Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на „Пинот груп“ ЕООД, ЕИК 201581489, чрез адв. П.К, против Решение № 6677/08.11.2019 г. по адм. дело № 1418/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р – 22002217006381 -091 – 001/10.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1457/21.09.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП – София, с който на „Пинот груп“ ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 716 856.66 лева главница и лихви за забава в размер на 227 231.72 лева в резултат на допълнително начислен ДДС за декларирани тристранни операции, по издадени от ревизираното лице 4 бр. фактури –фактура № 0020150096/04.03.2015г. и фактура № 0020150097/05.03.2015г., издадени към „OLP Group” s.r.o и фактура № 0020150102/23.09.2015г. и № 0020150103/05.10.2015г., издадени към “Bavarian electronic” B.V.
Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизодствените правила и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел сделките по спорните фактури за ВОП по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 15 ЗДДС за квалифициране на доставките като тристранни операции. В тази насока излага, че „Пинот груп“ ЕООД не придобива собственост върху стоките, а я прехвърля на получателите и доколкото дружеството е продавач, то сделките не могат да се разглеждат като ВОП. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „Пинот груп“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р – 22002217006381 -091 – 001/10.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1457/21.09.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП – София, с който на „Пинот груп“ ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 716 856.66 лева главница и лихви за забава в размер на 227 231.72 лева. Установените задължения са в резултат на допълнително начислен ДДС за декларирани от дружеството тристранни операции, по които „Пинот груп“ ЕООД е посредник, прехвърлители са Global Marketing Gmbh Германия и AB S.A. Полша, а приобретатели са съответно „O.L.P. Group” s.r.o. и „Bavarian electronics“ B.V. и за които операции ревизираното лице е издало фактури №0020150096/04.03.2015г., фактура №0020150097/05.03.2015г., фактура № 0020150102/23.09.2015г. и № 0020150103/05.10.2015г. Въз основа на събраните при ревизията документи, включително и от обмен на информация, както и от установените обстоятелства за контрагентите, органите по приходите са достигнали до извод, че по процесните доставки е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на България, поради което и на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 9, ал. 3 ППЗДДС за декларираните от дружеството доставки в качеството му на посредник, данъка става изискуем от „Пинот груп“ ЕООД като посредник.
За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната му законосъобразност е приел, че РА е издаден в съответствие с приложимите норми.
Съдът е споделил изводите на приходните органи, че не са изпълнени кумулативните условия, визирани в чл. 15 от ЗДДС, за да бъдат квалифицирани операциите като тристранни. Мотивирал се е, че по всички декларирани тристранни операции не е изпълнено условието по чл. 15, т. 4 ЗДДС, тъй като не е установено придобиващите да са декларирали ВОП, съответно начислили и внесли ДДС. Приел е, че приложение намира разпоредба на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и се касае за ВОП с място на изпълнение на територията на страната. Този извод е обосновал с липсата на годни писмени потвърждения от придобиващите в тристранната операция, че стоките са получени от тях, тъй като от съдържанието на представените по делото писма за доказване получаването на стоките се установява, че са изготвени от самия посредник и не съдържат изрично волеизявление на придобиващия по тристранната операция за получаване на стоките. Посочил е, че от наличните доказателства не се установява транспортиране и получаване на стоките до придобиващите в тристранните операции. При така установеното е приел, че по силата на фикцията в чл. 9, ал. 3 ППЗДДС се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът, за което става изискуем от посредника.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът е изложил мотиви и за неприложимост на чл. 73а ЗДДС, като се е позовал и на практиката на СЕС.
В заключение е приел РА за законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не се установяват сочените от касатора пороци на решението.
Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
Неоснователно е възражението за липса на мотиви. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е дал мотивиран отговор на спорните въпроси. Въз основа на установените факти правилно е определил приложимите законови разпоредби. Анализирал е предпоставките по чл. 15 ЗДДС и изискванията на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. След подробен анализ, поотделно и в съвкупност на събраните в административното и съдебното производство доказателства, включително заключението по приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, е формирал правилен извод, че в случая не са изпълнени нормативните изисквания, за да се приеме осъществяването на посредническата дейност в тристранните операции, а се касае за вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната по чл. 62, ал. 2 ЗДДС.
Правилно е приложен материалния закон. За да е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС следва доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, да отговаря на кумулативно зададените в цитираната разпоредба критерии. В настоящия случай правилно съдът е констатирал неизпълнение на изискването на чл. 15, т. 4 ЗДДС, а именно придобиващият да начисли ДДС като получател по доставката. От данните от информационния обмен, приходните органи са установили, че за периода на издаване от страна на „Пинот груп“ ЕООД на процесните две фактури, чешкото дружество получател - „O.L.P. Group” s.r.o., не е декларирало получени доставки, съответно не е начислило данъка за тях.
Сходна е информацията и от холандската данъчна администрация, според която получателят по другите две процесни фактури - „Bavarian electronics“ B.V – не е локализиран в Холандия, не се открива на посочения адрес и не е имало основание за издаване на ДДС номер. Следователно, посоченият получател също не е декларирал и начислил данък по спорните доставки. При така установеното от информационния обмен, правилно съдът е приел, че сделките не могат да се квалифицират като тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС, след като получателите не са декларирали получени от „Пинот груп“ ЕООД доставки на стоките по издадените фактури и не са начислили ДДС по тях.
Същевременно, от наличните по делото писмени документи, правилно съдът е възприел изводът на данъчните органи за ВОП с място на изпълнение на територията на страната. Твърдението на касатора, че е само посредник по доставките и стоките са транспортирани от прехвърлителя към получателите не се подкрепя с убедителни доказателства.
Както беше изложено, при недоказани предпоставки, свързани с тристранната операция по чл. 15 ЗДДС, приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, съгласно която независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Същевременно, нормата на чл. 62, ал. 5 ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES-декларацията за съответния данъчен период.
Мястото на изпълнение на ВОП по чл. 62, ал. 5 ЗДДС се доказва като посредникът в тристранната операция разполага с изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2 т. 1-4 документи. Сред тях, освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени.
Както правилно е възприел съдът спорно в настоящия случай е само наличието на документи по т. 4 - писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. Касаторът, който съгласно общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, следва да установи с допустимите доказателствени средства фактите, от които черпи положителни за себе си последици, не е оборил констатациите на приходните органи, че представените по делото писма за доказване получаването на стоките са изготвени от самия посредник и не съдържат изрично волеизявление на придобиващия по тристранната операция за получаване на стоките. Положеният печат с наименованието на чуждестранното дружество не води до обратен извод, след като подписът на документа е на неидентифицирано лице, за което няма данни да е представител на получателя. Правилно е прието, че представените документи не удостоверяват, че стоките са получени, както и не е доказано, че изхождат от придобиващия в тристранната операция. Не се установява с категоричност и транспорта на стоките до Чехия и Холандия.
В случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 на чл. 9 ППЗДДС до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване би станал изискуем, съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 9, ал. 3 ППЗДДС се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.
В настоящия спор, поради недоказани осъществени тристранни операции по чл. 15 ЗДДС доколкото не са налице доказателства по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС и недоказано, че стоките са обложени с ДДС в държавите-членки посочени като получатели по доставките в процесните фактури или където е завършил превозът им, то съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, за което по силата на чл. 9, ал. 3 ЗДДС данъкът става изискуем от посредника – „Пинот груп“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 970 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6677/08.11.2019 г. по адм. дело № 1418/2019 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „Пинот груп“ ЕООД, гр. П., ЕИК 201581489 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП сумата от 11 970 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.