Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Металпласт БГ“ ООД, чрез адв.. Н, против решение № 1400/23.07.2019г. постановено по адм. дело № 3440/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ №Р-02000218001449-091-001/18.09.2018г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - Бургас, потвърден с решение № 257/04.12.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който са му определени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г. в размер на 69 688,38 лв. и лихва от 9 795,87 лв.

В касационната жалба са посочени и развити касационни оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „Металпласт БГ“ ООД срещу ревизионен акт /РА/ №Р-02000218001449-091-001/18.09.2018г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - Бургас, потвърден с решение № 257/04.12.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който са му определени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г. в размер на 69 688,38 лв. и лихва от 9 795,87 лв.

За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Спорно по делото е било дали процесната липсваща сума в размер 1 393 767,60 лв. представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата.

Съдът е анализирал понятието дивидент. Стигнал е до извод, че съгласно легалната дефиниция на понятието дивидент, дадена в §1, т.5, б."в" от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е и скритото разпределение на печалба, а по отношение на понятието скрито разпределение на печалба §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Пояснил е, че съгласно §1, т.5, б."а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".

Според съда по делото е установено, че липсващите суми от сметки 501 и 502 не са използвани като разходи за управление, поради което напълно покриват характерните черти на понятието скрито разпределение на печалба. Приел е, че въпреки наличните писмени доказателства – разходни и приходни касови ордери за получаването на парите от управителя и влагането им в касата на дружеството, именно поради липсата на доказателства сумата от 1 393 767,60 лева да е свързана с осъществяваните от дружеството разходи за управление, сумата е изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба през 2017г. и подлежи на облагане като доход по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5% по чл.46, ал.З от ЗДДФЛ.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съд намира изводите на АС-Бургас за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изчерпателност на изложеното от първоинстанционния съд следва да се добави следното:

Установяването на липсата на паричната сума е извършено чрез инвентаризация, проведена на основание заповед №1/30.01.2017г. на управителя на „Металпласт“ЕООД. Както е определено в заповедта, инвентаризацията е извършена на 31.01.2017г. в присъствието на всички членове на комисията и е приключила с акт (протокол) за касова наличност. В посочения протокол е записано, че касовата наличност е сума в размер на 421 164,10 лева (изброена по купюри) и 0,00 (нула) евро. След пресмятане на разликата между счетоводната наличност (1 526 164,10 лева) и фактическата наличност (421 164,10 лева) е установена липса в размер на 1 105 000,00 лева. Фактическата наличност на парични средства в евро е в размер на 0,00 евро, а по счетоводни данни е 147 644,53 евро, което представлява липса в размер на 147 644,53 евро, равняваща се на 288 767,60 лева. С оглед на горното скритото разпределение на печалбата е извършено към 31.01.2017г.

С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Няма доказателства ответникът по делото да е сторил разноски в настоящото производство с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1400/23.07.2019г. постановено по адм. дело № 3440/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.