Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 6318/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

С решение № 1834/ 22.03.2021 г., постановено в производство по чл. 226 АПК по адм. дело № 10335/2020 г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на „Каниско“ ЕООД, [ЕИК], гр. В. Т. [улица], представлявано от К. П., срещу Ревизионен акт № Р-22002217000933-091-001/11.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 479/30.03.2018 г. на директор на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в която на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС е извършена корекция на упражненото правото на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки по данъчни периоди както следва: 1. За данъчен период м. 04.2014 г. общо в размер на 6 446,86 лв. за доставки по 3 фактури от Алеков импорт ЕООД; 2. За данъчен период м. 01. 2015 г. общо в размер на 4 002 лв. за доставки по 2 фактури от Алексис 5000 ЕООД; 3. За данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 02.2015 г. и м. 03.2015 г. в общ в размер на 16 014,04 лв. за доставки по 8 фактури от Ви джи ем енерджи ЕООД; 4. За данъчните периоди м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м.10.2014 г. данъчен кредит общо в размер на 19 977,80 лв. по 10 фактури от Лил транс 7 ЕООД; 5. За данъчен период м. 10.2014 г. общо в размер на 6 000 лв. за доставки по 3 фактури от Мега лан 2014 ЕООД; 6. За данъчните периоди м. 10.2013 г., м. 11.2013 г., м. 12.2013 г., м. 01.2014 г., м. 03.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. общо в размер на 46 473,92 лв. за доставки по 23 фактури от Сантим ЕООД; 7. За данъчните периоди м. 10.2013 г. и м. 11.2013 г. общо в размер на 25 608 лв. за доставки по 12 фактури от Ауреус-2006 ЕООД; 8. За данъчен период м. 07.2015 г. общо в размер на 4 000,18 лв. за доставки по 2 фактури от Милчев къмпани груп ЕООД; 9. За данъчен период м. 07.2014 г. общо в размер на 4 028,80 лв., за доставки по 2 фактури от Ем ви ес инженеринг ЕООД; 10. За данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 06.2015 г. и м. 07.2015 г. общо в размер на 26 006,40 лв. за доставки по 13 фактури от Ер стил груп ЕООД; 11. За данъчните периоди м. 03.2014 г. и м. 04.2014 г. общо в размер на 11 250,48 лв. за доставки, документирани с 5 фактури от Нео продукшън ЕООД; 12. За данъчен период м. 07.2014 г. в размер на 2 246,80 лв., за доставка по фактура № 10... 0180 от 28.07.2014 г. от Евростил 2014 ПГ ЕООД; 13. За данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 10.2014 г. общо в размер на 62 364,92 лв., за доставки по ЗЗ фактури от Евротрейд дизайн ЕООД; 14. За данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 03.2015 г. общо в размер на 10 000,36 лв., за доставки, документирани с 5 фактури, от А и М дунай ЕООД, заедно с начислените лихви за всеки от данъчните периоди към датата на ревизионния акт, за задълженията в посочените размери.

„Каниско“ ЕООД обжалва решението, навеждайки касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на съда да анализира събраните писмени доказателства, за да установи какви обстоятелства доказват те. Поддържа, че спорните доставки са на стоки, представляващи движими вещи – канцеларски материали, офис консумативи, офис оборудване, електронни устройства, чието предаване на дружеството-касатор е установено с неоспорени като авторство и съдържание протоколи, съдържащи не само вид и количество стоки, а и данни за лицата, предали/получили всяка от тях, за адреса на предаването, за шофьора, превозното средство и часа на доставката. Според протоколите транспортът на вещите е извършен от доставчика, поради което получателят не разполага с документи, които го удостоверяват. Съдът не е ценил заключенията на ССчЕ и ДССчЕ, според които стоките са редовно заведени в счетоводството на „Каниско“ ЕООД и дружеството се е разпоредило с тях. Без да оспорва, че част от процесните фактури не са включени в дневниците за продажби на издателите им, касаторът подчертава, че това обстоятелство не е в обхвата на фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Намира, че доводът на първостепенния съд, че „Каниско“ ЕООД не доказва добросъвестността си по повод издаването на спорните фактури, е в разрез с процесуалната норма на чл. 170, ал. 1 АПК, доколкото установяването дали е налице данъчна измама, участието в нея и недобросъвестността на търговеца е в тежест на приходната администрация.

Претендират се отмяна на решението с отмяна на ревизионния акт, както и деловодни разноски по списък.

Срещу касационната жалба отговор от ответника директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП не е постъпил. В съдебно заседание основателността й се оспорва от юрк. К., която моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил РА № Р-22002217000933-091-001/11.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София в потвърдената от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК част на отказ да се признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от цитираните 14 дружества-доставчици с предмет стоки по данъчни периоди както следва: 1. За данъчен период м. 04.2014 г. общо в размер на 6 446,86 лв. за доставки по 3 фактури от Алеков импорт ЕООД; 2. За данъчен период м. 01. 2015 г. общо в размер на 4 002 лв. за доставки по 2 фактури от Алексис 5000 ЕООД; 3. За данъчните периоди м. 01.2015 г., м. 02.2015 г. и м. 03.2015 г. в общ в размер на 16 014,04 лв. за доставки по 8 фактури от Ви джи ем енерджи ЕООД; 4. За данъчните периоди м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м.10.2014 г. данъчен кредит общо в размер на 19 977,80 лв. по 10 фактури от Лил транс 7 ЕООД; 5. За данъчен период м. 10.2014 г. общо в размер на 6 000 лв. за доставки по 3 фактури от Мега лан 2014 ЕООД; 6. За данъчните периоди м. 10.2013 г., м. 11.2013 г., м. 12.2013 г., м. 01.2014 г., м. 03.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. общо в размер на 46 473,92 лв. за доставки по 23 фактури, от Сантим ЕООД; 7. За данъчните периоди м. 10.2013 г. и м. 11.2013 г. общо в размер на 25 608 лв. за доставки по 12 фактури от Ауреус-2006 ЕООД; 8. За данъчен период м. 07.2015 г. общо в размер на 4 000,18 лв. за доставки по 2 фактури от Милчев къмпани груп ЕООД; 9. За данъчен период м. 07.2014 г. общо в размер на 4 028,80 лв., за доставки по 2 фактури от Ем ви ес инженеринг ЕООД; 10. За данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 06.2015 г. и м. 07.2015 г. общо в размер на 26 006,40 лв. за доставки по 13 фактури от Ер стил груп ЕООД; 11. За данъчните периоди м. 03.2014 г. и м. 04.2014 г. общо в размер на 11 250,48 лв. за доставки, документирани с 5 фактури от Нео продукшън ЕООД; 12. За данъчен период м. 07.2014 г. в размер на 2 246,80 лв., за доставка по фактура № 10... 0180 от 28.07.2014 г. от Евростил 2014 ПГ ЕООД; 13. За данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 10.2014 г. общо в размер на 62 364,92 лв., за доставки по ЗЗ фактури от Евротрейд дизайн ЕООД; 14. За данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 03.2015 г. общо в размер на 10 000,36 лв., за доставки, документирани с 5 фактури, от А и м дунай ЕООД.

С решение № 8421/31.12.2019г., постановено по адм. дело № 5161/2018г. на Административен съд София-град ревизионният акт е отменен в посочената част.

Това решение е отменено с Решение № 12591/13.10.2020г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. дело № 2674/ 2020г. като постановено при съществено процесуално нарушение – пропуск на съда да анализира установените в рамките на ревизията факти и обстоятелства, да се произнесе по направените констатации, че по данни от ПП VAT част от спорните фактури от доставчиците не са декларирани в подадените от тях дневници за продажбите. Делото е върнато за ново разглеждане с указание да се изложат самостоятелни фактически изводи и анализ на всички относими към спорния предмет обстоятелства и доказателства.

В производството по чл. 226 АПК АССГ е постановил обжалваното решение. Разгледал е подробно и последователно констатациите на ревизиращия екип – насрещни проверки на всички доставчици, в рамките на които не са представени доказателства в двете ревизионни производства; служебно приобщени данни, въз основа на които всяко от дружествата е характеризирано като данъчен субект; дерегистрация на всички тях по ЗДДС по почин на приходната администрация като мярка за предотвратяване на данъчни измами, наличие на големи задължения към фиска; пропуск на “Алеков импорт“ ЕООД, „Сантим“ ЕООД, „Ауреус – 2006“ ЕООД, „Милчев къмпани груп“ ЕООД, „Ем ви ес инженеринг“ ЕООД, „Ер стил груп“ ЕООД и „Нео продукшън“ ЕООД да отразят спорните продажби в отчетните регистри по ЗДДС; неустановяване на контакт с представители на доставчиците, обусловило неизвършени проверки в счетоводствата им; недоказване по несъмнен начин на плащане по фактурите – касовите бонове на „Ауреус – 2006“ ЕООД не са издадени от регистрирано устройство. Всички доставчици регистрират покупки от субекти с рисков по терминологията на приходната администрация профил. “Алеков импорт“ ЕООД и „Бизнес актив къмпани“ ЕООД декларират покупки от дружества-преки доставчици на ревизираното лице /РЛ/ - „Нео продукшън“ ЕООД и „Алексис 2000“ ЕООД. А „Милчев къмпани груп“ ЕООД и „Ем ви ес инженеринг“ ЕООД нямат декларирани покупки. При горните данни приходните органи заключават, че за доставчиците не е установено да са притежавали стоки, които да са предмет на последващи продажби. Не са установени данни те да разполагат с транспортни средства, да са съставени пътни листове, складови разписки, товарителници и др. Най-сетне, липсвали договори, заявки и други относими доказателства за съществуване на действителни търговски отношения. Към тези доводи на ревизиращите органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК добавил, че РЛ не посочил доказателства за начина на избор на доставчиците, за организацията на доставките, за оферти, заявки с технически и количествени параметри, каквито „обичайно се съставят между страните“ в подобни случаи. А служебно установените обстоятелства по отношение на доставчиците ги определяли като ненадеждни данъчни и стопански субекти.

След анализ на горните констатации в съвкупност с приетите по адм. дело № 5161/2018 г. на АССГ основно и допълнителни заключения на ССчЕ от правна страна съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При концентриране на спора върху действителното извършване на доставките на стоки съдът е съобразил доказателствена тежест за ревизирания търговец, който претендира права от този факт. Според АССГ наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по себе си не е достатъчно за доказване на облагаеми доставки. 3адължително условие е фактически да е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, т. е. да е настъпило данъчно събитие, което да е предпоставка за начисляване на данък. При спор за реалност на доставки на стоки, сочи първостепенният съд, е дължима проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването им от страните по пряката доставка, или, дали същите реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. Но представените приемо-предавателни протоколи не обуславят несъмнен извод, че стоките действително са били транспортирани и предадени от доставчиците на РЛ. На първо място съдът се е аргументирал с еднаквата дата на издаване на фактурите/съставяне на протоколите, с посочване в тях на физическото лице, превозило стоките и превозното средство, но отсъствие на данни за връзка между конкретното лице и съответното дружество-доставчик; на следващо – с липса на доказателства за транспортиране на стоките; на трето място е подчертал, че протоколите не са оспорени относно тяхната автентичност, което не означава, че са верни. Пропускът на част от доставчиците да включат фактури с получател РЛ в дневниците си за продажби съдът ценил като липса на обективни данни, че неоткритите доставчици са били наясно със съществуването им, респ. за самите доставки. Приел е още, че плащането по тях е недоказано, че доставчиците не са подавали декларации за съответните години, а част от тях не декларирали продажби към РЛ. Тези изводи не се променяли от заключенията на ССчЕ и ДССчЕ, които не установявали стоков поток и не проследявали точните последващи доставки.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

По фактурите от 14-те дружества-доставчици правото на данъчен кредит за получателя не е признато с РА съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Цитираните правни основания транспонират точно чл. 168, б. “а“ от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице – данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане /виж в същия смисъл т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 46 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06/. Според т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 53 от решението му по дело C-273/11, Mecsek-Gabona точка 53, т. 32 от решението C-285/11, Боник, т. 57 от решението по дело C-643/11, ЛВК-56 приложими са регламентираните в националното право правила за доказване и националната юрисдикция следва в съответствие с тях да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят може да упражни право на приспадане.

За доказването на двете материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане ревизираното дружество представя фактурите, издадени от 14-те доставчика, както и неоспорени като авторство и съдържание приемо-предавателни протоколи, според които превозът на стоките е извършен от доставчика.

Транспортирането на стоките е част от фактическия състав за доказване реалността на доставките единствено в хипотеза, при която страните са уговорили транспортът им да се извърши от получателя. В разглеждания случай това не е така – протоколите сочат, че превозът на стоките по всяка фактура е осъществен от доставчиците, поради което не може да се изисква от получателя да контролира тази дейност на своите доставчици. Ето защо е неоснователен доводът на АССГ, че не са посочени доказателства за връзката между отразените в договора автомобили и лицата, предали фактурираните вещи, с всяко от дружествата-доставчици.

По отношение на установената дерегистрация на дружествата-доставчици по ЗДДС към датата на издаване на спорните фактури приложение намират разрешенията, дадени в тълкувателно приложимата практика на СЕС - установеният в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., режим на приспадане на данъчен кредит цели да облекчи предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с неговата икономическа дейност. В решение от 21.10.2010 г. по дело С-385/09 (Nidera), решение от 01.03.2012 г. по дело С-280/2010 г. (Polski Trawertyn), решение от 11.12.2014 г. по дело С-590/13 (Idexx) СЕС следва константната си практика, че държавите-членки могат да ограничат правото на приспадане на ДДС само в изрично предвидените от Директива 2006/112 случаи, както и че основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането му по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания.

При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Поради това не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Този извод следва от нормата на чл. 180 ГПК, която при преценката на доказателствената сила на частни документи, касаещи правоотношения между търговци, следва да бъде съобразена и с разпоредбите на чл. 301 и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Правилото на чл. 301 ТЗ намира приложение както при сключването на търговски сделки между търговци, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение и регламентира правните последици при действия на лице без представителна власт от името на търговец и обвързващото им действие спрямо последния при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. Нормата на чл. 55, ал. 1 ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки.

Съобразявайки тежестта на доказване на реалността на доставките на стоки и тяхното влагане в последващата му облагаема дейност, касаторът е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза, установяваща коректното им отразяване в счетоводството на дружеството /включително заприходяване в склад/, както и плащане по всяка от фактурите - т. 1 и 2 от основното заключение. Вещото лице е онагледило трите си подхода за проследяване на последващата реализация на стоките в Приложение 6 към основното заключение /л. 162-167 от адм. дело №5161/2018 г./, показващи продажби на вещи по спорните фактури в полза на клиенти на „Каниско“ ЕООД – „Джи ес пи – 1900“ ЕООД, ЕТ „Г. I БГ – Г. Т.“, “Джи ес пи сервиз“ ЕООД, „Хари – 2006“ ООД, „Тренд кабел“ ООД. Допълнителното заключение на ССчЕ детайлно проследява изписаните от сч см 304 Стоки продажби на дружеството, възлизащи на обща стойност 2 387 100,20 лв. при съпоставка с отразяването на последващите продажби по синтетичните сметки за приходи.

Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация протоколи за предаване/приемане на всяка от фактурираните стоки, при установено по несъмнен начин плащане по тях /основно заключение на ССчЕ, т. 2/, последваща реализация /т. 3 от основното, т. 1 от допълнителното заключение/ обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури.

Действително, прилагайки националните счетоводни стандарти, Каниско ЕООД е било длъжно да изпълнява изискванията на счетоводен стандарт /СС/ № 2 Отчитане на стоково-материални запаси, който определя реда за отчитането на стоково-материалните запаси, а такива според т. 2, б. в са стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба. За стоково-материални запаси, закупени от доставчик, коректното текущо счетоводно записване за заприхождаването е Дт с/ка от гр. 30 Стоково-материални запаси - Кт с/ка от гр. 40 Доставчици, както и заприхождаване по съответните подсметки аналитично по видове въз основа на фактурата, издадена от доставчика и стокова разписка. В т. 9.1, т. 9.2. и т. 10 от СС № 2 са регламентирани методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление.

Спазването на националните изисквания за счетоводната отчетност е предвидено като задължение на данъчно задължените лица и в чл. 242 от Директива 2006/112, според който всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Този въпрос е коментиран и в т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11.

От друга страна, в т. 63 от своето решение по дело С-95/07, ECOTRADE СЕС приема, че неизпълнението на някои формални изисквания, вкл. свързани със счетоводната отчетност, не може да лиши данъчно задълженото лице от правото на приспадане. Липсата на достатъчно подробна счетоводна отчетност, респ. невъзможността в счетоводството на РЛ да се изготви стоков поток не означава неустановеност на точните последващи продажби, както е приел първостепенният съд.

Основателен е доводът на касатора, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и последващото им използване в икономическата дейност на ревизирания субект за осъществяване на последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за произход, транспорт /когато е за тяхна сметка/ и такива за счетоводното отразяване на доставките в счетоводствата на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите. Извод са съпричастност на ревизирания търговец към данъчна измама не следва от тезата на приходната администрация, че доставчиците не са открити при насрещните проверки, нито от дерегистрацията им по ЗДДС като превенция срещу данъчни нарушения, нито от пропуска им да подадат ГДД.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени ревизионният акт в обжалваната част.

При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на дружеството 1700 лв. разноски за държавна такса за касационното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1834/ 22.03.2021 г., постановено в производство по чл. 226 АПК по адм. дело № 10335/2020 г. по описа на Административен съд София-град

и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002217000933-091-001/11.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 479/30.03.2018 г. на директор на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в която на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС е извършена корекция на упражненото правото на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки по данъчни периоди както следва: 1. За данъчен период м. 04.2014 г. общо в размер на 6 446,86 лв. за доставки по 3 фактури от Алеков импорт ЕООД; 2. За данъчен период м. 01. 2015 г. общо в размер на 4 002 лв. за доставки по 2 фактури от Алексис 5000 ЕООД; 3. За данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 02.2015 г. и м. 03.2015 г. в общ в размер на 16 014,04 лв. за доставки по 8 фактури от Ви джи ем енерджи ЕООД; 4. За данъчните периоди м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м.10.2014 г. данъчен кредит общо в размер на 19 977,80 лв. по 10 фактури от Лил транс 7 ЕООД; 5. За данъчен период м. 10.2014 г. общо в размер на 6 000 лв. за доставки по 3 фактури от Мега лан 2014 ЕООД; 6. За данъчните периоди м. 10.2013 г., м. 11.2013 г., м. 12.2013 г., м. 01.2014 г., м. 03.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. общо в размер на 46 473,92 лв. за доставки по 23 фактури от Сантим ЕООД; 7. За данъчните периоди м. 10.2013 г. и м. 11.2013 г. общо в размер на 25 608 лв. за доставки по 12 фактури от Ауреус-2006 ЕООД; 8. За данъчен период м. 07.2015 г. общо в размер на 4 000,18 лв. за доставки по 2 фактури от Милчев къмпани груп ЕООД; 9. За данъчен период м. 07.2014 г. общо в размер на 4 028,80 лв., за доставки по 2 фактури от Ем ви ес инженеринг ЕООД; 10. За данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 06.2015 г. и м. 07.2015 г. общо в размер на 26 006,40 лв. за доставки по 13 фактури от Ер стил груп ЕООД; 11. За данъчните периоди м. 03.2014 г. и м. 04.2014 г. общо в размер на 11 250,48 лв. за доставки, документирани с 5 фактури от Нео продукшън ЕООД; 12. За данъчен период м. 07.2014 г. в размер на 2 246,80 лв., за доставка по фактура № 10... 0180 от 28.07.2014 г. от Евростил 2014 ПГ ЕООД; 13. За данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 10.2014 г. общо в размер на 62 364,92 лв., за доставки по ЗЗ фактури от Евротрейд дизайн ЕООД; 14. За данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 03.2015 г. общо в размер на 10 000,36 лв., за доставки, документирани с 5 фактури, от А и М дунай ЕООД общо в размер на 244420,56 лв., заедно с начислените лихви за всеки от данъчните периоди към датата на ревизионния акт.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Каниско“ ЕООД, [ЕИК], гр. В. Т. [улица], представлявано от К. П., 1700 /хиляда и седемстотин/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова