Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба от Главния архитект на община Г., приподписана от адв.. В, и по касационна жалба на О.В от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. Б, против решение № 849 от 24.04.2019г., постановено по адм. д. № 116/2019г. по описа на Административен съд - гр. Б.д, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Главния архитект на община Г. и е прекратено производството в тази му част срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 03 от 11.01.2019г. началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК - ЮЗР) и с което е отхвърлена жалбата на О.В срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 03 от 11.01.2019г. на Началника на РДНСК – ЮЗР, с която е прогласена нищожността на разрешение за строеж № 95 от 10.10.2018г. на Главния архитект на община Г. за „Търговски обект“, находящ се в УПИ II, кв. 81 по плана на с. Д., ведно с одобрените на 10.10.2019г. инвестиционни проекти.

В жалбата на главния архитект на община Г. се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че съдът при постановяване на решението не е съобразил нормата на чл. 143 ал. 1 отнасяйки я във връзка с чл. 143 ал. 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (ЗВ), като посочва, че забраната се отнася само за строежи върху покрити части от дерета на водни обекти, а в случая тази хипотеза не е налице. Твърди и че...