Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 17.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1357 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК.

С определение № 39/22.І.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 15.ХІІ.2016г. по гр. д. № 1578/2016г. по касационната жалба на [община] по въпроса по приложението на чл.225 ал.3 КТ в случай на получаван от ищеца през периода на недопускането на работа доход не по друго трудово правоотношение в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /в редакцията преди изменението по ДВ бр.86/2017г./.

Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба П. Г. К. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност чрез процесуалния си представител адвокат Х.. Претендира разноски.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 15.ХІІ.2016г. БОС е потвърдил решението на РС Бургас от 21.VІІ.2016г. по гр. д. № 1272/2016г. в частта, с която [община] е осъдена да заплати на П. К. 5915 лв., представляващи обезщетение за вреди от недопускането му на работа след възстановяването му за периода 04.ХІ.2014г. – 29.ІІ.2016г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Въззивният съд, препращайки и към фактическите и правните изводи на първоинстанционния, е приел, че: уволнението на ищеца от длъжността „ръководител управление Просвета и култура“ със заповед от 26.10.1994г....