7 № 302
гр. София, 16.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 2072 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И. с адрес: [населено място], [община], [улица], ЦНСТ „Светлина“, приподписана от упълномощената лично от касатора И. адв. М. Д. с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, срещу определение от 12. 03. 2018г. по гр. д. № 19/2018г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е прекратено въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба, по която е образувано, подадена от поставения под пълно запрещение и напълно недееспособен съгласно чл. 5 ЗЛС А. И. И..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че въпросите за ограничаване на дееспособността и института на запрещението са регламентирани в чл. 5 ЗЛС, но спрямо тях пряко приложение намират и нормите на чл. 12 Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България на 21. 04. 2012г., ратифицирана и от ЕС като колективен субект, както и Препоръка № R /99/ 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите за правна защита на недееспособните пълнолетни лица, приета на 23. 02. 1999г., и чл. 5 и чл. 6 ЕКПЧ, ратифицирана от България. Намира, че атакуваният съдебен акт, отричащ изцяло неговата процесуална дееспособност и правна възможност да обжалва първоинстанционното решение № 1232 от 19. 10. 2017г. по гр. д. № 2435/2016г. на Пловдивски окръжен...