Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. Н. В. в качеството му на ЕТ „Звезда-А. В.”, гр. П., против решение № 471 от 10.05.2008 г., постановено по адм. д. № 261/2008 г. по описа на Административен съд гр. П.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му.

Ответната страна – директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ"), гр. П., при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) в писмено възражение оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 31/14.01.2008 г. на директора на дирекция ОУИ, гр. П. при ЦУ на НАП и потвърдения с него ревизионен акт № 2279/27.11.2007 г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П., с които са определени задължения за ДОО за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2005 г. в общ размер на 7093.98 лв. и изтекла лихва в размер на 5494.02 лв. за дейността на А. Н. В. като ЕТ „Звезда - А. В.”.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Ревизията е започнала въз основа на заповед на компетентния орган, връчена на касатора, извършена е от определените за това лица, които са изготвили ревизионен доклад, като е определен и орган по приходите, който да издаде ревизионния акт. С последния са установени задължения за осигурителни вноски за периода 01.01.2002 г. – 31.01.2005 г. на А. Н. В., извършващ дейност като ЕТ „Звезда - А. В.”. Установено е, че на 11.06.2002 г. в търговския регистър по партидата на едноличния търговец е вписано упълномощаване на прокурист, като представителството се осъществява самостоятелно от прокуриста и собственика. Съдът е приел за безспорно установено, че за ревизирания период жалбоподателят е извършвал дейност като едноличен търговец, от която са реализирани доходи съобразно представените годишни данъчни декларации. А. В. за посочения период се е осигурявал като съдружник в дружество с ограничена отговорност. Съдът е посочил, че с ревизионния акт е установено, че жалбоподателят е извършвал дейност като едноличен търговец и в качеството му на самоосигуряващо лице дължи осигурителни вноски на основание чл. 4, ал.3, т. 2, чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО.

При така установената фактическа обстановка съдът се е позовал на решението, с което е вписан прокурист и на обстоятелството, че е вписано самостоятелно представителство от прокуриста и търговеца, както и на две заповеди, издадени от жалбоподателя, на основание чл. 155 от Кодекса на труда и е стигнал до извода, че за ревизирания период Венков е осъществявал дейност като едноличен търговец. Направено е заключението, че жалбоподателят дължи вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице. Същите са правилно определени съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО вр. чл. 6, ал. 7, т.1 КСО и чл. 2, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), като жалбоподателят дължи авансово осигурителни вноски за избран от него доход, а окончателния размер на осигурителния доход се определя въз основа на възнагражденията, декларирани в годишните данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. .

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата срещу решението на административния орган Венков е изложил твърдения, че е прекъснал самоосигуряването си като едноличен търговец, поради назначаването на прокурист, за което НОИ е бил уведомен по надлежния ред. Неправилно съдът е приел за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е осъществявал трудова дейност като едноличен търговец за периода на ревизията. Точно това обстоятелство е оспорено от Венков. По делото не са представени доказателства и не е изяснено по какъв начин Венков е уведомил НОИ за прекъсването на дейността на ЕТ, както и подал ли е декларация съобразно утвърдения образец по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ в законоустановения срок. Административната преписка не е представена в нейната цялост като в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е указал на страните, че за посочените обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.

Посоченото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, както и до неправилно приложение на материалния закон.

Извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на основанието за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Поради това за едноличен търговец, който е прекъснал или преустановил дейност, отпада и задължението да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В настоящия случай, за да се установи дали са налице предпоставките търговецът да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски следва да се установи, че същият не е участвал с личен труд в дейността на предприятието през ревизирания период, че е представил декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ за прекъсване на дейността в ТД на НАП и е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 (в т. ч. едноличните търговци) декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възстановяването и прекратяването на трудовата им дейност с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

По делото не е изяснено дали жалбоподателят е подал посочената декларация по утвърден образец в законоустановения срок. Посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е едно от условията, при наличието, на които, лицето се освобождава от задължението да внася осигурителни вноски, дължими от трудовата му дейност като едноличен търговец. Изводът на съда, че търговецът е упражнявал трудова дейност за процесния период е необоснован и е в противоречие със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е посочил, че трудовите договори и ведомостите, на които се позовава административния орган, не установяват упражняване на трудова дейност, тъй като същите не касаят периода на ревизията. Незаконосъобразен е изводът на съда, че трудовата дейност, извършвана от Венков се установявала с две заповеди, издадени по реда на чл. 155 от КТ ( за разрешаване ползване на платен годишен отпуск, издадени съответно на 01.08.2002 г. и на 01.09.2002г., като с последната се разрешава ползване на отпуск от прокуриста), както и с представените годишни данъчни декларации. От посочените заповеди не може да се направи извод, че Венков е осъществявал трудова дейност за периода 11.06.2002 г. (датата на вписване на прокурата) до 31.12.2005 г. Що се отнася до годишните данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2002г. -2005 г., то със същите не може да се установи, че Венков е осъществявал трудова дейност. Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът - управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. От обстоятелството, че в решението за вписване на прокуриста е посочено, че едноличния търговец се представлява от прокуриста и собственика поотделно не следва извод за осъществяване на трудова дейност от Венков.

Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя по реда на ал. 8 въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица. От положителния финансов резултат, посочен в годишната данъчна декларация не следва извод, че А. В. е осъществявал трудова дейност като едноличен търговец при наличие на вписана прокура. Не е налице идентичност между облагаем доход и осигурителен доход. Нормата на чл. 6, ал. 2 КСО дава легалната дефиниция на осигурителен доход, която е относима към всички групи задължително осигурени лица. В основата на осигурителния доход е трудовата дейност на осигуреното лице, независимо от правоотношението, в изпълнение на което е извършена. Волята на законодателя е да се сумират всички доходи, с които се е увеличил патримониума на лицето, в резултат на положения от него труд. В този смисъл конкретния размер на задължението за осигуряване е функция от финансовите резултати от доходоносната трудова дейност. Свързването на осигурителния доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено осигуряване и на принципа на равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран в чл. 3, т. 3 КСО. Ето защо от приложените към административната преписка годишни данъчни декларации, на които изрично е отбелязано, че ЕТ „Звезда –А. В.” е представляван и управляван от прокурист не може да се направи извод за осъществяване на трудова дейност от жалбоподателя.

С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска цялата административна преписка и провери налице ли е подадена декларация по утвърден образец в предвидения в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ срок. В зависимост от наличието на такава декларация следва да прецени с оглед събраните по делото доказателства дали жалбоподателят е извършвал трудова дейност като ЕТ „Звезда – А. В.” за ревизирания период и съответно да направи извод за наличието или липсата на предпоставките за освобождаването на жалбоподателя от задължението за заплащане на осигурителните вноски.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение , РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 471 от 10.05.2008 г., постановено по адм. д. № 261/2008 г. по описа на Административен съд гр. П..

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ И. С.

И.Д.