Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 2246 / 07.11.2019 г. по адм. дело № 2289 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – И.Ж, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът обосновано е изяснил обстоятелствата от значение за преизчисляване на отпуснатата на лицето пенсия при условията на чл. 102, ал.1 КСО, отчитайки определянето и в нов размер след зачитане на новопридобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. Отбелязва, че пенсионните органи не са изпълнили вмененото им по закон задължение да изяснят фактите и обстоятелствата във връзка с правото по чл. 102, ал.1 КСО, което е засегнало и съобразяването с интереса за определяне на по-благоприятния режим на преизчисление.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 2246 / 07.11.2019 г. по адм. дело № 2289 / 2019 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-184/08.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01164/22.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П.. Върнал е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. за издаване на нов акт по заявление за преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 1030-15-491/15.02.2019 г. по описа на ТП на НОИ - гр. П., подадено от И.Ж, от [населено място], при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорените актове на органите на ТП на НОИ са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за отмяната им по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че със заявление вх. № 1030-15-491/15.02.2019 г. И.Ж, от [населено място] е направил искане на основание чл. 102 от КСО, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) да му бъде зачетен допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж до 15.02.2019 г., съобразно информацията за осигурителен стаж от регистъра на осигурените лица на основание данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
С разпореждане №[ЕГН], протокол № N01164/22.04.2019 г., ръководител „ПО“ при ТП на НОИ е преизчислил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Ж от 01.03.2019 г. на основание чл. 102, ал.1 КСО, като е зачел допълнителен осигурителен стаж от трета категория труд, положен след пенсионирането с продължителност 01 г. 03 м. 15 дни за периода от 16.11.2017 г. до 28.02.2019 г. при осигурител 68-а бригада "Специални сили". Общо зачетеният осигурителен стаж на заявителя е бил установен, както следва: осигурителен стаж от І категория по чл. 104, ал.4 КСО – 05 г. 00 м. 01 дни; осигурителен стаж от ІІ категория – 00 г. 00 м. 21 дни; осигурителен стаж от ІІІ категория – 04 г. 09 м. 00 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал.5 и ал.7 КСО – 00 г. 06 м. 22 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал.6 и ал.8 КСО – 16 г. 02 м. 21 дни.
Общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд възлиза на 47 г. 03 м. 16 дни.
При преизчислението на пенсията са взети предвид доходът за тригодишен базисен период от 01.11.1993 г. до 31.10.1996 г. и от 01.01.1997 г. до 14.08.2015 г., както и индивидуалният коефициент 2, 372, като средномесечният осигурителен доход за периода от м. 08. 2014 г. до м. 07. 2015 г. (707, 39 лв.) е умножен с индивидуалния коефициент 2, 372 и по този начин е определен доходът за изчисляване размера на пенсията 1677, 93 лв. Установен е процентът осигурителен стаж в размер на 55, 24 %, като осигурителният стаж 47 г. 03 м. е умножен по 1, 169 %, и на основание чл. 70, ал.1 КСО така установеният доход за изчисляване размера на пенсията в размер на 1677, 93 лв. е умножен с установения процент осигурителен стаж - 55, 24 % (1677, 93х55, 24%=926, 89 лв.) и по този начин е определен размерът на пенсията, която е осъвременена съгласно чл. 100 КСО/2016 г., както следва: 926, 89х1, 026=950, 99 лв.
След съобразяване с разпоредбата на § 6 ПЗР на КСО, съгласно която максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 01.01.2019 г. се определя в размер на 910, 00 лв., личната пенсия за ОСВ на Желев е била определена в ограничения размер – 910, 00 лв.
С решение № 2153-15-184/08.07.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е потвърдил оспореното пред него разпореждане на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ.
Обосновано административният съд е приел, че от данните от пенсионното досие се установява, че размерът на зачетения на лицето стаж от трета категория, е правилен.
Съгласно чл. 102, ал.1 КСО лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77 КСО считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.
При преизчисляването се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия, след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.
Приложимата норма на чл. 21, ал. 3 от НПОС задължава при подадено до него заявление за преизчисление, административният орган да прецени по-благоприятния за заявителя вариант. В конкретната ситуация това не е изпълнено и не са изяснени фактите и обстоятелствата във връзка с правото по чл. 102 от КСО, което е засегнало и съобразяването с интереса за определяне на по-благоприятния режим на преизчисление. Използваният % (1,169%) е приет от административния орган без да са изложени съображения за този подход, независимо от установеното полагане на осигурителен стаж след пенсиониране през 2017-2019 година. Поради това изводът на съда за нарушение на чл. 36, ал. 2 от АПК и на принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК, е обоснован. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи, които да променят приетото от съда. Няма данни за определянето на действителния размер към 2018 година, на основание § 53, ал. 2 от П. З. К., който е сравнен с размера, определен по § 53, ал. 3 П. З. К.. Обстоятелството, че разпореждането се връчва при поискване, не променя извода, че е налице изискването за изясняване на всички правнозначими обстоятелства за преизчисляването от страна на административния орган. Разпоредба на § 7 в, ал. 1 от ПЗР КСО се отнася до преизчисляване от 1.07.2019 година, но няма данни, че административният орган е съобразил този подход, вкл. при определяне на по-благоприятния за лицето размер.
Заявените от касатора основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неналични при проверка на атакувания съдебен акт.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2246 / 07.11.2019 г. по адм. дело № 2289 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.