Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ронекс” ЕООД – гр. Д. чрез процесуалния си представител адв. П. Ц. срещу решение № 256//19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1055/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 04001000967/18.06.2010 г., издаден от старши инспектор при ТД на НАП – гр. В. Т., потвърден с решение № 417/15.10.2010 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 120 139,91лв. за данъчни периоди на месец април 2008 г. и месец април 2009 г. по фактура № 19/21.04.2008 г., издадена от „Булит 2007” ЕООД с предмет „царевица” и по фактура № 253/15.04.2009 г., издадена от „Агровики” ЕООД с предмет „товарен автомобил” и са начислени лихви в размер на 30 304 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът е подходил повърхностно, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и недопустимо е създал правна конструкция, която е в противоречие с фактите и обстоятелствата, безспорно установени по делото. Несъобразяването от съда на събраните доказателства, касаторът е обусловил и с оплакване за необоснованост, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че доставката на царевица е реално извършена и това е доказано с писмени доказателства, както и е установено, че царевицата е внесена от „Мадли” ЕООД и е складирана в склада на „Сортови семена” АД и не е напускала склада до момента, когато му е продадена. За доставката на товарния автомобил, касаторът също излага доводи за реалност на доставката, като при нея са спазени всички особени изисквания на закона и автомобилът е получил законна регистрация. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т. с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. в депозирания по делото писмен отговор я оспорва с подробно развити доводи и съображения, както и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 458,85 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че не е доказана реалността на доставките.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

По доставката на царевица по фактура № 19/21.04.2008 г., издадена от „Булит 2007” ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана нейната реалност. За да обоснове този правен резултат в съдът е изложил мотиви, че има сключен договор за покупко-продажба на царевица от 17.04.2008 г. за 1317 тона, реколта 2005 г., внос от Унгария с цена 520 лв./тон, но няма безспорни доказателства, че стоката е предадена от доставчика на получателя. В тази връзка съдът се е позовал на клаузите на договора, според който за реалното предаване на стоката задължително се съставя приемателно-предавателен протокол, който обвързва страните за факта на предаването на царевицата, за нейното качество и количество, но такъв не е представен. Не са представени според съда и доказателства за превозните средства и пълномощните за водачите, което също е част от договореното между „Ронекс” ЕООД и „Булит 2007” ЕООД Въпреки тези договорености, жалбоподателят е твърдял, че стоката въобще не е транспортирана нито от доставчика до склада, както е уговорено в договора, нито от купувача – извън склада след продажбата, тъй като стоката не е напускала склада, а това според жалбоподателя правело излишно и съставянето на приемателно-предавателен протокол. Съдът не е дал вяра на тези твърдения, като е приел, че дори прехвърлянето на правото на собственост върху стоката да не налага нейното транспортиране, за несъстоятелни са приети доводите на жалбоподателя, че това не е налагало съставянето на приемателно-предавателни протоколи. Предаването на стоката според съда като предаването на фактическата й власт прави и възможна индивидуализацията й, която съгласно чл. 24, ал. 2 ЗДДС се свързва с прехвърлянето на стоката. Затова според съда липсата на приемателно-предавателен протокол, уговорен от страните като документ, с който се прехвърля собствеността на стоката, както и на документи, удостоверяващи количеството и качеството на царевицата при прехвърлянето на собствеността върху нея правят недоказано това прехвърляне, а следователно и фактурираната доставка. Освен това съдът е счел, че няма доказателства за постъпване на количества царевица от „Булит 2007” ЕООД в склада на "Сортови семена" АД, като са осчетоводявани само приходи от наеми.

За прехвърлянето на товарния автомобил по фактура № 253/15.04.2009 г., издадена от „Агровики” ЕООД, първоинстанционният също е приел, че няма доказателства за реалността на доставката. Според съда не е доказано, че към датата на процесната доставка автомобилът е бил в движение, тъй като е установено, че първоначалната регистрация на автомобила е на 04.06.2009 г., което според съда категорично доказва, че към датата, на която се твърди, че е продаден, автомобилът не е бил регистриран. Относно сключения договор от 13.04.2009 г., който е в писмена форма е прието, че в него не е посочен регистрационния номер на процесния автомобил и затова и договора не е в нотариална форма. Съдът е заключил, че след като към момента на издаването на фактурата автомобилът не е бил регистриран, не е имал ДКН, поради което същият не е могъл да се движи и затова е следвало да се докаже на първо място неговото транспортиране и после предаването между страните по договора, но това не е доказано. Ирелевантна е счетена от съда последващата реализация на този автомобил, тъй като тя не доказва произхода му и не е предмет на ревизията на жалбоподателя. Липсата на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС е обусловило съда да приеме, че не са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС дефинира понятието доставка за целите на данъчното облагане и тя винаги е свързана с прехвърляне правото на собственост. В този смисъл трябва да се прави разлика между сделка в гражданскоправния смисъл, където в много случаи тя поражда правното си действие с изразено волеизявление на страните, докато за целите на данъчното облагане се борави с понятието доставка и винаги се свързва с прехвърляне правото на собственост, като при родово определените вещи по смисъла на общите правила на чл. 24, ал. 2 ЗЗД то се доказва с предаването на стоката и това е момента и на нейната индивидуализация. Затова в практиката на ВАС многократно е приемано, че наличието на договор е само доказателство за възникнали облигационни взаимоотношения между страните, но не е доказателство за реалното прехвърляне собствеността на съответната стока.

Първоинстанционинят съд правилно е пресъздал фактическата обстановка по делото, включително подробно е обсъдил отделните клаузи на договора за покупко-продажба на процесната царевица между „Булит 2007” ЕООД и „Ронекс” ЕООД. От тях се установява, че страните (доставчик и получател) са договорили съставянето на приемателно-предавателен протокол, за да може да се те да се обвържат за факта на предаването на царевицата, за нейното качество и количество. Липсата на такъв протокол и твърдението на касатора, че е излишно неговото съставяне, правилно е обусловило първоинстанционният съд да приеме, че няма доказателства за прехвърляне правото на собственост на процесната стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а оттам и липсва данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Твърденията, че стоката е била в склад на „Сортови семена” АД и затова не е било необходимо съставяне на приемателно-предавателен протокол, както и доказателства за нейното транспортиране не се възприемат и от настоящата касационна инстанция. Договореностите, подписани от продавача и купувача на процесната царевица не са изпълнени и затова правилно съдът е приел, че няма доказателства за реалното изпълнение на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗЗДС. В договора изрично е посочено, че задължение на купувача е да осигури списък на превозните средства и пълномощни на техните водачи, които ще получат стоката от склада, но и тези договорености не са изпълнени. Доводите на касатора, че не е имало нужда от съставяне на протоколи за предаване на стоката, нито за нейното транспортиране, води до извод, че процесната доставка е само фактурирана, но не и реално осъществена. Нещо повече, от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че доставчикът няма сключен договор със „Сортови семена” АД за наем на склад и съхранение на отговорно пазене на стока, а само фактури за наем, поради което вещото лице е констатирало, че не може да установи връзка между счетоводните записвания в „Сортови семена” АД с осчетоводяване приходи от наем на складова база и процесната фактура, издадена от „Булит 2007” ЕООД на „Ронекс” ЕООД. В този смисъл изводите на съда, че липсват доказателства за реално осъществявана доставка на царевица кореспондират с всички събрани по делото доказателства, а оттам и непризнаване на правото на касатора на приспадане като данъчен кредит посочения във фактурата ДДС - чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Относно доставката на товарен автомобил по фактура № 253/15.04.2009 г., издадена от „Агровики” ЕООД, законосъобразни са изводите на съда, че няма категорични доказателства, че собствеността на автомобила е прехвърлена. От една страна касаторът твърди, че автомобилът е бил в движение с редовна регистрация, а от друга сключения договор между касатора и „Агровики” ЕООД не е заверен нотариално, каквото е законовото изискване – чл. 144 от Закона за движение по пътищата. Ако се приеме, че автомобилът не е бил още в движение, предвид, че първоначалната регистрация е извършена след издаване на процесната фактура, то не са ангажирани доказателства за реалното предаване собствеността на процесния автомобил от доставчика на получателя. Без доказателства за прехвърляне правото на собственост по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, не възниква и правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, поради което упражненото вече право от касатора е незаконосъобразно.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. В този смисъл решението на първоинстанциониня съд е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Въпреки изхода на делото на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстаницонното решение и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 256//19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1055/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а С.А.