Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв.З. М., в качеството й на процесуален представител на "Унимес" АД срещу решение № 237 от 08.05.2012 г. по адм. дело № 1057 по описа за 2010 г. на административния съд – В. Т., с което е отхвърлено оспорването от дружеството на ревизионен акт № 04001000734 от 07.09.2010 г. на ТД на НАП – гр.В. Т., потвърден с решение № 474 от 22.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" – гр.В. Т.

относно отказано право на данъчен кредит в размер общо на 523 994,56 лв., надвнесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 49,76 лв. и осигурителни вноски и вноски към фонд "ГВРС" в общ размер на 1 198,16 лв. и лихви върху невнесените данъчни задължения и осигурителни и вноски

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр.В. Т. (сега с ново наименование дирекция "ОДОП" – гр.В. Т.) оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд – В. Т....