Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на ръководителя на „Звено местни приходи“ при О. Б срещу Решение № 424/02.10.2017г. постановено по административно дело № 52/2017г. по описа на Административен съд /АС/ – Пазарджик.

С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 27-1/26.09.2016г. издаден от С.Г на длъжност „Главен експерт приходи, Звено „Местни приходи“ към община Б., мълчаливо потвърден от ръководителя на „Звено местни приходи“ при О. Б и е осъдил общината да заплати на Софийски университет /СУ/ „С. К. О“ деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.

В касационната си жалба касаторът навежда доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че от страна на ръководителя на „Звено местни приходи“ при О. Б е изразено становище за недопустимост на жалбата. Неправилно е приел и, че с процесния АУЗД са установени вземания за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2015г. Сочи, че с АУЗД № 27-1/26.09.2016г. е установено единствено вземане за ТБО за 2015г. и дължимата лихва. Съдът неправилно е приел, че процесната сграда се води в счетоводството на ТП ДЛС “Широка поляна“ по сметка 613 – незавършено строителство, че не е извършено фактическо предаване на сградата за стопанисване и управление от ГС „Широка поляна“ на СУ. Сочи, че в Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 5294/10.09.2007г., който съдът неправилно е приел, че е актуалния и правновалиден документ, който установява кой управлява сградата, респективно кое е данъчнозадълженото лице, сградата е предоставена за управление на ДДС „Широка поляна“, но от своя страна ДДС „Широка поляна“ е предоставила сградата...