Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяД. П. по адм. дело № 6294/2021

Производството по делото е образувано по касационна жалба /КЖ/ на А. Е. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес гр. Плевен,[адрес], чрез адвокат М. И. - ВТАК, против Решение №164 от 23.03.2021 г. по адм. д № 556/2020 г по описа на Административен съд Плевен, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г., издаден от В. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т. в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, в която са определени допълнително задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 125,00 лв. и лихви в размер на 159,27 лв., за 2008 г. в размер на 43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на РА.

Ответникът по КЖ - директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. В. Т. я е оспорил с подробни доводи, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на[Фирма 1] дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част и след служебна проверка прецени касационната жалба като допустима, но неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд - Плевен е била законосъобразността на РА № Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г., издаден от В. П., орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т. в частта, потвърдена с Решение №95 от 11.06.2020г. Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Т. с която са установени задължения на А. Е. за 689.36 лв. и съответните им лихви за 2007 г., а за 2008 г. е установен данък в размер на 43995.50 лв. и лихви в размер на 49422.64 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че А. Е. през 2007 г. и 2008 г. е реализирал доходи от лихви по предоставени заеми на различни физически лица, подробно описани в Присъда от 28.11.2018 г. по НОХД № 1400/2014 г., постановена от Специализирания наказателен съд, Мотиви по НОХД № 1400/2014 г. по описа на СНС и Съдебно - икономическа експертиза по ДП № 6/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура. Тъй като тези доходи не са декларирани, органите по приходите са преценили, че за 2007 г. и 2008 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че ревизионното производство е опорочено поради неспазването на разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК с оглед възлагането на ревизия през 2019 г. по отношение на доходите през 2007 и 2008 г, тъй като първоначалната ЗВР е от 2011 г. С първоинстанционното решение е прието също така, че са налице хипотезите на чл.122, ал.1, т.1 и т.2, като до започването на ревизията не е подадена декларация, въпреки задължението на ревизираното лице да подаде такава относно получените доходи, както и че са налице данни за укрити приходи или доходи. По отношение предоставяните заеми от ревизираното лице административният съд е изложил подробни мотиви, с които е приел за доказани обстоятелствата и фактите не само въз основа на данните от наказателното производство, но и от данните, събрани в ревизионното производство, включително и писмените такива. Посочено е също така, че възражението за погасени по давност задължения, които са установени с процесния РА, е основателно, но не може да доведе до отмяна на РА, доколкото както в него, така и в решение №95/11.06.2020 г. е изрично посочено, че така установените задължения са погасени по давност, като по отношение на същите е изтекла абсолютната давност по ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.

Първоинстанционният съд правилно е преценил срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, който е преклузивен и изтичането му препятства възможността да бъде образувано ревизионно производство. В конкретния случай, както правилно е посочил и АС - Плевен ревизионното производство е започнало преди да изтече срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Това е така тъй като ревизионното производство по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ДОПК се смята за образувано с издаване на заповедта за възлагане на ревизията и по-точно, според практиката на ВАС с връчване на последната на ревизираното лице. В конкретния случай липсва спор, че настоящото ревизионно производство е второ такова, след постановено Решение № 139/27.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. с което е отменен предходния издаден на лицето РА и е върната преписката за нова ревизия. Новата ревизия е възложена със ЗВР № Р-04000419006537-020-001/10.10.2019 г., връчена на 21.10.2019 г. на лицето. Като се има предвид, че производството по отменения ревизионен акт е започнало със ЗВР № 1101310/18.04.2011 г., връчена на 18.04.2011 г., то с отмяната на първия РА е възстановена висящността на ревизионното производство, започнало през 2011 г. Затова следва да се приеме, че е налице едно ревизионно производство, като след отмяната на първия РА при административното му обжалване е върната преписката за издаването на нов РА. С оглед на така установеното правилно първоинстанционният съд е постановил, че за сочените данъчни периоди от жалбоподателя – 2007 – 2008 г., преклузивният срок не е изтекъл.

На следващо място, както е посочил административният съд в мотивите на своето решение, при провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК стои въпросът за това доказали ли са ревизиращите органи наличието на някое/някои от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. С оглед изложеното правилен е изводът на съда за това, че от страна на приходната администрация е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.1 и т. 2 ДОПК – неподадена декларация и данни за укрити доходи - като предпоставка за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК и определяне на годишната данъчна основа за облагане с данък върху доходите в размера по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По делото е установено, че ревизираното лице не е декларирало доходи от лихви. Административният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ревизираното лице е предоставило през 2007 г. и 2008 г. заеми на други физически лица, подробно посочени от приходните органи в РД и РА. Съдът правилно е посочил, че в случая доходите от лихви са облагаеми доходи и се смятат получени в деня на плащането. По делото не е било спорно, че този доход не е деклариран от ревизираното лице, поради което съдът правилно е приел, че с РА правилно е включен в съставната годишна данъчна основа. Този извод на съда е правилен, обоснован е на извършен цялостен анализ както на дадените показания в наказателното производство, така и другите доказателства, събрани в ревизионното производство и по делото – резултати от извършени насрещни проверки, банкови преводи и др. Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че в случая е установено, че жалбоподателят е получил лихви за съответните отчетни периоди от лица, на които са предоставени кредити. Уговорена е лихва за несвоевременно погасяване на вземането и жалбоподателят не е съставил документ за така получените от него доходи, поради което правилно е бил обложен за този доход по реда на ЗДДФЛ, съгласно който лихвите са облагаем доход. В тази насока неоснователен е доводът, поддържан в касационната жалба на този жалбоподател, че писмените обяснения на съответните лица, дадени в хода на данъчната ревизия, са в нарушение на ДОПК, тъй като с тях не се оборва съдържанието на официален документ, а се установяват факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че установените с обжалвания РА дължими суми се явяват получени съвместно с други лица. В ревизионното производство органите по приходите са взели предвид тези данни, касаещи получаването на заеми именно от ревизираното лице, както и данните от лицата, дадени при извършените им насрещни проверки в хода на ревизионното производство.

Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, включително тези относно текста на чл. 155, ал. 2, предложение второ от ДОПК, в сила от 04.08.2017 г. Следва да се има предвид, че изтичане на предвидената в закона давност не заличава съответното задължение, а само го лишава от възможността да бъде изпълнено по принудителен път чрез способите на изпълнителното производство. В този смисъл дори задължението да е платено след изтичане на давностния срок, то не подлежи на връщане като недължимо платено.

Първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящата съдебна инстанция го оставя в сила.

Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в нейна полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3341,07 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №164 от 23.03.2021 г. по адм. д № 556/2020 г по описа на Административен съд Плевен

ОСЪЖДА А. Е. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите сумата 3341,07 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. И. п/ Станимира Друмева