Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Л, срещу решение № 798/13.06.2019 г. постановено по адм. дело № 801/2018 г. на Административен съд-София област, с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 23/223/00262/3/02/04/01, изх.№ 01-0800/878/16.07.2018 г. за налагане на финансова корекция. Релевирани са доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – О. Г. М, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-София област е образувано по жалбата на община Г. М, срещу решение № № 23/223/00262/3/02/04/01, изх.№ 01-0800/878/16.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ от Програмата за развитие на земеделските райони 2007-2013 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в размер на 25 266,86 лв. С договор № 23/223/00262/04.04.2013 г. сключен между ДФЗ и община Г. М са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 223, като помощта е в размер до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. Във връзка с подадена заявка за плащане е издадена заповед № 329563/31.10.2016 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-София, с която е разпоредена проверка на място, извършена в периода 03-15.11.2016 г. в присъствието на представител на общината. На база на констатациите от проверката на място на 20.12.2016 г. е оторизирано плащане в размер на 25 266,86 лв. За да наложи финансовата корекция, административният орган се е позовал на доклад от извършена проверка на място на 07.12.2017 г. от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, при която е установено, че в имот № 000259 не са извършвани дейностите по отглеждане на култури, предвидени в § 1, т. 39 от ДР на Наредбата и в договора между ДФЗ и общината, като в дейността „попълване /20%/“ е установено наличието на рядко разположени единични фиданки, както и попълване на фиданки. За имот № 000259 е установено, че не са извършвани дейностите по § 1, т. 39 от ДР на Наредбата, въз основа на което е прието, че дейностите по поддържане и създаване на горски култури – първа година, предвидени в договора, не са изпълнени и на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 4 е наложена финансовата корекция. С писмо изх.№ 01-0800/878/27.04.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил община Г. М, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция, като има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства към тях. От общината е представено обяснение, в което е посочено, че дейностите по заявката за междинно плащане са извършени през 2015 г., за който период са направени проверки от РДГ и от експерти от ДФЗ. Посочено е, че финансовата корекция е наложена във връзка с доклад от 2017 г., като дейностите по окопаване и косене не могат да бъдат установени две години по-късно. При вземането на решението за налагане на финансова корекция, административният орган не е обсъдил възражението на бенефицира с мотива, че не е постъпило в срок.

Въз основа на събраните доказателства, Административен съд - София област е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено при допуснати нарушения по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Приел е, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил възраженията на общината и не е направил анализ на представените доказателства. Посочил е, че срокът по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ не е преклузивен и пропускането му не преклудира възможността за представяне на възражения още повече, че възраженията са получени по преписката преди издаване на решението за налагане на финансова корекция. Посочил е, че нарушението е от категорията на тези, които предопределят или биха предопределили крайния акт. Съдът е приел, че е нарушена и формата на акта поради липса на мотиви защо и как проверката на място от 2017 г. е повлияла за изпълнението на дейностите през 2016 г., от което е стигнал до извод и за материална незаконосъобразност на решението. Така постановеното решение е неправилно.

Неправилно съдът е приел, че производството е по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 22/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 2 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 22/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Във връзка с изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е обсъдил възраженията на бенефициера съгласно чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ, тъй като условията за изпълнение на дейностите по проекта и контрола са уредени в Раздел II от Глава четвърта на Наредба № 22/2008 г.

Неправилно АССО е приел, че решението за налагане на финансова корекция не съдържа мотиви как и въз основа на какво органът е формирал крайния си извод, като необосновано бил отнесъл резултатите от проверката на място през 2017 г. за извършване на дейностите през 2016 г. За да достигне до извод, че оспореният акт е издаден въз основа „предположение“ в доклада на сертифициращия орган, съдът на първо място не е обсъдил и не е отчел ролята и функцията на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, която контролира дейността на Разплащателната агенция /чл. 28а, ал. 2, т. 3 ЗПЗП/ относно верността на финансовите отчети и изградената система за контрол /чл. 28б, ал. 1 ЗПЗП/. В процесното решение съдът само е посочил, че е приел за установено, че при извършената проверка на място през 2016 г. от експерти на РТИ при ДФЗ-София не са констатирани несъответствия и е одобрено плащане по заявката на общината, които писмени доказателства не са били оборени. В нарушение на чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146, т. 4 АПК съдът не е проверил материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като не е изложил мотиви относно осъществяване на правните основания, посочени в решението за издаването му. В решението само е посочено, че липсата на мотиви и обсъждане на възраженията сочи на материална незаконособразност на акта, без да са разгледани разпоредбите на Наредбата и сключения договор за финансова помощ, обусловили налагането на финансова корекция. Видно от представените по делото доказателства община Г. М е сключила договор с ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка 223 за изпълнение на проект „Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на община Г. М“ за 7 имота. В мотивите на решението за налагане на финансова корекция са цитирани два имота, в които според органа не са извършвани дейностите по § 1, т. 39 ДР на Наредбата и не са изпълнени дейностите по поддържане и създаване на горски култури, които са част от предвиденото в договора за отпускане на финансова помощ. От друга страна съдът не е обсъдил и че отпускането на финансова помощ с европейски средства е свързано винаги с постигане на определени цели, които в случая са: увеличаване на лесистостта в равнините райони; намаляване на ерозията и предпазване на земята от маргинализация и подобряване на водния баланс в подкрепените територии /чл. 2 от Наредба № 22/2008 г./, като в чл. 3, ал. 2 от Наредбата е посочено, че финансова помощ се предоставя за създаване на горски култури и поддържането им.

Като не е разгледал всички събрани по делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното решение за налагане на финансова корекция и не е изложил мотиви по всички основания за издаване на обжалвания административен акт, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в случая, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в решението за налагане на финансова корекция. Мотивите на съда следва да съдържат констатации за установяването на фактическите основания, описани в оспорвания административен акт, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Тогава ще се извърши и произнасяне по разноските за водене на делото във Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 798/13.06.2019 г. по адм. дело № 801/2018 г. на Административен съд-София област.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.