цялата новосъздадена база за различните видове рекреационни дейности може да се съсредоточи в непосредствена близост до брега, както и че планът е ориентиран в максималната възможна степен към предпазване от претоварване на природните рекреационни ресурси, представляват израз на добри намерения, принципни положения, които обаче не отразяват конкретни данни и мерки по смисъла на чл. 86, ал. 3, т. 6 и т. 7 от ЗООС с оглед реалното въздействие върху околната среда. Не е достатъчно да се посочи, че планираният в ИОУП прогнозен капацитет на новата леглова база (ново строителство и реконструкция) от 42 990 легла ще бъде значително намален след прилагане на предложените смекчаващи мерки за редукция и отпадане на устройствени зони. Именно така предвидената редукция на устройствени зони не може да бъде оценена от гледна точка на нейната адекватност и достатъчност за опазване на потенциално засегнатите местообитания и видове. Това се дължи на факта, че в административната преписка не се съдържат данни за извършен анализ и оценка на плануваната леглова база спрямо въздействието й върху дюнните местообитания, най-близко разположените плажове и популациите на защитени растения.

Предвид всичко гореизложено, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, споделя крайното заключение на първоинстанционния състав, с който е прието, че допуснатите пропуски и непълноти в СЕО, ДЕО и ДОСВ обективират нарушение на изискването на чл. 81, ал. 3 от ЗООС за идентифициране, описание и оценка на всички възможни въздействия върху околната среда от прилагането на плана предвид целите, териториалния обхват и степента на подробност. Правилни са съображенията на съда, че не са взети предвид всички съществуващи екологично проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към проекта, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по ЗБР – чл. 86, ал. 3, т. 4 от ЗООС. Потвърждава се и констатацията, че по отношение на някои местообитания не са преценени вероятните значителни въздействия върху биологичното разнообразие, фауна и флора.

При допуснатите пропуски, съставляващи съществен елемент от преценката за адекватност и съразмерност на мерките по чл. 86, ал. 3, т. 7 от ЗООС, правилно първоинстанционният състав е съобразил, че при наличните данни не може да се направи извод доколко предложените мерки отговарят на изискванията и целта на Закон за възможно най-пълно предотвратяване, редуциране и компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана върху околната среда и конкретно – върху тези нейни компоненти, които са предмет на опазване в защитените зони съгласно ЗБР.

С тези мотиви, като е отменил оспореното СЕО № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за издаване на акта след изясняване и произнасяне по всички обсъдени в решението въпроси по жалбата на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С., Върховният административен съд, състав на шесто отделение, е постановил законосъобразен правен резултат – съответен на материалноправните разпоредби и фактите по делото. Същият се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което решението, в посочената част, с която се уважава жалбата на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С. и преписката се връща за ново разглеждане от административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона, следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени претендираните и реално заплатени за производството разноски от ответника по касация Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С., оспорила касационните жалби единствено в частта им, преценена като неоснователна от касационната инстанция. Следователно, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представляващи бюджетните организации, в чиято структура са намират касационните жалбоподатели – органи на изпълнителната власт, следва да бъдат осъдени да заплатят на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“, гр. С. общо сумата от 700.00 (седемстотин) лева за адвокатско възнаграждение, действително заплатени за един адвокат, видно от представените фактура и преводно нареждане.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7286 от 16.05.2019 г., постановено по адм. дело № 8622/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която е отменено по жалба на „Перла Г“ АД, гр. Б. С по екологична оценка № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на Изменение на общия устройствен план на община П., и преписката е върната на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, както и в частта, с която Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са осъдени да заплатят на "Перла-Г" АД сумата 1000 (хиляда) лева разноски за производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Перла Г“ АД, гр. Б. срещу Становище по екологична оценка № 2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите в частта за мерките по т. I.Б.2.7. и т. I.Б.2.13. и ОТХВЪРЛЯ претенцията на "Перла-Г" АД за присъждане на разноски за първата инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7286 от 16.05.2019 г., постановено по адм. дело № 8622/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в останалата му част.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплатят на Фондация „Българска фондация Биоразнообразие“ общо сумата от 700.00 (седемстотин) лева, разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.