Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. Т“ ЕООД - гр. Я. и с посочен съдебен адрес в гр. Б. чрез адв.. М срещу решение № 1265/04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3188/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството, с която е поискано прогласяване нищожността на ревизионен акт РА № 1100834/02.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас. Р. се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е отхвърлил жалбата, тъй като в процедурата по издаване на ревизионния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липсата на персонална компетентност на органа, издал акта. Счита, че след като законът не предвижда възможността ЗОКО да се издаде от административен орган, различен от този, който първоначално е възложил ревизията, подобно правомощие не може да се възлага със заповед от страна на териториалния директор на НАП. В нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, актът е издаден от орган по приходите, който не притежава персонална и материална компетентност да го издаде. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и проласяване нищожността на оспорения РА. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно уведомен не е изпратил свой представител и не е изразил становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предвид, че ревизионният акт не е обжалван в срока по чл. 152 от ДОПК по административен ред, съдът е приел, че приложението на материалния закон при издаването му не следва да се обсъжда.
С определение Na 760/30.03.2018г., постановено по адм. дело № 703/2018г. по описа на Административен съд - Бургас (влязло в сила на 17.05.2018г.), съдът е изпратил по подведомственост жалбата, подадена от „С. Т“ ЕООД на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. с искане за прогласяване нищожността на РА № 1100834/02.08.2011 г. С решение № 138/19.06.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП същата е оставена без уважение.
В хода на съдебното производство, във връзка с открито производство по оспорване истинността на Заповед № РД-6/03.01.2011г., издадена от директор на ТД на НАП - Бургас и Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1100834/14.07.2011г. в частта, касаеща автентичността на положените върху тези документи подписи, е допусната и приета без възражения съдебно - графическа експертиза /СГЕ/. Видно от заключението на експерта подписът върху Заповед № РД-6/03.01.2011г., издадена от директора на ТД на НАП - Бургас е положен от директора на ТД на НАП - Бургас Р.Ш, а този върху ЗОКО № К 1100834/14.07.2011г. - от Я.К (началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас).
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при издаването на ревизионния акт са спазени законовите изисквания, регламентирани в чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. От фактическа страна съдът е установил, че лицето, възложило ревизията - С. Хабил и това, подписало ЗОКО - Я.К, са органи по приходите по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, определени със Заповед № РД-6/03.01.2011г., издадена от директора на ТД на НАП - Бургас. Ц. заповед предвижда възможност за всички случаи на отсъствие, посочените в заповедта служители взаимно да се заместват. За 14.07.2011г. на държавния служител С. Хабил е разрешено ползването на платен годишен отпуск със Заповед № 1406, подписана от С.И - зам. директор на ТД на НАП - Бургас, от своя страна упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1459/5.11.2010г. на изпълнителния директор на НАП при отсъствие на титуляра - Р.Ш да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП - Бургас. В заповедта, разрешаваща отпуск, изрично е посочен и служителят, който следва да замества отсъстващия, а именно Я.К. На следващо място, съдът сочи и обстоятелството, че освен качеството на заместващ на С. Хабил, Я.К има качество и на орган по приходите, изрично оправомощен с акт по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да възлага ревизии и определя компетентен орган. С оглед изложеното решаващият състав обосновава краен извод, че при отсъствието на С. Хабил (издал заповедта за възлагане на ревизията) на 14.07.2011г., в съответствие със закона ЗОКО № К 1100834/14.07.2011г., е била подписана от Я.К - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Бургас, в качеството на заместващ по силата на Заповед № РД-6/03.01.2011г., издадена от директор на ТД на НАП гр. Б. и Заповед № 1406/14.07.2011г., подписана от С.И – зам. директор на ТД на НАП - Бургас. П. тези доводи съдът е постановил, че процесният ревизионен акт не е нищожен. Обжалваното решение е правилно.
Изводите, направени от съда за валидност на акта изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. Ревизионният акт не страда от тежки пороци, които да водят до неговата нищожност. Правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган.
По делото е установено, че първоначално заповедта за възлагане на ревизията и последващото изменение относно срока за извършване на ревизията са издавани от С. Хабил – началник на сектор „Ревизии“. Същият със Заповед № РД-6/03.01.2011 г. е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки в хода на възложените ревизии. В същата заповед със същите правомощия е оправомощен и Я.К – началник сектор „Ревизии“. Видно от заповедта – посочените служители, за всички случаи на отсъствие, взаимно се заместват.
По делото не е спорно, че със Заповед № 1406/14.07.2011г. на зам. директора на ТД на НАП - Бургас е разрешено ползването на платен годишен отпуск на С. Хабил. С. З № ЗЦУ-547/1.06.2009 г. изпълнителният директор на НАП е упълномощил директорите на ТД на НАП да упражняват определени правомощия на органа по назначаването по служебните правоотношения с държавните служители, включително разрешаването, прекъсването и отлагането на ползването на всички видове законоустановен отпуск по ЗДСл. С. З № ЗЦУ-1459/05.11.2010 г. изпълнителият директор на НАП е упълномощил С.И - зам. директор на ТД на НАП - Бургас, при отсъствие на титуляра - Р.Ш да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП - Бургас. В тази връзка следва да се приеме, че заповедта, с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск на С. Хабил е издадена от упълномощен за това орган в рамките на неговите правомощия.
В Заповед № 1406/14.07.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП - Бургас Я.К е определен като заместващ на С. Хабил. В това си качество на 14.07.2011 г. същият издава ЗОКО № К 1100834, с която определя П.Г – главен инспектор по приходите за компетентен орган по издаването на ревизионен акт на „С. Т“ ЕООД.
Разпоредбата на чл. 112 ДОПК урежда реда за започване на ревизионното производство, а то е с издаване на заповед за възлагане на ревизията. Когато възлагането е извършено от некомпетентен орган, то това влече нищожност на ревизионния акт. В процесния случай обаче правилно, в съответствие с установеното в чл. 112 ДОПК, първоинстанционният съд е приел, че органът, издал заповедта за възлагане, разполага с такава териториална и персонална компетентност. В конкретния случай по делото няма спор, че издателят на ЗВР № 1100306/22.02.2011г. - С. Хабил, началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Бургас разполага с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК съгласно заповед № РД – 6/03.01.2011 г. на териториалния директор на ТД на НАП - Бургас.
Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, действаща преди 01.01.2013 г., предвижда, че ревизионният акт се издава от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. Органът, възложил ревизията е органът с правомощия по чл. 112, ал. 2 ДОПК или в конкретния случай органът, който е възложил ревизията в съответствие с оправомощаването по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор. В случая, неоснователно е касационното оплакване за нищожност на ревизионния акт, поради издаването на ЗОКО от лице, различно от издателя на ЗВР. Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази връзка напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В приложената заповед № РД–6/03.01.2011 г. са изброени органите по приходите, които могат да възлагат извършването на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, включително началниците сектор „Ревизии“ Я.К и С. Кабил. В процесния случай ЗОКО е издадена от Я.К.Н състав намира, че така издадената заповед за определяне на компетентен орган е издадена от надлежно оправомощено лице по смисъла чл. 119, ал. 2 ДОПК. Това е така, тъй като Я.К, освен, че е орган по приходите, на когото е възложено да издава заповеди за възлагане на ревизия, е и надлежно определен като заместник на служителя, издал конкретната заповед за възлагане на ревизия, при установено отсъствие на титуляра. Наличието на доказателства, че С. Кабил е ползвал разрешен годишен отпуск и като заместник с нарочна заповед е определен Я.К, не опорочава компетентността на органа, издал ЗОКО и съответно органът, който следва да издаде ревизионния акт на „С. Т“ ЕООД съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Това не противоречи и на заповед № РД – 6/03.01.2011 г.., тъй като с нея заместващият също е оправомощен да възлага ревизии, съответно със заповед да определи компентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Да се приеме обратното, би означавало, че за времеви период на отсъствие на титуляра, издал ЗВР, няма да е възможно приключването на ревизии, което е недопустимо.
Не мога да бъдат споделени мотивите на решение № 1179/03.02.2015г., постановено по адм. дело № 5683/2014 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, цитирано в касационната жалба. Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) указва, че органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт следва да се посочат от органа, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В разпоредбата не се съдържа забрана органът, издал ЗОКО да е различен от органа издал ЗВР, стига същият да е оправомощен да възлага ревизии. В настоящия случай, освен изричното оправомощаване на Я.К да извършва ревизии съгласно заповед № РД – 6/03.01.2011 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Бургас, същото лице е определено и като заместващ лицето, издало ЗВР. Видно от мотивите на ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т. д. № ТР-4/2002 г. заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. По делото са ангажирани доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността, както и изрична заповед на компетентния орган, с която е определено лицето, което ще изпълнява функциите му, като именно в изпълнение на правомощията на замествания, Я.К е издал ЗОКО № К 1100834/14.07.2011 г.
Предвид тези доводи съдът обосновано е постановил, че процесният ревизионен акт не е нищожен.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1265/04.07.2019 г. постановено по адм. дело № 3188/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване.