Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 6224 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /Зам. ИД на ДФЗ/, чрез процесуален представител ст. юрк. С. срещу решение № 44 от 12.04.2021 г., по адм. д. № 153/2021 г. на Административен съд - Търговище /АС-Търговище/, с което по жалба на "Д. А. 2017" ЕООД, [ЕИК], гр. Търговище е отменен мълчалив отказ на зам. ИД на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН 25/240419/09577. Със същото решение преписката е изпратена на органа за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски на "Д. А. 2017" ЕООД.

По изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК или спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване по друго дело. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции и разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът – „Д. А. 2017“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. В становище от 21.06.2022 г. ответникът заявява, че по подаденото от него заявление за подпомагане е издаден изричен отказ, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. № 01-2600/488 от 03.02.2022 г., поради което за него липса правен интерес от произнасянето по настоящото административно дело, като производството следва да се прекрати и да му се присъдят разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Подадената от „Д. А. 2017“ ЕООД първоинстанционна жалба двукратно е оставена без разглеждане от АС-Търговище (с определение № 286/20.08.2020 г. и определение № 393/27.10.2020 г., постановени по адм. д. № 153/2020 г.), като двете определения са отменени от ВАС съответно с определение № 12783/15.10.2020 г. по адм. д. № 10333/2020 г. и с определение № 2910/04.03.2021 г., постановено по адм. д. № 12489/2020 г. Като резултат делото е повторно върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Административният съд е приел от фактическа страна, че със заявление за подпомагане с УИН 25/240419/09577 "Д. А. 2017" ЕООД, УРН: 692753 е кандидатствал за кампания 2019 г. по следните схеми и мерки за подпомагане - Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове - СП (други); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци - СЗ-ДККП; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) - СЗ-П, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13. 1/НР1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2).

Приел е за установено, че по подаденото заявление за подпомагане са извършени автоматични проверки на въведените данни, две проверки за декларирани и установени площи, извършени през периода от 19.08.2019 г. до 28.08.2019 г. и от 05.11.2019 г. до 18.11.2019 година.

Прието е още, че със заявление вх. № 02-2600/2760 от 02.07.2020 г., отправено до ИД на ДФЗ жалбоподателят е поискал произнасяне по подаденото от него заявление за подпомагане. В отговор с писмо изх. № 02-2600/2760 от 07.07.2020 г. същият е бил уведомен от Зам. ИД на ДФЗ, че административните проверки, предхождащи плащанията за кампания 2019 по подаденото заявление не са приключили и че след приключването им ДФЗ ще извърши окончателна оторизация с уведомително писмо.

При така установената фактическа обстановка административният съд е извел следното от правна страна:

Разпоредбата, уреждаща мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1 от АПК), намира приложение във всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго, както е в настоящия случай.

Административният съд е приел по същество, че при наличието на данни за извършени административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, както и за проверки на място, то съгласно чл. 59, чл. 74 и чл. 75, 1 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент № 1306/2013) плащанията на бенефициера по схемите и мерките за подпомагане е следвало да се извършват в периода от 01 декември до 30 юни на следващата календарна година. АС-Търговище е достигнал до извода, че административният орган не е изпълнил задължението, предвидено в чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно да се произнесе с изричен писмен акт - уведомително писмо за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението за подпомагане.

АС-Търговище е извършил преценка за липса на преюдициален характер на образуваното против дружеството досъдебно производство № 33/2020 г. в ОД на МВР - Търговище спрямо административното производство.

Според решаващия съд предвид факта, че ДФЗ - Разплащателна агенция е единственият компетентен орган за администриране, осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове, трябва преписката да се изпрати на същия орган за изрично произнасяне по същество на основание чл. 173, ал. 2 от АПК в 1-месечен срок.

След извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

С определение от 22.06.2021 г. по адм. д. № 6224/2021 г. по описа на ВАС, производството по делото е спряно до приключване на производството по дело № С-160/21 г. на СЕС, с мотиви за идентитет между релевантния фактически състав по настоящото административно дело и този, очертан от запитващия съд по отправеното по главното административно дело преюдициално запитване, което налага съобразяване със задължителното за всички национални съдилища тълкуване, което ще бъде дадено от СЕС.

Производството пред СЕС е по съединени дела на СЕС "Никополис Ад Иструм 2010" ЕООД (С-160/21) и "Агро-еко 2013" ЕООД (С-217/21) срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", които са с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд В. Т. (България) и в тях са формулирани следните преюдициални въпроси: 1. Използваният в чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 термин "плащане" означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане? 2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки? 3. Срокът по чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 задължава ли държавата членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат? 4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане?

С решение на СЕС (девети състав) от 28 април 2022 година е прието следното: Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока.

Производството по настоящото дело е възобновено с определение от 25.05.2022 година.

С оглед гореизложеното и разпоредбата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, според която даденото тълкуване в Решението на СЕС е задължително за националните юрисдикции, се налага настоящият касационен състав да приеме, че непроизнасянето в срок на компетентния орган по подадено заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Предвид даденото от общностния съд тълкуване се налага извод, че липсата на уведомяване от страна на органа за евентуални допълнителни проверки, развиващи се след срока по чл. 75, пар. 1 от Регламент № 1306/2013, няма отношение към въпроса за неналичието на мълчалив отказ.

От представените по делото доказателства се установява следното като хронологична последователност на действията на администрацията по обработване на заявлението на земеделския производител за 2019 г.:

След подаване на процесното заявление с УИН 25/240419/09577 на 24.04.2019 г. на кандидата са извършени проверки за допустимост, за които същият е уведомен с две уведомителни писма с приложени доклади - от 29.08.2019 г. и 20.11.2019 година.

В отговор на отправената молба от дружеството административният орган с писмо от 07.07.2020 г. е информирал земеделския производител, че към този момент са спрени оторизациите за кампания 2019 г. по заявлението му за подпомагане.

На съда е служебно известно, че на 21.07.2020 г. е издадена заповед № РД/2117 за спиране на административното производство по заявлението на "Диана агро 2017" ЕООД. С влязло в сила на 12.02.2021 г. определение № 288/21.08.2020 г., постановено по адм. д. № 176/2020 г. на АС – Търговище заповедта е отменена и административната преписка е върната за произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 25/240419/09577.

Административното производство е възобновено със заповед на Зам. ИД на ДФЗ от 23.02.2021 г. и е повторно спряно със заповед на ИД на ДФЗ от 04.03.2021 година.

Пред ВАС е представено от ответника Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. № 01-2600/488 от 03.02.2022 година.

В т. 37 от обсъжданото решение на СЕС е посочено, че "от буквалното и контекстуално тълкуване на член 75 от Регламент № 1306/2013 следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в член 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане."

С оглед така установеното фактическо положение настоящият съдебен състав приема, че макар да не е в нарушение на срока за осъществяване на плащания по схемите/мерките за подпомагане, разплащателната агенция, издавайки уведомително писмо за подпомагане почти две години след предвидения за това срок, бил той и инструктивен, не действа в унисон с принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. Установяванията сочат на липса на действителни проверки след доказаните първоначални такива, развили се през 2019 г., съответно на бездействие от страна на органа по заявлението на дружеството "Д. А. 2017" ЕООД.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на АС-Търговище следва да се обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този краен резултат се постига и търсеният от ответника ефект - прекратяване на производството, но на различно от соченото в становище от 21.06.2022 г. основание.

С оглед изхода на спора, заявената претенция за разноски и като се вземе предвид уреденият размер съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева за всички съдебни инстанции и 70 лв. за държавна такса за настоящото производство. Неоснователна е претенцията на "Д. А. 2017" ЕООД за присъждане на разноски в негова полза на основание, че Зам. ИД на ДФЗ е станал причина за завеждане на делото.

Воден от горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 44 от 12.04.2021 г., постановено по адм. д. № 153/2021 г. на Административен съд - Търговище.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА "Д. А. 2017" ЕООД, [ЕИК], гр. Търговище да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сума в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща разноски по водене на делото пред всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ