Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на инспектор „Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД /ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД/, ЕИК 104523747 със седалище и адрес на управление гр. В. Т срещу решение № 513 от 05.01.2018г. постановено по административно дело № 791/2017г. по описа на Административен съд - В. Т /АС - В. Т/.

С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително преместване на лек автомобил Хюндай с рег. [рег. номер на МПС], наложена от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД и е осъдил О. В. Т да заплати деловодни разноски в размер на 310 лева.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ не се изисква писмена форма за валидност на акта, но въпреки това инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, издател на ПАМ, е изготвил Констативен протокол /КП/ № 2513/25.09.2017г., с което е спазено изискването на чл. 59, ал. 2 АПК относно формата на акта. Оспорва изводите на съда, че не е посочено правното основание за налагане на ПАМ, като в тази връзка сочи, че в КП е била посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. В. Т, която препраща към чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. Излага съображения, че са били налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, поради което изводите на съда за липсата им,...