Производството е по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. С. С., Д. Н. Д., Р. Д. З. и Ц. Д. Д. - всичките от гр. С., срещу решение № 1411 от 11.05.2010 г., постановено по адм. дело № 745 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - областният управител на София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П. Б., прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, които са участвали в производство пред административния съд и за които решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С посоченото по-горе решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗОСОИ, образувано по жалба на Ю. С. С., Димитър Н. Димитров, Р. Д.. Здравкова и Ц. Д.. Димитрова от гр. С., е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-23-011 от 05.03.2008 г. на областния управител на област С., с която са утвърдени направената оценка и установените квоти на признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ на наследниците на Кирил Б. Вешов с решение от 31.05.2007 г., постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - АК, ІІІ-А състав. Въз основа на представените по делото доказателства и съобразявайки дадените...