Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аурубис – България” АД – гр. П. (с предишно наименование "Кумерио-Мед" АД) срещу решение № 21/21.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5190/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № К-47-0401/07.05.2008 г. на началника на М. С. относно определената с решението лихва за забава върху ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й. Жалбата срещу определения размер на ДДС от 1 183 лв. е оттеглена и производството е прекратено в тази му част, поради което не е предмет на касационно обжалване. Касаторът се оплаква, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба с доводи относно характера на лихвата за забава и на компесаторната лихва с посочени разпоредби от Регламенти№ 2913/92 № 2454/93. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Й. с доводи за приложимост на решение № С-546/2009 г. на СЕС, постановено по повод отправено преюдициално запитване на ВАС, ІА отделение. Подробни съображения са изложени в представените от адв. Й. писмени бележки с искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба началника на М. С. чрез процесуалния си представител юриск. Попгеоргиева я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за обезсилване на решението и изпращането на делото на директора на Агенция "Митници" за произнасяне по административен ред съгласно чл. 211и, ал. 1, 2 и 6 ЗМ, а при условията на алтернативност за неоснователност на касационната жалба, тъй като задължението за лихва като акцесорно, следва главното задължение.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Решението в частта, в която се обжалва не е недопустимо, каквото становище изразява представителят на Върховна административна прокуратура. Редът, предвиден в чл. 211 и ичл. 211л ЗМ за задължително административно обжалване на акта е само относно постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания, каквото не е решението, сопорено пред първоинстанционния съд, а такова по чл. 220 ЗМ, поради което редът за обжлаване е по АПК, а той не предвижда задължителен административен контрол от по-горестоящия администартивен орган.

Първоинстаницонният съд е отхвърлил жалбата, приемайки че митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Съдът е обсъдил разпоредбите на Регламент № 2913/92 – чл. 214, § 3 (чл. 203, ал. 3 ЗМ) и чл. 232, § 2б (чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ), но е приел, че макар да се регламентират от цитирания регламент компесаторни лихви и такива за забава, но е възприел доводите на жалбоподателя, че тези разпоредби обхващат единствено случаите на последващо вземане под отчет на митническо задължение при митнически режим с отложено плащане – активно усъвършенстване и временен внос, какъвто не е процесния режим. Според съда към момента на възникване на главното задължение е законово определен – чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ и чл. 54, ал. 1 ЗДДС, а дължимостта на лихвата следва възникването на задължението за заплащане на данъка. В този смисъл съдът се е позовал на чл. 232, § 2б от цитирания регламент, че когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. В решението е прието, че лихвата за забава от датата на вноса действително не представлява имуществена санкция, която се налага за извършено митническо нарушение, тъй като лихвата е дължима по силата на чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ, свързвайки я с разпоредбата на чл. 201, т. 2 от регламента – от момента на приемане на митническата декларация. Относно възражението на жалбоподателя, че уведомяването на длъжника съгласно чл. 206 ЗМ е началният момент, от който би следвало да се начислява лихва, съдът е счел, че не това е срокът, от който започва да тече лихвата за забава при неплащане на митническите задължения, а с посоченото уведомление започва началния момент, от който ще започне процедурата по принудително събиране на публичните държавни вземания. Решението в обжалваната му част е неправилно.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че лихвата за забава започва да тече от момента на подаване на митническата декларация, тъй като това началният момент на оформяне на съответния митнически режим и към него не е налице забава. Моментът на подаване на митническата декларация е различен от момента, в който възниква задължението за заплащане на митническото задължение (в случая ДДС съгласно чл. 56 ЗДДС). С приемането на митническата декларация започва началния момент, от който започва да се начисляват съответните митнически задължения и вземането им под отчет. За определените митнически задължения длъжникът се уведомява и ако той не изпълни тези задължения (плащане), тогава се начисляват лихви за забава – чл. 222 от Регламент № 2454. В процесния случай след уведомяването в определения от митническите органи срок вносителят е заплатил дължимото и начислено ДДС, поради което той не е изпаднал в забава, както неправилно е приел пъровинстанционния съд. В този смисъл е и решение от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/09 на СЕС в Люксембург, постановено по преюдициално запитване от ВАС, ІА отделение по адм. дело № 6067/2009 г. В това решение е прието, че съгласно чл. 232, § 1 от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбрана сума по митни сборове може да се начислява на основание само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. Освен това съдът е приел, че при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 чл. 214, § 3 от Регламент № 2913/92 г. следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компесаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет. В случая митническите органи са санкционирали „Аурубис – България” АД с начисляване на лихва, без да е налице забава, тъй като дължимо за вноса ДДС е платено в срока, указан в поканата за плащане, поради което не е налице забава, за която се начислява лихва. Освен това, изхождайки от регламентацията, предвидена в чл. 54 ЗДДС законодателят е предвидил, обвързвайки момента на данъчното събитие при внос с датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а не с датата на подаване на митническата декларация.

С оглед гореизложеното решението в обжалваната му част е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което № К-47-0401/07.05.2008 г. в частта за лихвата бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Й., на дружеството-касатор следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 841,69 лв. за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 21/21.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5190/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на „Аурубис – България” АД – гр. П. против решение № К-47-0401/07.05.2008 г. на началника на М. С. (със сегашно наименование М. С.) относно определената с решението лихва за забава върху ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

като незаконосъобразно решение № К-47-0401/07.05.2008 г. на началника на М. С. относно определената с решението лихва за забава върху ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й. ОСЪЖДА

М. С. да заплати на „Аурубис – България” АД – гр. П. направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 841,69 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а

С.А.