Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. П. Б. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаП. Б. по адм. дело № 6222/2021
Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от В. И. от гр. Русе срещу Решение № 21 от 11.05.2021 г. на Административен съд Русе по административно дело № 124/2021 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. И. срещу Решение № 15 от 15.01.2021 г. на директора на РИОСВ – Русе, в частта, с която е разпредено на жалбоподателя като адвокат и пълномощник на Р. Х., действащ като ЕТ „Геда-Р. Х.“ и Е. Х. да бъде предоставено копие от жалба, заведена с вх. № Ж-49/19.12.2017 г., при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Света от 27.04.2016 г, със заличени лични данни на подписалите я лица.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, за нарушаване на съдопроизводствените правила свързани с нарушаване на принципа за равенство и достъпност на страните в процеса като сочи, че в съдебно заседание от 01.04.2021 г. съдът е приел доказателства представени от ответника без да даде възможност на жалбоподателя да се запознае с тях. Също и, че съдът не се е произнесъл по всичките му доводи и възражения, включително не е обсъдил липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Сочи противоречие между мотивите на съда и постановеното решение.
Относно нарушението на материалния закон касаторът сочи, че в Закона за адвокатурата няма забрана и/или ограничения за предоставяне на адвокати на документи съдържащи лични данни, а нито административният орган, нито съдът са съобразили това, както и че практиката, на която се е позовал съда е неотносима към случая.
Иска от съда, решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, алтернативно да бъде отменен отказа на директора на РИОСВ-Русе за предоставяне на пълно копие от конкретно индивидуализираната жалба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:
На 10.12.2020 г. адв. В. И. от Адвокатска колегия Русе като пълномощник на Е. Х., Р. Х. и ЕТ „Геда-Р. Х.“ подава заявление до Директора на РИОСВ-Русе с искане да му бъде предоставено на основание чл. 31, ал.1 Закона за адвокатурата копие от жалба вх. № Ж-49/19.12.2017 г., поставила началото на проверка на дейността на търговеца и с цел процесуални действия срещу жалбоподателите. Към заявлението са приложени пълномощно и лична карта на адвоката.
На 07.01.2021 г. Директорът на РИОСВ – Русе, постановява Решение № 7, с което отказва предоставянето на исканата обществена информация.
На 12.01.2021 г. адв. В. И. от Адвокатска колегия Русе като пълномощник на Е. Х., Р. Х. и ЕТ „Геда-Р. Х.“ подава жалба срещу Решение № 7/07.01.2021 г. на Директора на РИОСВ.
На 15.01.2021 г. Директорът на РИОСВ – Русе постановява решение № 15, с което на основание чл.91, ал.1 АПК оттегля изцяло Решение № 7/07.01.2021 г. и приема, че със заявлението от 10.12.2020 г. лицата са поискали административна услуга по смисъла на §1, т.2, б. „в“ от ДР Закона за администрацията и предоставя на заявителите копие от жалба с вх. №Ж-49/19.12.2017 г. при спазване на изискваната на регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламента и Съвета от 27.04.2016 г. (със заличени лични данни на подателите).
На 19.01.2021 г. адв. В. И. от Адвокатска колегия Русе като пълномощник на Е. Х., Р. Х. и ЕТ „Геда-Р. Х.“ е получил копието от жалба с вх. №Ж-49/19.12.2017 г.
На 26.01.2021 г. адв. В. И. от Адвокатска колегия Русе като пълномощник на Е. Х., Р. Х. и ЕТ „Геда-Р. Х.“ подава до Административен съд Русе жалба срещу Решение № 15/15.01.2021 г. на Директора на РИОСВ –Русе, с която се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, издадено при липса на фактически и правно основания за това и нарушение на правилата на ЗДОИ и Закона за адвокатурата. Иска се още съдът да задължи административния орган да предостави копие от посочената жалба от 2017 г. без заличени лични данни.
На 18.03.2021 г. с молба адв. В. И. от Адвокатска колегия Русе като пълномощник на Е. Х., Р. Х. и ЕТ „Геда-Р. Х.“ заявява пред Административен съд Русе, че не поддържа жалбата срещу Решение № 15/15.01.2021 г. на Директора на РИОСВ Русе в частта, с която е упражнено правото на отзив от административния орган и е оттеглено изцяло Решение № 7/07.01.2021 г. на същия орган.
Заявлението е потвърдено и лично от адв. И. в съдебно заседание от 01.04.2021 г, поради което съдът с определение по протокол от съдебно заседание от 01.04.2021 г. е оставил без разглеждане частично жалбата, поставила начало на съдебното производство и е продължил производството по останалата част от жалбата – незаконосъобразното предоставяне на жалбата от 2017 г. със заличени данни.
В периода между 23.03.- 25.03.2021 г. при административния орган постъпват заявления от третите лица ( подадетил на жалбата от 2017 г), с които те отказват достъп до личните им данни по повод заявлението от 10.12.2020 г. на адв. В. И.. Същите са приети от съда като доказателства по делото с протоколно определение от съдебното заседание от 01.04.2021 г., с което съдът е постановил още да не бъдат предоставяне до приключване на делото и решаване на въпроса по същество.
Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният частично акт е издаден от компетентен орган – директора РИОСВ, който има правомощие да се произнася по искания за разкриване на лични данни по повод обичайната му дейност като административния орган, подпомаган от съответната специализирана администрация. Съдът анализира приложимите разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (общ регламент за защита на личните данни), съкратено ОРЗЛД или Регламента, обосновава извод, че по отношение Г. Махмуд, жалбоподателите, действащи в търговското си качество са заявили намерение за предявяване на иск за неимуществени вреди, поради което са изпълнени условията на чл. 6, §1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, но срещу останалите субекти на лични данни за ответника не е възникнало задължението на администратора на лични данни по чл. 14, §2, б.„б“ и чл. 21, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът приема, че по отношение на Г. Махмуд, посочените задълженията на администратора са изпълнени и лицето е изразило несъгласие за предоставяне на жалбата, поради което е постановено Решение № 7/07.01.2021 г. (оттеглено с оспорването решение) съдът заключава, че доколкото задълженията на администратора са изпълнени в рамките на друго административно производство, то е налице несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не се е отразило негативно на оспорвания акт. По отношение на материалния закон съдът счита, че същият е приложен правилно и сочи, че ЗЗД е общ по отношение на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, а правото на адвоката за достъп до лични данни не може да бъде по-широко от правото на лицето, което представлява. Обосновава, че адв. В. И. още към момента на подаване на заявлението от 10.12.2020 г. до директора на РИОС е разполагал с трите имена и адреса на Г. Махмуд, срещу която неговите доверители са изразили желание да предявят иск и следователно той е разполагал с всички необходими лични данни на това лице за подаването на редова искова молба съгласно чл. 127, ал.1, т.2 ГПК и обезличено копие от подадената от последната и други лица жалба до РИОСВ, за да се прецени дали твърденията на неговите доверители могат да се квалифицират като делект. Посочил е, че в хода на съдебното производство по исковата молба по реда на чл. 192 ГПК е можел да поиска съдът да задължи административния орган да предостави оригинал на жалбата, ако тя е необходима за други процесуални действия. С оглед всичко посочено съдът е заключил, че жалбоподателят е разполагал с нужните лични данни, за да подаде редовна искова молба и липсва необходимост от исканата обработка на лични данни, поради което административният орган правилно е предоставил копие от жалбата от 10.12.2020 г. със заличени лични данни на подателите.
Решението е валидно допустимо и правилно.
Спорът по делото пред първоинстанционният съд е относно законосъобразността на акта, с който се предоставя на настоящия касатор копие от жалба вх. №Ж-49/19.12.2017 г. със заличени лични данни на подателите. Само в тази част жалбата, поставила начало на съдебното производството е приета правилно от съда за допустима. Съдът точно е установил фактите и въз основа на тях е достигнал до правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Правилно съдът е приел, че ответникът като административен орган е администратор на лични данни ( чл. 4, т.7 от Регламента), който определя целите и средствата за обработването на лични данни във връзка с осъществяваната от него публична функция и дейност. Администраторът е задължен да осигури принципите и условията за допустимост на обработването на лични данни, поради което е бил компетентен да се разпореди копието от жалбата от 2017 г да бъде предоставено със заличени лични данни на заявителя.
Основен принцип при обработката на лични данни е принципът на свеждане на данните до минимум. Съгласно чл. 5, §1,б „в“ от Регламента личните данни трябва да бъдат подходящи, свързани и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите, за които се обработват. Смисълът е да се обработват само тези данни, които са от решаващо значение за постигане на съответната законова цел и без които нейното реализиране е невъзможно. Събирането на данни над минимално необходимите е непропорционално, прекомерно и поради това е недопустимо съгласно Регламента.
Съдът правилно е приел, че преследваната от адв. В. И. цел – да подаде искова молба се обхваща от принципа за законосъобразност при обработването на лични данни, поради което той има право да събере и обработи тези лични данни, които са му необходими за да постигне целта си, което е осигурена от закона (правото на иск).
След това съдът правилно е обърнал внимание на действителната воля на доверителите на адв. И. и обосновано е заключил, че правото на адвоката за достъп до лични данни на трети лица не може да излиза извън обсега на правото на доверителите му да заведат дело срещу тези трети лица. Е. Х., Р. Х. са дали обяснения пред съда, от които се установява, че адв. В. И. действително е поел ангажимент от тяхно име да заведе искова молба срещу Г. Махмуд, тяхна съседка, която многократно е предизвиквала всякакви проверки срещу тях и тяхната търговска дейност, но не искат да „съдят“ други си съседи, подтикнати от Г. Махмуд да подпишат жалбата. Тук съдът правилно е съобразил, че обемът на личните данни, които има право да събере и обработи адв. И. са само тези, които са му необходими да подготви и подаде редовна искова молба в параметрите очертани от доверителите му.
Изводът на съда е правилен, съответен на събраните по делото писмени (заявлението 10.12.2020г., където са посочени трите имена и адреса на Г. Махмуд) и гласните доказателства от доверителите му (потвърждаващи данните от заявлението) и съответен на закона и неговата цел.
Неоснователен е доводът на касатора, че Законът за адвокатурата и статутът му на адвокат му гарантират достъп до всички лични данни като се е позовал на чл. 31, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗЗД). Доводът противоречи на изложените по-горе принципи, очертани от ОРЗЛД, при обработването на лични данни. Упражняването на адвокатската професия е дейност (чл. 2 от ЗЗД), предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Нормата на чл. 134 от Конституцията на Република България установява, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Следователно адвокатската дейност предполага съществуването на конкретен друг правен субект в чиято полза се извършва. В този смисъл трябва да се тълкува и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, според която адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая адвокат В. И. представлява интересите на Е. Х., Р. Х. и искането му за предоставяне на копие от документи от директора на РИОСВ е основателно, но само в параметрите поставени от самите доверители на адвоката, поради което законосъобразно администраторът на лични данни е отказал да ги обработи чрез предоставянето на достъп до тях при липсата на необходимост за това и отказ на субектите на лични данни за разкриването им. Самото качеството на адвокат не е достатъчно основание за получаване на достъп до лични данни на всяко физическо лице. Регламентът предвижда редица условия за законосъобразност на обработването, всяко от които предполага конкретна преценка на баланса на интересите на субекта на данните, на администратора, обществения интерес или този на трето лице. В конкретния случай е поискано обработване на лични данни чрез предоставяне на достъп до тях с цел – предявяване на иск, но е очевидно, че тя е различна от тази, за която първоначално са събрани, поради което на още по-голямо основание за директорът на РИОСВ е възникнало задължение да извърши проверката по чл. 6, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. За администратор на лични данни възниква задължение за предоставяне на достъп до тях само по искане на носителя на тези данни (физическото лице, за което те се отнасят), а всяко друго предоставяне следва да се разглежда като обработване по смисъла на § 4, ал. 2 от Регламент (ЕС)2016/679 и трябва да отговаря на условията за законност по § 6 от същия нормативен акт и именно това е извършил, както административният орган, така и съдът. Крайният извод, че адв. И. е разполагал с всички необходими данни да подаде искова молба срещу Г. Махмуд отговарят на събраните доказателства и закона. Обработване на допълнителни лични данни (на това лице или на други лица, субекти на лични данни, обработвани от директора на РИОСВ като администратор) при липсата на яснота относно целта на това обработване ограничава възможността на администратора да извърши преценка относно наличието на законно основание и доколко няма да бъдат накърнени основни права на физическото лице носител на данните. Следователно администраторът законосъобразно е разпоредил копието от исканата жалба от 2017 г. да бъде предоставено със заличени данни на подателите.
Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел по делото доказателства, до които не е дал достъп на другата страна. Видно от протокола от 01.04.2021 г., съдът е приел за доказателства заявленията на подателите на жалбата от 2017 г, с които те заявяват пред администратора несъгласие и възразяват срещу обработването на личните им данни, предоставени с жалба №Ж-49/19.12.2019 до РИОСВ-Русе. Ако съдът беше разрешил достъп на настоящия ксатор до тези доказателства, то самият процес би се обезмислил, тъй като касаторът би получил достъп до личните данни преди да е решен въпросът има ли право на това. Следователно ограничения достъп до представените доказателства, в конкретния случай, е съобразен с целта на материалния закон да се обработват лични данни законосъобразно и при спазване на принципа за свеждане на данните до минимум.
Като е достигнал до същите правени изводи първоинстанционният съд без да допусне процесуални нарушения е постановил правилно, обосновано и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/11.05.2021 г. на Административен съд Русе, постановено по административно дело №124/2021 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова
/п/ Полина Богданова