Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.Й от [населено място], общ. [община], обл. [област], подадена чрез адв.. Т, срещу решение № 134 от 08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 221/2019 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата на Й.Й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие” - Монтана, като неоснователна и Йорданов е осъден да заплати на ОД на ДФ „Земеделие” Монтана - сумата от 100 лева - разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспорения административен акт е издаден в нарушения на материалния закон, тъй като причина за неизпълнение на условията по договор е, че изкупвачът на овче мляко „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е прекратил договора за изкупуване на овче мляко без предизвестие, поради което се е наложило Йорданов да продаде овцете си. Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Видин. Претендира разноски по делото.

Ответникът – директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Монтана, оспорва касационната жалба в писмено становище, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на спора пред административния съд е бил процесния АУПДВ, с който на Й.Й на основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба №...