Образувано е по касационна жалба от С. М. Т., И. И. И. и Д. С. М., и тримата от с. Н. село, област В. срещу решение № 14 от 27.06.2007 г., постановено по адм. дело № 68/2007 г., по описа на Административен съд - Видин. Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба моли да бъде потвърдено решението на Административен съд – Видин като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в жалбата намира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения, в чл. 211, ал. 1 от АПК, четиринадесет дневен преклузивен срок от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Т., Д. М. и И. И. И., тримата от с. Н. село, област В., с която са искали незабавно да бъде задължена Дирекция "Социално подпомагане" – гр. В., да заплати дължимата сума за консумирана и незаплатена електрическа енергия на домакинството към фирма "ЧЕЗ България" ЕАД. Съдът е приел и другото искане на касаторите за неоснователно, а именно да бъде незабавно възстановено електроподаването към домакинството им.

Предмет на инициираното административно производство е искането на жалбоподателите, административният орган, в лицето на Д "СП" – гр. В., да извърши правно действие. Приложимата разпоредба е уредена от АПК, в глава петнадесета, Раздел втори "Защита срещу неоснователни бездействия". За да е налице основанието на чл. 256 и чл. 257 от АПК, е необходимо неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Административен съд – Видин в решението си е изложил обосновани мотиви, че в конкретния случай не са налице предпоставките на цитираните правни норми от АПК, тъй като се претендира изпълнение на правно, а не на фактическо действие. Няма бездействие на административния орган, защото е налице надлежно произнасяне от компетентния административен орган. В този смисъл, изложените от първоинстанционния административен съд подробни съображения се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Следва да се провежда разграничение между съдържанието на фактическите действия, които административният орган дължи по смисъла на чл. 256-257 от АПК, с това на правните действия, каквито са исканите от касаторите. А това, в единия и в другия случай, е съществено различно. С посочените текстове е доразвита и детайлно регламентирана установената в Хартата уредба на посочените обществени отношения.

Касаторите са направили искане за получаване на месечна и целева социални помощи като са се позовали на разпоредбите на Европейската социална харта /ревизирана/ - приета от 38-то Народно събрание. Със същата се признават права на социално осигуряване на нуждаещите се лица. Самата тя препраща към вътрешното закононодателство на различните държави-членки на ЕС и респективно към нормите на РБългария, а именно Законът за социалното подпомагане, Правилникът за прилагането му, както и към други подзоконови нормативни актове, които са приети от страната ни и не са в противоречие с Хартата, както правилно се е обосновал в решението си първоинстанционният съд. Споделя се становището, че получаването на социални помощи представлява сложен фактически състав, част, от който са условията, посочени изчерпателно в ЗСП и ППЗСП. Това са изисквания, на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за социални помощи и по-специално чл. 10 от ППЗСП. Именно поради липса на условията за получаване на социални помощи, на касаторите им е било отказано отпускането на такива, от компетентния административен орган, на който са вменени правомощията да прецени дали тези изисквания са изпълнени и ако-да, да определи размера на дължимата целева социална помощ.

Като е направил решаващ извод за неоснователност на искането в горния смисъл, Административен съд – Видин е постановил правилно решение, което е съобразено с материалния закон.

Обжалваното решение не е и необосновано. Необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда, не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата за логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката. Тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни /погрешни/ правни изводи.

Оплакването за допуснати, в развилото се пред АС – Видин производство, съществени процесуални нарушения, е неоснователно.

Процесуалните предпоставки за участието на третото лице в производството, не са налице. Тук следва да се изтъкне, че институтът на третото лице е присъщ на гражданското съдопроизводство. В производството по издаване на административни актове, включително и при обжалването им - по административен или съдебен ред, участват заинтересовани лица. Кръгът на заинтересованите лица се определя от факта на засягане на правната им сфера с административен акт, чието издаване се иска, респективно, който е предмет на жалбата. За разлика от него, в гражданския процес меродавен е интересът от участие на третото лице в производството, който се предопределя от материално-правните отношения между страната и това трето лице. В настоящия случай, за лицето, което е искало да встъпи, респективно да бъде привлечено като участник в производството, липсва такъв интерес като процесуална предпоставка за допустимост на участието му в процеса. Участието му в друг процес, пред друг съд като процесуален представител на касаторите, по никакъв начин не може да обуслови допустимостта на участието му в настоящия.

В обобщение, така релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, при постановяване на обжалваното решение е неоснователно.

По изложените в настоящите мотиви съображения, съдебният акт, предмет на касационното производство, се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - VІ отделение, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 27.06.2007 г., постановено по адм. дело № 68/2007 г., по описа на Административен съд – Видин. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П.

М.М.