Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. Г. срещу решение № 670 от 5.05.2010 г. по адм. дело № 1311 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна по чл.210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 985 от 21.03.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 431 от 5.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "К. Г." с предмет на дейност производство на амбалаж от дървен материал. Ревизията е по прилагането на ЗДДС отм. и за ревизирани периоди 1.01.2002 г.-31.03.2002 г.; 1.05.2002 г.-31.07.2002 г. и 1.01.2003 г.-31.05.2006 г., в изпълнение на решение № 629 от 2.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П.. С ревизионния акт на ревизирания субект не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 182 643.28 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 86 777.99 лв. На основание чл.65, ал.4, т.4...