Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.А от гр. [населено място] срещу решение № 517/13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3324/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 17-0460-000272/01.11.2017 г. на началник група при Пето РПУ към ОД на МВР – гр. В. за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрация на ППС, марка „БМВ“ с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца“ поради изтекъл срок на свидетелство за управление. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено при наличие на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касационната жалбоподателка съдебното решение не може да санира и замести пропуските на административния орган предвид, че процесната заповед не съдържа никакво правно основание, а това е нарушение по чл. 59, ал.1 АПК относно изискването за мотивираност на административния акт и е основание за отмяна на административния акт. Според касаторката първоинстанционният съд не е обсъдил релевантните са спора факти, а именно, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалния и процесуалния закон. Твърди, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП се отнася до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление или не притежават правоспособност за съответната конкретна категория, до такива, за които свидетелството е отнето по съответния ред поради лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред или поради загуба на правоспособност в изрично предвидените от закона случаи (напр. в случаите по чл. 157, ал. 4 ЗДвП), а в конкретния случай това не е налице. Касационната жалбоподателка се позовава и на чл. 151, ал. 2 ЗДвП и счита, че съдът не се е съобразил с тази разпоредба, според която за да управлява МПС водачът следва да притежава свидетелство за правоуправление, валидно за съответната категория. Позовава се и на законодателната промяна, предвидена в чл. 171, т. 2а ЗДвП, в сила от 03.01.2018 г. и счита, че предвид, че административното производство не е приключило следва да се приложи по-благоприятния закон. Не отговаря на истината според касационната жалбоподателка, че тя не е оспорила факта, посочените в заповедта нарушения. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесната заповед. От адв.. Д по делото са депозирани писмени бележки с искане за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба началникът на група при Пето РПУ към ОД на МВР – гр. В., редовно призован, не се е явил в съдебно заседание пред настоящия съд, не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на Н.А от гр. [населено място] срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ заповед № 17-460-000272/01.11.2017 г. на началник група при Пето РПУ към ОД на МВР – гр. В. за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрация на ППС, марка „БМВ“ с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца“, първоинстанционният съд е приел, че тя е законосъобразно издадена, мотивирана е и е доказано основанието по чл. 171, т. 2 ЗДвП, тъй като на жалбоподателката е изтекъл срока на свидетелството за управление на МПС. Според съда в заповедта са изложени фактическите и правни основания, поради което същата е мотивирана. Според съда установено е по делото, че Н.А не е имала валидно свидетелство за управление на МПС към момента на проверката от контролните органи. Посочено е, че свидетелството за управление на МПС на Арабаджиева е с изтекъл срок на 18.07.2017 г., а изложените юридически факти в заповедта се обективират и в приложения към преписката АУАН, който като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила. Съдът се е позовал и на Наредба № 1-157/01.01.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като свидетелството за управление на МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като и в този смисъл според съда е и чл. 7, т. 2 от Директива 2006/126/ЕО. Обжалваното решение е правилно постановено.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията, в сила от 26.09.2017 г. (ДВ. бр. 77/26.09.2017 г.) е регламентирано, че принудителната административна мярка се налага на собственик на автомобил, който като водач не притежава свидетелство за управление. Следва в тази връзка да се приеме, че свидетелство с изтекъл срок на годност се приравнява на липса на такова и затова са законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя като собственик на автомобила, е постановена в съответствие с приложимия материален закон - ЗДвП. В решения по адм. дела № 337/2014 г. и № 3037/21014 г. на ВАС изрично се приема, че съгласно §35, т. 3 и предвид легалната дефиниция в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт – правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство, а законодателя в §1, т. 2, б. „з“ ЗБЛД изрично сочи, че личен документ „с изтекъл срок на валидност“ е нередовен. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се сочи, че изтеклия срок на свидетелството за управление не се отразява върху правоспособността на водача. Настоящият съдебен състав счита, че правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена без да са нарушени материалния и процесуалния закон и е доказано извършеното нарушение, за което е наложена и процесната ПАМ, поради което изтеклия срок на свидетелството за управление на МПС означава, че е налице нередовен документ, респ. се приравнява на липсата на такова и изводите на съда в подкрепа на оспорения пред него административен акт, са законосъобразни и съответстващи на приложимия материален закон.

Неоснователно касационната жалбоподателка се позовава на законодателната промяна в чл. 171, т. 2а ЗДвП, считано от 03.01.2018 г., тъй като законодателят не й е придал обратно действие и няма възможност тя да се приложи, тъй като приложимия материален закон се преценява към момента на издаването на заповедта за ПАМ.

С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова на основание чл. 221, ал.. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Въпреки направеното искане за разноски, такива не се дължат предвид изхода на делото.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 517/13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3324/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.